Решение № 1835 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1835 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330112204 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. П. П., ЕГН **********, гр. П., ул. „******“ ***, ет. *, ап. ** против „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК 202255877, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, с която са предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1-во ЗЗД и чл. 22 от Закон за потребителския кредит, вр. с чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ****** и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1-во ЗЗД и чл. 22 от Закон за потребителския кредит, вр. с чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.4 от Приложение № ****** към Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ****** във вр. с т.4.2. от Приложение ****** Анекс № ****** към договора за потребителски кредит.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу ищеца обективно съединени при условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1600,94 лв.- главница по Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законна лихва от ****** г. до окончателното изплащане и сумата от 93,10 лв.- възнаградителна лихва за периода от ****** г. до ****** г. т.е. *-ма и *-та и при условията на евентуалност в случай, че се приеме, че анексът е недействителен да се осъди ищецът да заплати на ответника сумата от 1183 лв.- остатъчна главница по Договор за 1 потребителски кредит № ****** и Анекс № ******, като платена без основание.

Ищецът по главния иск сочи, че на ****** г. в качеството на кредитополучател е сключил с ответника в качеството на кредитор Анекс към договор за потребителски кредит, както и Приложение № * към него. С така сключения анекс е констатирано, че размерът на задълженията по договора за кредит са в посочените в погасителния план към анекса размери, като се договаря допълнителен срок. Съгласно Приложение № * годишната лихва е в размер от 36,68 %, а ГПР е 49 %. Посочена е в приложението и неустойка за предоставяне на обезпечение във вид на поне двама поръчители физически лица или банкова гаранция в срок до края на следващия ден след предаване/превеждане на сумата по кредита. Тази неустойка се сочи, че се равнява средна на 4,40 лева на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1% от главницата. Общият размер на плащанията по договора се сочи, че е 3209,72 лв. за целия срок на договора. Твърди се, че от анализа на Анекса, Приложение № * към него може да се направи извод, че ищецът следва да върне сумата от 6161,04 лв., която включва 2 000 лв. –главница, 851,48 лв.- лихва, 99,84 лв.- такса и 3209,72 неустойка. Срокът на договора е до **** г., като размерът на всяка погасителна вноска е 256,71лв.

Твърди се, че нито в договора, нито в Анекса, нито в приложенията е посочено какво се включва в ГПР.

Отделно от това се сочи, че неправилно в ГПР не е включена неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Посочва се, че ищецът е заплатила по договора сумата от 817 лв.

Твърди се, че сключеният договор за кредит, ведно с Анекс, неразделна част от него е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК. Цитира се съдебна практика, включително и на СЕС.

Твърди се неправилно посочване на лихвения процент, както и липса на информация кои разходи са включени в ГПР. Относно неустойката се оспорва и като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Счита клаузата за неустойка за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 143, т.

5 ЗЗП.

Счита, че посочването на ГПР като цифрово изражение не е достатъчно, като цифровото изражение не е действителното такова, доколкото при формирането му следва да се включи и вземането за неустойка.

Относно предявените при условията на евентуалност искове, се сочи, че клаузата на чл. 4 от Приложение № * към Анекс № ****** се твърди, че същата е недействителна поради противоречие с добрите нрави, доколкото изискването за предоставяне на обезпечение съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя и краткия срок, правят задължението за предоставянето им неизпълнимо. Твърди се, че така договорената неустойка излиза извън обезпечителната си и обезщетителна функция. Цитира се и съдебна практика.

2

Моли се исковете да се уважат.

Ответникът по главния иск оспорва иска като недопустим, като сочи, че неустойка за предоставяне на обезпечение по договора не е била начислявана, нито е била дължима.

Твърди се, че с Приложение № * страните са договорили да не се начислява неустойка.

Оспорва предявените искове, като неоснователни, като счита, че анексът към договора за кредит и договорът за кредит са действителни и съобразени със законовите разпоредби.

Излага подробни съображения в тази насока.

Твърди се, че Анексът е сключен по желание на ищеца, като по силата на този Анекс е предоставена в заем сума в размер от 2 000 лв.

Твърди, че е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, като лихвеният процент е посочен в договора, като същият не се променя.

Относно ГПР сочи, че същият е ясно посочен и отговаря на действителния такъв. Счита, че задължението за неустойка не представлява разход, който следва да се включи в ГПР, а и неправилното посочване на ГПР не води до недействителност на целия договора, а само на тази клауза.

