Решение № 924 от 24.07.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 924 от 24.07.2020 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Лилия Александрова

Членове: 1. Станимир Христов

2. Диана Ганева при секретаря Йовка Банкова и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно административен характер дело номер 92 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1952/02.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1216/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) - София е осъдена да заплати на М. М. К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас от 16.05.2013г. до 16.05.2018г. поради лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на храната и недостатъчно количество, липса на достатъчно осветление и отопление, в размер на 2 000 лева ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 2 000 лева до претендираните от К. 45 000 лева, като неоснователен.

С предявената касационна жалба М.К.

(той и ответник по касационна жалба на ГДИН – София), оспорва посоченото решение относно размера на присъденото му обезщетение от 2 000 лева, като сочи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с претендираната от него сума в размер на 75 евро/дневно за лихва за периода от 22.02.2012 г. до 19.09.2017 г., както и с претендираните от него обезщетения за търпените от него заболявания - туберкулоза на белите дробове и „Хандик“. Иска се от касационния съд да присъди обезщетение в размер на 45 000 лева за лоши битови условия за периода от 22.02.2012 г. до 19.09.2017 г.; обезщетение в размер на 80 000 лева във връзка със заболяването туберкулоза на белите дробове и обезщетение в размер на 17 000 лева във връзка със заболяването „Хандик“, или общо 142 000 лева ведно с лихва в размер от 75 евро/дневно за периода от 22.02.2012 г. до 19.09.2017 г. В съдебно заседание се явява лично и поддържа исковата молба.

Постъпила е и касационна жалба от ГДИН – София чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Т. Ч., в която се оспорва постановеното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано в осъдителната си част, както и поради неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение. Иска се от касационния съд да отмени обжалваното решение в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на М. М. К. обезщетение в размер на 2 000 лева и да потвърди решението в частта, в която иска на К. е отхвърлен до претендирания размер от 45 000 лева. При условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме иска на К. за основателен, желае присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят (той и ответник по жалбата на К.), редовно уведомен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас пледира за неоснователност на оспорването, като счита, че обжалваният съдебен акт е мотивиран и предвид нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съдебен състав може да се позове на мотивите на първоинстанционния съд.

Касационните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен в обжалваната му част и са процесуално допустими.

Производството пред

Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на М.К., против ГДИН-София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени в периода от 22.02.2012 г. до 19.09.2017 г., както следва: в размер на 45 000 лева за лоши битови условия; в размер на 80 000 лева за заболяването туберкулоза на белите дробове и в размер на 17 000 лева за заболяването „Хендик“, или общо сума в размер на 142 000 лева, както и лихва в размер от 75 евро/дневно до окончателното изплащане на обезщетението. Претърпените неимуществени вреди е основал на поставянето му в неблагоприятни условия (пренаселеност на килията; ограниченото естествено осветление; ограничен достъп на чист въздух; необходимостта от сушене на изпрани дрехи в същото помещение; липса на климатизация; липса на санитарен възел и достъп до течаща вода; осигуряването на само три чешми и четири тоалетни за общо 180-200 човека; невъзможността за реализация на естествени физиологични нужди при нормални условия за периода от 22:00 часа до 6:00 часа (използване на кофи за тоалетни); изключително занижена хигиена на килията и на общите помещения – тоалетни, бани, коридори и столова за хранене; слабото и кратковременно отопление на килията през студено време; наличието на инфекции и опасността от бактериални инфекции; предоставянето на нискокалорична храна, приготвена в разрез със санитарно-хигиенните изисквания, недостатъчна като количество и еднообразна като качество; лошо/липсващо медицинско обслужване и лечение) при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас в посочените периоди.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, включително и гласни такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от К. против ГДИН иск за сума в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни хигиенно-битови условия в Затвора Бургас, като в останалата част до претендирания размер от 45 000 лева e отхвърлил искът като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периодите на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, посочени в исковата молба, ищецът е претърпял неимуществени вреди единствено в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.

2 от ЗИНЗС, произтичащо от битовите условия за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Касационната жалба на М.К. е доуточнявана многократно преди началото на съдебното производство, както следва:

Възражение вх.

№ 13068/28.11.2018 г. „Чрез гр. Бургас

Окръжен административен съд решение

№ 1952/2018 г. по Адм.нкз.Дп №1216/018г. ДО Председателя Административен Върховен Касационен съд - р.България София“. Посочва се, че К. не е съгласен с“главницата 2000лв.“

Посочва още, че „Мононорната лихва от

Увреждането възлиза на 32846лв, от зачитане Обезщетението от 22.02/2012 г. до дата 19.09/2017г.“. Твърди, че не е съгласен с периода от „22.02/2012 г. до 16.05/2012г.“.

