Решение № 79 от 09.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пазарджик, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20215200900141 по описа за 2021 година

Ищецът "Диел трейд" ЕООД - гр. София е предявил против ответника Община-Стрелча два осъдителни кумулативно съединени иска, главният от които - частичен с цена първоначално 100 000 лв., а след изменение - 107 079,20 лв., за заплащане на част от задължението за възнаграждение за извършена работа по Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи № 155/11.09.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:"Реконструкция, ремонт,оборудване и обзавеждане на сградата и прилежащо дворно място на ДГ"Д-р Стайк Стайков" в гр. Стрелча, а акцесорният с цена 17 093,34 лв. - за заплащане на законната лихва за забава върху главницата за периода от 02.04.20121 г. до датата на подаване на исковата молба.

С осъдителните искове е съединен и инцидентен установителен иск за обявяване нищожност на част от клаузата на чл. чл.4,ал.1,т.2 от договора, от който произтичат претендираните парични вземания.

Претендира се и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са за сключен 1 договор за възлагане на обществена поръчка от 11.09.2019 г. и Допълнително споразумение към него от 01.10.2020 г., с което се изменя "окончателната стойност" на възложените СМР от 662 117,31 лв. на 634 000,19 лв., без ДДС. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло възложените работи и на 15.02.2021 г. обектът бил предаден на възложителя с Констатитевн акт /образец 15/ за установяване годността и приемане на строежа. Издадено било и Удостоверение № 4/02.03.2021 г. за въвеждане на обекта в експлоатация, с което работата следвало да се счита за окончателно предадена при спазване на чл.20 от договора между страните. На същата дата били подписани и Протокол № 1 и 2 и двата под формата на Акт обр.19, с което работата следвало да се счита за изпълнена и приета съгласно изискванията на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Обектът се използвал по своето предназначение - за детска градина.

Съгласно Протокол № 1, споменат по-горе, действително извършеното и подлежащо на заплащане от възложителя съставлявало работа на стойност 607 349,46 лв. без ДДС, а според Протокол № 2 непредвидените СМР били на стойност 28 125,12, без ДДС. След приспадане на платения аванс Община - Стрелча оставало да дължи 382 180,70 лв. с ДДС, поради неплащането на която сума ищецът депозирал покана за доброволно изпълнение, предоставяйки срок от 7 дни за плащане, каквото не било извършено. Кметът на общината с писмо от 16.08.2021 г. уведомил ищеца, че със Заповед на ИД на "ФЗ" било спряна обработката на заявлението за подпомагане от името на Община -Стрелча /т.е. за отпускането на средства за заплащане на работата по договора с ищеца/ във връзка с водено съдебно производство под посочен номер пред Специализираната прокуратура - гр. София. В писмото се сочело още, че се извършвала проверка в общината от АДФИ във връзка с договора и проведената процедура по възлагане на обществена поръчка. Като твърди, че дружеството2 изпълнител няма никакви отношения с ДФ"Земеделие" и държавните органи, извършващи описаните в писмото проверки, ищецът оспорва като нищожна клаузата на договора, според която заплащане на извършената работа ще стане "след получаване на окончателно плащане от ДФ"Земеделие". Нищожността се дължала на противоречието на тази уговорка на добрите нрави, поради явната й несправедливост и неравнопоставеното третиране на страните в правоотношение. Възможността да отложи плащането до получаване на окончателно финансиране от трето лице водела до това общината да черпи права от своето недобросъвестно поведение, било то бездействие или незаконосъобразни действия, поради които е спряно или се бави получаването на финанасова помощ от държавния фонд.

Ищецът се позовава евентуално,по аргумент на чл.25 ЗЗД, в случай че въпросната клауза не се приеме за нищожна, на недобросъвестно поведение на ответника, което е създало пречка за сбъдване на предвиденото в нея условие за плащането. При това, плащането следвало да стане според изразената недвусмислено воля в договора в 30-дневен срок от извършване и приемане на работата, чл.266, ал.1 изр. 1 ЗЗД предвиждал, че възнаграждение се дължи именно за извършена и приета работа. Общината била дала повод и създала препятствия за извършване на окончателното плащане недобросъвестно със своето поведение, за което се аргументира от ищеца с обстоятелството, че има образувани досъдебни производства във връзка с процедурата по обществената поръчка.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се прави възражение, че дължимата сума е по-малка от твърдяната от ищеца, поради: начислена неустойка за забава в размер на 63 547, 46 лв., неустойка за некачествено изпълнение в размер на 3 336,74 лв. без ДДС или 4 004 лв. с ДДС и констатирано неизпълнение на част от работите по договора на стойност 3 506, 91 лв. без ДДС или 4 208,29 лв. с ДДС, при извършена проверка от АДФИ, за резултатите 3 от която имало съставен доклад от 13.09.2021 г. Излага обстоятелства кога, с какви актове, протоколи и сметки, изготвени са констатирани забавата и некачественото строителство и съответно са изчислени размерите на неустойката. В обобщение се твърди, че остатъчната сума за получаване била намалена на 253 462,07 лв. без ДДС, а общата стойност на непредвидените разходи била 28 238,00 лв.

Оспорва се основателността на инцидентния установителен иск обявяване нищожността на част от посочената в исковата молба клауза от договора, като се правят възражения, че ищецът бил запознат с поставеното в нея условие за плащане, което било посочено при обявяване на процедурата по възлагане на обществена поръчка. За това и клаузата не нарушавала принципа на равнопоставеност.

Давайки оферта при предварително определените условия и подписвайки след това договора, той се бил съгласил да получи плащане едва след получаване на окончателното финансиране от ДФ“Земеделие“. Тази клауза не противоречала на обичайната търговска практика, а напротив – при тези условия се сключвали обичайно договорите за изпълнение на проекти, одобрени за финансиране по този начин. Самата Наредба, по чието правила се извършвало разплащането предвиждала процедура по оторизация, която отнемала 2-4 месеца при законосъобразно изпълнен проект. В конкретния случай не бил спазен 60 дневния срок за изпълнение, а работата била извършена на 191 календарни дни.

Ответникът е направил възражения за прихващане с твърдяните свои вземания за неустойки, подробно описани в определението за подготовка на делото в открито съдебно заседание. В същото определение съдът се е произнесъл по допустимостта и характера на предявените от ответника насрещни искове, като изрично ги е приел за разглеждане, посочвайки предмета и цената на всеки от тях.

Ищецът е оспорил всички насрещни искове, както и – възраженията за прихващане.

4

В открито съдебно заседание ищецът се позова на обстоятелства, настъпили след подаване на исковата молба и представя съответните нови доказателства за тях.

Става дума за подписани две допълнителни споразумения №2/28.2021 г. и №3/15/12.2021 г., с които ищецът твърди, че е установена/призната за общо дължима сума по договора в размер на 651 746,52 без ДДС и 782 095,82 лв. и за извършено от ответника частично плащане в размер на 294 627,83 лв. с ДДС, след приспадане на което, заедно с платения аванс от 380 388,79 лв. възложителят оставал да дължи сумата, равна на увеличения размер на иска - 107 079,20 лв.,който вече не се поддържа като частичен, а следва да се счита за предявен за целият дължим и неплатен остатък от възнаграждението за извършената по договора работа.

Ответникът от своя страна не оспорва факта на подписване на споразуменията, както и размера на извършеното след това плащане, но твърди, че с него е погасил изцяло паричното си задължение по договора. Аргументите за това за подробно развити от пълномощника му адвокат П.Х. в първото открито съдебно заседание на 12.09.2023 г.

В същото съдебно заседание освен двете допълнителни споразумения, посочени по-горе е допуснато и прието като доказателство и представеното от ответника Допълнително споразумение № Д-160/28.04.21 г., с което твърди, че страните са се споразумели, че изпълнението на дейностите по договора е продължило след упоменатия в него срок и е приключило с цитираните в споразумението документи.

След като обсъди събраните доказателства и ги прецени тяхната за относимост към спора и значение за подлежащите на доказване факти, съдът прие за установено следното:

Инцидентният установителен иск за прогласяване нищожността на част от клаузата на чл.4,ал.1,т.2 от процесния договор е 5 неоснователен.

Уговорката, че възложителят ще плати, когато на него - в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора - следва да се отчита времето, обичайно необходимо за провеждането и завършването на процедурата по изготвяне на документация, представянето й в ДФЗ, проверката й и преценката дали да се извърши окончателното финансиране.

Да се обяви за нищожна изначално, принципно и общо такава една уговорка би било в противоречие с един от основните принципи на гражданското право – този на свободата на договарянето.

Уговореният модалитет обаче и съдържанието на клаузата на отсрочка следва да се тълкува по начин, която да не е в ущърб на кредитора по паричното вземане. Когато работа е изпълнена и приета и е изтекъл обичайния срок за изпълнение на процедурата по оторизация и превеждане на средствата от ДФЗ, то възложителят дължи плащане и при действието на такава една уговорка и не може да го отлага неограничено във времето до реалното получаване на паричните средства от третото лице по причини, стоящи извън поведението на изпълнителя. Т.е. при спор относно изискуемостта на вземането за възнаграждение за извършена работа, клаузата ще се тълкува като се държи сметка да разумния срок, необходим при добросъвестно поведение от страна на възложителя, за да бъде проведена и приключена процедурата по Наредба №12/2016 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, но сама по себе си спорната договорна клауза не е недействителна и искът за прогласяване на нищожността й следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По осъдителния иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.266 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за заплащане на 6 извършена работа по договора за възлагане на обществена поръчка ищецът успешно доказа следните обстоятелства:

Налице е валидно сключен договор, чието изпълнение е приключило към настоящия момент, което се признава от ответника и се установява от подписаното от страните първо Допълнително споразумение от 28.04.2021 г. /на л.345 от делото/. В същото споразумение страните констатират, че договорът не е бил изпълнен в уговорения срок, а след неговото изтичане, както и датата, на която изпълнението и приемането на работата са били факт – 15.02.2021 г.

Размерът на дължимото възнаграждение по договора и срокът да изпълнение на задължението за заплащането му са изменяни и предоговаряни от страните, като последната тяхна воля следва да бъде извлечена от Допълнителните споразумение с № 2/28.10.21 г. и № 3 от15.12.2021 г.

Тези споразумения имат действието, предвидено в чл. 365 ЗЗД, уреждащ договорите за спогодба, които страните по всяка едно правоотношение могат да сключват и по време на висящ съдебен процес относно спорните права, произтичащи от правоотношението.

От двете споразумения става ясно, че общия размер на договореното възнаграждение следва да се приеме за 793 391,75 лв. с ДДС, но страните се договарят да се дължи по-малко,а именно - 782 108,88 лв. с ДДС, като в ДС № 2 изрично уточняват, че се съгласяват да изменят окончателната стойност на осн. чл.116,ал.1 т.7 от ЗОП във връзка с доклад инспектор от ДФИ.