Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 27.01.2020, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 829/2019
Вид
Решение № 41
Подписан
27.01.2020
Състав
ДОБРИНКА ДИМЧЕВА КИРЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е №.........

Град Свиленград, 27.01.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка Кирева при участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 829 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от И.А.П. с ЕГН ********** *** срещу Дирекция „Миграция” при МВР със седалище и адрес на управление гр.София,бул. Княгиня Мария Луиза №48 за заплащане на следните суми: 1645,72 лв.

(след допуснато в о.с.з. на 23.01.2020г. изменение на иска от сумата 1432лв. на сумата 1645,72лв.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.07.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 187,54 лв. (след допуснато в о. с. з. на 23.01.2020г. изменение на иска от сумата 160 лв. на сумата 187,54 лв.) – обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 19.07.2019 г..

Ищецът твърди, че през периода 19.07.2016г. до

19.07.2019г. работил като полицай, старши полицай в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом-Любимец” към отдел „Специален дом за временно настаняване на Чужденци-Любимец” при Дирекция „Миграция”-МВР . През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време на тримесечие по правилата на чл.187,ал.3 от ЗМвР.

Твърди, че през същия период бил положил общо 1744 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 1993часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 249 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,47 лв., така че дължимото му се възнаграждение било в размер на 1423 лв.

Сочи се, че работодателят – ответник (Дирекция „Миграция” при МВР) дължал и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Направен е и разбор на нормативната уредба, действаща във времето, с който ищецът подкрепя тезата си за основателност на исковете, като се сочи че при липса на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложимата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и по – точно чл. 9, ал. 2. Сочи се, че липсата на изрична норма не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен (, каквато забрана била и противоконституционна), а представлявала празнота в уредбата за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

В хода на устните състезания ищецът е заявил, че увеличава главния иск до сумата 1645,72 лв., а акцесорния иск –до сумата 187,54 лв., съобразно заключението по ССчЕ.

По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски по делото за което представя списък на разноските .

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия период ищецът е заемал длъжността полицай, старши полицай в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом-Любимец” към отдел „Специален дом за временно настаняване на Чужденци-Любимец” при Дирекция „Миграция”-МВР. Не спори и че ищецът е работил на 24-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

Ответникът чрез процесуалния си представител твърди, че в случай на надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил съгласно действащата законова и подзаконова нормативна уредба на МВР, всички отработени от ищеца часове дневен и нощен труд, както и формирания извънреден такъв, в случай че е налице. Прави се разбор на нормативната уредба във времево отношение и по отношение на приложимия коефициент при преобразуване на часовете положен нощен труд. Намира че не е налице празнота относно регламентацията на положения нощен труд от страна на служителите на МВР. Счита, че посочената в Исковата молба НСОРЗ, на която се позовавал ищеца, се прилагала единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се определял от ЗМВР, който бил специален по отношение на Кодекса на труда (КТ), поради което следвало да се отчете специалната уредба в ЗМВР – чл. 187, ал. 3, която разпоредба допускала полагане на нощен труд като работните часове да не надвишавали средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. допускало се нощният труд да е до 8 часа за разлика от КТ, който допускал нощен труд 7 часа – т.е. цитираната от ищеца НСОРЗ била неприложима спрямо ищеца. Поради изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове.

Алтернативно в случай, че се приеме че е приложима по отношение на ищеца цитираната по - горе Наредба, то се възразява по отношение на посочения в Исковата молба коефициент за преобразуване (1.143), като се сочи, че правилният коефициент бил 1 предвид съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд за служителите със статут по ЗМВР – 8 часа дневна към 8 часа нощна продължителност, което било равно на коефициент 1. Въвеждането на ограничението по ЗМВР положеният нощен труд да не надвишавал средно 8 часа за всеки 24-часов период било следствие от транспонирането на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и по – конкретно на чл. 8 от нея.

По тези съображения ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен е Списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Процесуалните представители на страните представят Писмени защити, в които излагат подробни съображения за доказване на основателността на поддържаната от всеки от тях теза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника включително и че ищецът е работил на 24-часови работни смени съгласно месечни Графици, като отработеното време се отчита сумирано.

За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..

В

Заключението на Съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Фишове, Протоколи за отчитане на изработените часове и др. документи, които е намерил, както и въз основа на нормативните документи.

Вещото лице е изготвило Заключението си в два варианта.

При първия вариант сочи, че ако приложимият коефициент е 1 при превръщане на нощен труд в дневен, то не следва да се извършват никакви изчисления.

При втория вариант вещото лице прави изчисленията си като прилага коефициент 1.143 и в тази връзка е констатирало, че през процесния период не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г, включително, ищецът бил отработил 211.00 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при коефициент 1.143 допълнителните часове положен труд са в размер на 241.38 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1645.72 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска – на общо 187.54 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение.

Същото бе прието без възражения от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, както и че е работил на 24-часови работни смени съгласно месечни Графици, като отработеното време се отчита сумирано.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложима към процесния период от 19.07.2016г. до