Определение № 1864 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. Варна, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Б.а като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б.а Въззивно частно гражданско дело № 20253100500771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 407 от ГПК

Образувано по частна жалба вх. № 10446/10.04.2025г. по описа на ВОС от П. Б. К. против Разпореждане № 1551 от 13.01.2025г., постановено по гр. д. № 10263 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, с което е постановено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на К. И. РР. на основание чл. 405, ал.1 ГПК з а присъдените разноски с Решение № 1352/10.05.2022г , поправено с Решение № 2782/12.09.2022 г., по гр.д. № 10263/2020г. на ВРС, Решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в.г.д.№ 2231/2022г. на ВОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5964/19.12.2024г. по гр.д.№1700/2024 г. на ВКС и препис от тях.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането, тъй като в същото неправилно е посочено, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Твърди се, че с въззивното решение, влязло в сила, е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят двамата съпрузи. Поради това и на основание чл.329, ал.1 ГПК жалбоподателят счита, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане. Моли се за спиране на изпълнението по ИД № 20258950400349 по описа на ЧСИ Людмил С., рег. № 895 до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Насрещната страна К. РР. не е депозирала отговор на частната жалба.

Жалбата е подадени в срока по чл. 407, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 същата е основателна.

С решение Решение № 1352/10.05.2022г., поправено с Решение № 2782/12.09.2022 г., по гр.д. № 10263/2020г. на ВРС, е прекратен гражданският брак между П. К. и К. РР. на основание чл. 49, ал. 1 от СК , като районният съд е постановил, на осн. чл. 49, ал.3 от СК, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има П. К..

С Решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в.г.д.№ 2231/2022г. на ВОС, въззивната инстанция е отменила частично първоинстанционното решение, като е прогласила, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят двамата съпрузи. Въззивното решение е влязло в сила.

К. РР. е депозирала молба вх. №2715/10.01.2025г. за издаване на изпълнителен лист в нейна полза за присъдените разноски с Решение № 1352/10.05.2022г. по гр.д. № 10263/2020г. гна ВРС, с Решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в.г.д.№ 2231/2022г. на ВОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5964/19.12.2024г. по гр.д.

№1700/2024 г. на ВКС, въз основа на която е постановено обжалваното разпореждане.

При така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното:

С Решение № 1352/10.05.2022г , поправено с Решение №

2782/12.09.2022 г., по гр.д. № 10263/2020г. на ВРС П. К. е осъден да заплати на ответната страна сумата от 1 125 лева – разноски за производството пред районен съд. Видно от материалите по делото, Окръжен съд Варна е потвърдил частично първоинстанционното решение, като в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е приел, че тя се носи от двамата съпрузи. Съгласно чл. 329, ал.1 ГПК, когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. При това положение, неправилно районният съд е уважил молбата на ищцата за издаване на изпълнителен лист в нейна полза за сторените пред съответните инстанции разноски. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени, молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение, а издаденият изпълнителен лист – да се обезсили.

С оглед настоящото произнасяне, искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението по ИД № 20258950400349 по описа на ЧСИ Людмил С., рег. № 895, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1551 от 13.01.2025г., постановено по гр. д. № 10263 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, с което е постановено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на К. И. РР. на основание чл. 405, ал.1 ГПК з а присъдените с Решение № 1352/10.05.2022г , поправено с Решение № 2782/12.09.2022 г., по гр.д. № 10263/2020г. на ВРС, Решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в.г.д.№ 2231/2022г. на ВОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5964/19.12.2024г. по гр.д.

№1700/2024 г. на ВКС, разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №2715/10.01.2025г. на К. И. К.

ЕГН ********** за издаване на изпълнителен лист за присъдените с Решение № 1352/10.05.2022г , поправено с Решение № 2782/12.09.2022 г., по гр.д. № 10263/2020г. на ВРС, Решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в.г.д.№ 2231/2022г. на ВОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5964/19.12.2024г. по гр.д.№1700/2024 г. на ВКС, разноски.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист от 14.01.2025г. по гр. д.

№ 10263 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, с койт о П. Б. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на К. И. К. ЕГН ********** сумата от 1 372,84 лева, от които 1 125 лева - присъдени разноски, 247,84 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които т.26 в размер на 132 лева с ДДС, дължими към 13.02.2025г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Б. К., обективирано в частна жалба вх. № 10446/10.04.2025г. по описа на ВОС, за спиране на изпълнението по ИД № 20258950400349 по описа на ЧСИ Людмил С., рег. № 895.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3