Прави възражение, че 5 години е живял в мизерия, поради което иска този период да се вземе предвид. Предявява искане „Административно решение № 1952 от датата 02.11.2018 г. главницата 2000, лв да се заменя за по голяма главница за граждански иск за обезщетение“. Изразява позиция относно икономическото и политическото положение в страната и посочва, че при необходимост ще сезира съда в Страсбург с жалба за да получи искания размер на обезщетението.

Възражение вх.

№ 10325/29.11.2018 г. на Върховен касационен съд „ДО Председателя на Върховен Касационен Съд – република България СОФИЯ“ – прави възражение, че е не е съгласен с присъдената му сума в размер на 2 000 лева, тъй като това е стойността на почивка на морето за един месец. Отново претендира заплащането на три различни обезщетения и лихва върху тях. Иска „Административното решение да зачете тази дата на увреждането за периода 22,02/2012 год. ДО 19,09/2017 год. Пет години преживяни изтезания!“ Твърди, че въпреки че е бил излекуван, отново се е разболял от туберкулоза и му предстои лечение в болницата в гр. Ловеч. Възражението е препратено с писмо вх. № 10325/29.11.2018 г./04.12.2018 г. до ВАС

Възражение вх.

№ 13481/07.12.2018 г. „Чрез Окръжен Административен съд гр. Бургас Адм.дело № 1216/2018г. решение № 1952/2018 г. по ДО Председателя на върховен Административен съд – гр. Бургас“ – отново се описват исканите три обезщетения и лихва за всяко от тях, като се протестира срещу присъдения му размер „главница 2000 лв от ЗОДОВ“ Иска съдът да замени присъдената му главница от 2 000 лева с такава в по-голям размер, като претендира да бъде съобразен редът на обезщетение, а именно: 80 000 лева за заболяването туберкулоза; 17 000 лева за заболяването „Хандик“ на долните крайници и 45 000 лева за лоши битови условия, в които е преживял пет години. Определя сумарен размер на главницата от 142 000 лева, както и 75 евро/дневно за лихва. Посочва, че в противен случай „това наказателно административно дело изпратя в Хага на Страсбург, във Франция където ще ми бъде обърнато внимание за обезщетение от българския бюджет“ В касационната жалба на ГДИН се сочи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати на К. обезщетение в размер на 2 000 лева поради лоши битови условия ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Заявено е възражение, че решението е неправилно и поради факта, че не е присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че доказателствената тежест на събраните доказателства не е преценена в пълен обем, поради което неправилно е ангажирана отговорността на ГДИН. Това е така защото ищецът не е доказал реално претърпени вреди – промяна в психологичното и физиологичното състояние, което да е резултат от действия или бездействия на дирекцията. Посочва се, че съществуващите условия в затвора не могат да се интерпретират като резултат от незаконосъобразно бездействие на служителите на ГДИН. Въвежда се оплакване, че към момента в който К. е обитавал различни килии в Затвора Бургас, не е било налице действащо изискване за минимална жилищна площ на един лишен от свобода – нормата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС е в сила от 01.01.2019 г. Фактът, че К. е пребивавал в помещения с площ, по-малка от 4 кв.м. не е спорен между страните, но той не може да се вмени под формата на осъществено бездействие от затворническата администрация. Според ответника затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила, като е достигнал и до неправилно прилагане на материалния закон, като е присъдил обезщетение без доказано основание, тъй като не е доказан вредоносният резултат от извършена административна дейност. Сочи се, че не са ангажирани доказателства и за това, че ищецът е изпитал притеснения и унижения от неблагоприятната жизнена среда. Ответникът заявява, че съдът е възприел минималния оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания от лошите условия в затвора и след като в исковата молба ищецът не е посочил какви вреди е понесъл и не е доказал отражението на тези условия върху неговата психика, претенцията за обезщетение следва да се отхвърли изцяло.

Прави се извода, че вреди по делото не са доказани, както недоказана е и причинно-следствената връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/бездействие. Според ГДИН тежестта за доказване е на ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди, а той не е представил никакви писмени доказателства. Изрично посочва, че в решението не е отчетен факта, че след 19.09.2017 г. М.К. е настанен в ЗО ,,Дебелт“, където условията се различават коренно от тези в Затвора Бургас. На следващо място се релевира възражение, че ответникът никога не е нарушил чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и не е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал.