Решение № 2 от 25.01.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Велинград, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200223 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-2300196/30.06.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал.5 във вр. с чл.

414, ал.3 от КТ на „КАЛИ-85“ ЕООД с ЕИК:202874737 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея се твърди незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на постановлението, при съображения, че: лицето без трудов договор, заради което фирмата е санкционирана, не е извършвало трудова дейност за нея и е било установено от служителите на 1

ДИТ извън обхвата на дейността по дърводобив на дружеството в отдел 239 на ДГС-Ракитово; има неяснота в имената му; и то не е подписвало декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ;

Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена от фактическа страна следното:

На 14.03.2023г. се извършва съвместна проверка от служители на РДГПазарджик, полицаи и ДИТ - в м. Блатца, отдел 239и на ДГС-Ракитово, в който е възложена дърводобивна дейност на „КАЛИ-85“ ЕООД“ ( с Договор Рег. № Д-21-190/21.12.2022г. (л.19)). При проверката служителите на РДГПазарджик, сред които М. С., установяват в отдела лицата А. Ф. и И. А. да извършват дърводобив, извличайки с коне дървени секции на временен склад.

За това обстоятелство те съставят констативен протокол (№1/14.03.2023г.

(л.32)). Докато горските проверят и товарен автомобил и се върнат на мястото със служители на ДИТ, лицата Ф. и А. напускат отдела. Служителите на РДГ и ДИТ застигат И. А. – да си тръгва с автомобил, като той им обяснява, че с Ф. работят за фирма „КАЛИ-85“ ЕООД и уговорката им е била с Щ – съпруг на управителя на фирмата. А. насочва проверяващите, че А. Ф. е отишъл в обор, на около километър от отдела, където те го установяват - да прибира конете. Смутен от проверяващите, Ф. се представя пред служителя на ДИТ – Р. М. като Андрей Ф. и му обяснява, че от два-три дни работи за „КАЛИ-85“, без да е подписал трудов договор, като му плащат по 20 лв. за кубичен метър дърва. Служителят на ДИТ описва това в бланка на декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, но Ф. отказва да я подпише, като се скрива в гората. След проверката, на 05.04.2023г. на „КАЛИ-85“ ЕООД е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 13-2300196/30.06.2023г. - оригинал; Писмо за изпращане на НП с изх. № 23063122/05.07.2023г., ведно с известие за 2 доставяне - заверени копия;АУАН № 13-2300196/05.04.2023г. – оригинал;

Протокол № 2309553/31.03.2023г. - заверено копие; Възражение вх.

№23037530/12.04.2023г.; Призовка на осн. чл. 45, ал. 2 от АПК изх. № 23015623/14.03.2023г. - заверено копие; Покана за явяване за съставяне на АУАН изх. № 23021641/31.03.2023г. - заверено копие; Декларация на осн. чл.

402 от КТ — заверено копие; Позволително за сеч - 698396/01.01/2023г. копие; Трудов договор № 39/15.03.2023г. - копие; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, с изх. № 13388233009637/15.03.2023г. - копие; Обяснение от К. Петрова Х. - заверено копие; Разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина или до горски разсадници - копие; Договор за добив на дървесина Per. № Д-21-190/21.12.2022г. - копие; Писмо с вх. № 23038373/13.04.2023г. заверено копие; Писмо с изх. № 23017005/20.03.2023г. - заверено копие;

Констативен протокол № 2/14.03.2023г. - заверено копие; Констативен протокол № 1/14.03.2023г. - заверено копие; Констативен протокол № 1/14.03.2023г. - заверено копие; Позволително 698396/01.01.2023г. - копие;

Заповед № 3-0693/15.08.2022г. - заверено копие , показанията на свидетелите Р. М., Л. Т., М. С., С. Е., А. Ф. и И. А..

В показанията си служителят в РДГ-Пазарджик М. С. логично и последователно съобщава как при проверката на 14.03.2023г., именно в отдел 239и на територията на ДГС-Ракитово, с колегата му Пачалов са установили А. Ф. и И. А. да извършват добив на дървен материал, извлачвайки отрязани дървени секции от гората – на временен склад. Показанията му се подкрепят и от тези на колегата му С. Е., който сочи, че след като са ходили до отдела и са установили там двамата работници, С. и Пачалов са се върнали, за да заведат при работниците и служителите на ДИТ. Едносмислените и непротИ.речиви показания на тези свидетели са в унисон и с тези на свидетелите Р. М. и Л. Т., който са взаимно подкрепящи се – че пред тях първо И. А., а впоследствие и А. Ф. са обяснили, че на 14.03.2023г., пренасяйки трупи, са полагали труд за фирма „КАЛИ-85“ ЕООД, за което са имали уговорка с мъж на име Щ. За същия от показанията на А. и Ф. става ясно, че е мъж на управителката на тази фирма.

Същевременно показанията на свидетелите А. Ф. и И. А. в частите им относно отричаното полагане на труд – по дърводобив на 14.03.2023г. са изпълнени с вътрешни и взаимни протИ.речия и неубедителност:

Според съобщеното от свидетеля Ф. – той и към момента на разпита си не знаел каква е тази фирма „КАЛИ-85“, но същевременно по делото е приобщено като писмено доказателство трудов договор между него и същата фирма, от деня следващ проверката (л.15), а ден след договора свидетелят е бил вписан като лице с разрешен достъп в сечището по издадените на същата фирма Позволителни с № 698396/01.01.2023г. и 698394/01.01.2023г. (л. 8 и л.

9) При предявяване на договора, за който отрича да помни, че е подписвал, свидетелят спонтанно възкликва „Лошо!“, като започва да обяснява, че от фирмата не е вземал пари, а му ги е давал наричания от него „колега“ И. А., 3 който се разправял с нея, и който, като вземел парите му давал някой лев.

Свидетелят признава и че знае, че „чорбаджия“ относно тази работа се казва Щ, когото само бил виждал, но за когото пък свидетеля А. е посочил, че е мъж на управителката на фирма „КАЛИ-85“. Уклончиви са и показанията му, дадени при проведената с актосъставителя очна ставка, в която първо твърди, че не познава М. и не го е виждал, а после- че в кошарата го е намерил „той и други хора“, и пак „той“/сочейки М./ го викал да се подпише, но (неясно от какво) Ф. се уплашил, за да избяга в гората.

От друга страна свидетелят И. А. ясно заявява, колеблИ. отричаното от А. Ф. обтоятелство, че последният е подписал договор с „КАЛИ-85“ ЕООД малко след проверката. Въпреки че твърди, че и това се е случвало след проверката – той също потвърждава, че на двамата е плащано от „чорбаджията“ - Щ, като А. е предавал парите на Ф.. Макар да поддържа, че и самият той е подписал трудов договор с фирмата след проверката – И. А. се оказва вписан в същите позволителни за сеч, издадени на санкционираното дружество (л.8 и л.9) още на 14.03.2023г. Това обстоятелство ясно сочи за несполучливия опит на дружеството документално да прикрие нарушенията си. В същата връзка - наивно е и обясненото от И. А., че при проверката се подписал пред проверяващите за това, че получава възнаграждение от „КАЛИ-85“ ЕООД (25 лв. за кубик) - „в паниката“, но всъщност тогава още не бил взимал пари, защото с Фотелниев още чакали да започнат работа.

Няма смислено обяснение на такава „паника“ от страна на свидетеля, в случай, че неубедителната му - защитна спрямо неговия работодател „КАЛИ85“ ЕООД, теза е истина. Предмет на жалбата не е нарушение на дружеството във връзка с А., но анализът на показанията му в този аспект е показателен за надеждността му като свидетел и необходимата критичност при преценка правдоподобността на част от тях.

Предвид гореизложеното следва да бъдат кредитирани като едносмислени, обективни, логични и взаимно подкрепящи се - показанията на свидетелите Р. М., Л. Т., М. С. и С. Е., пред характеризиращите се с уклончИ.ст и протИ.речия (включително с писмените доказателства) показания на свидетелите А. Ф. и И. А., явно градящи несполучлива защитна за работодателя си теза.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.

42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

От гореизложения анализ на събраните по делото доказателства категорично и ясно се установява, че към момента на проверката на 4 служителите на ДИТ-Пазарджик – А. Ф. е полагал възмезден труд за фирма „КАЛИ-85“ ЕООД, извличайки с коне дървени секции от 239и на ДГСРакитово - на временен склад, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал.1 от КТ, писмен трудов договор. В контекста на доказано възложената дърводобивна дейност на „КАЛИ-85“ ЕООД“ (с Договор Рег. № Д-21-190/21.12.2022г. (л.19)) именно за обекта, в който е установен да работи Ф., установеното опосредяване на тези трудови правоотношения от мъжа на управителката на „КАЛИ-85“ ЕООД – К. Х. не променя този извод, а напротив – потвърждава го, особен предвид и непосредствено последвалите проверката вече надлежно сключени трудови договори между дружеството-работодател и А. Ф. и И. А..

Всички възражения на жалбоподателя са несъстоятелни:

„Временен склад“ не е „обект“, който да бъде стопанисван, а мястото, където отрязаните дърва се извличат от гората с цел транспортирането им. В конкретния случай мястото на извършване на нарушението е ясно обозначено и в съставения АУАН и в НП – като отдел 239и, м. Блатца, в землището на гр.

Ракитово. С оглед доказаните пред съда при участието на страните, съставомерни за санкционираното нарушение факти и липсата на съществено изменение в тях - спрямо установеното и от административнонаказаващия орган – правото на защита на жалбоподателя не може да се приеме за нарушено (така - мотиви по ТР № 8/16.09.2021г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. № 1/2020г. ) Обстоятелството, че при проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик се наложило да се излезе от отдела, в който е оперирало санкционираното дружество, за да се открие и вземе обяснение на избягалото от там лице А. Ф., с нищо не променя устновения факт на санкционираното деяние. Полагането на труд от страна на Ф. се доказва несъмнено от показанията на незаинтересовани от проверката на ДИТ преки свидетели очевидци - служители на РДГ-Пазарджик (сред които М. С.) - непосредствено видели Ф. да работи в конкрентия отдел.

С оглед гореизложеното НП № 13-2300196/30.06.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик следва да бъде потвърдено.

При този резултат по делото, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН и чл.143, ал.3 във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в размер на 100 лева, определен 5 от съда в пределите по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.