Оспорва възраженията за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.

Излага подробни съображение за обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на така уговорената неустойка. Сочи, че неустойката е индивидуално договорена и следователно ищецът не може да се позове на неравноправност на тази клауза. Моли исковите претенции да се отхвърлят. Претендира разноски.

Ищецът по насрещните искове с оглед на изложените твърдения за действителност на сключения договор за кредит, моли ответникът да бъде осъден да заплати непогасените задължения по него.

Не оспорва, че общата сума, заплатена от ищеца е в размер от 817 лв., като сочи, че с така платената сума е погасена главница в размер на 399,06 лв.- от 1-ва до 6-та вноска включително и частично 7-ма вноска , възнаградителна лихва в размер на 388,82 лв.- от 1-ва до 7-ма вноска и такса в размер на 29,12 лв. от първа до 7-ма вноска.

С оглед обстоятелството, че ищецът е в неизпълнение на задълженията си по 7-ма, 8-ма и 9та вноска, счита, че са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради и което претендира цялата остатъчна главница и лихва до ****** г. – дата на предявяване на насрещната искова молба.

При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че договорът е недействителен моли да се осъди ищецът да върне остатъкът от непогасената главница, а именно: сумата от 1183 лв.

Ответникът по насрещните искове счита за неоснователни предявените насрещни искове.

Излагат се съображения за недействителност на договора и на оспорената клауза. Оспорва се 3 като недължима и таксата, която кредиторът счита за частично погасена с платената сума, като се излагат съображения за недействителност на клаузата, уреждаща тази такса.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Ай Ти Еф Груп” АД като заемодател и С. П. П. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ******г., Анекс № ****** към договора за кредит от ******г., Приложение № * към Анекс № ****** и Приложение № * и * към Договор за потребителски кредит № ****** (не се установява такъв договор за кредит да съществува, като сключеният Анекс е с този номер).

Представено е от ответника Приложение № *, в която се сочи, че са налице промоционални условия, като не се начислява предвидената неустойка. Това приложение обаче не носи подписите на страните и се оспорва да е подписано от ищеца. Не става ясно и защо при положение, че Приложение № * би трябвало да предшества Приложение № *, уреждащо заплащане на неустойка в посочените размери, то същото препраща към него.

Независимо, че е посочено, че Приложение № * е към договора за кредит, с оглед на посочения номер, то съдът приема, че всъщност същото представлява Приложение към Анекса.

Предвид възникналото кредитно правоотношение, на ищеца по първоначално предявените искове е предоставен паричен заем в размер от 2000 лева , съобразно приложения погасителен план. Съгласно Приложение № * към Анекса ( с който се предоговарят условията, при които е отпуснат кредита) годишният лихвен процент е 36,68%, годишният процент на разходите е 49.00 %, а задължението следва да се погаси на двадесет и четири месечни вноски до ******г. (л. ** гръб ). В приложението е посочен размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение и без одобрено обезпечение, като в т. 8 от приложението е предвидено, че общата дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е 2951,28 лв. В погасителния план е посочен размера на неустойката, който е 3209,72 лв.

Съобразно чл. 5.1- чл. 5.3 от Договора за кредит до края на следващия ден от предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в размер на дължимата главница и лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения или 2) две физически лица- поръчители, всеки от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по- малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с 4 кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен“. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на кредитополучателя е да заплати на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.

Размерът на неустойката се посочва, че е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора /което така и не е представено, а има такова към Анекса/ и Погасителния план.

Съгласно чл. 2 от представеното по делото и прието като писмено доказателство Приложение № * към договора за кредит № ****** и очевидно Анекса към договора, доколкото се сочи номера на анекса /л. **/ се установява, че за предоставена за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставената на клиента преддоговорна информация, подготовка на договор за кредит и допълнителни приложения към него, оценка на кредитспособността и финансовите възможности и проверка на вероятността за погасяване на кредита се заплаща от кредитополучателя такса в размер на 99,84 лв. Съгласно чл. 3 тази такса се заплаща на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.

Съгласно чл. 4 от Приложение № * към договора за кредит и Анекса, в случай, че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучателя и е в размер на 4,40 лева средна на ден, като неустойката не трябва да надвишава един процент от главницата по кредита.