Решение № 1166 от 09.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Бранимир Василев

Борислав Терзиев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300501377 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. К., чрез адв.Л. Н. срещу решение №123/31.03.2026г. на Карловски районен съд, постановено по гр.дело № 1123/2024г. С обжалваното решение е отхвърлен иска с правно основание член 108 от ЗС, предявен от Д. Е. К. с ЕГН ********** от град *** за признаване за установено по отношение на Н. Й. Ч. с ЕГН ********** от град ***, че Д. Е.

К. с ЕГН ********** от град *** е собственик на 4/6 ид.ч. от 121 кв.м, представляващи триъгълник заключен между собствения на Д. К. недвижим имот, съставляващ УПИ I-1227 в кв. 62 по плана на гр. Калофер и собствения на ответника недвижим имот, съставляващ УПИ II-1228 в кв. 62 по плана на гр. Калофер, и осъждането на Н. Й. Ч. да й предаде собствеността и владението върху тези части от имота, като неоснователен.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Д. Е.

К. с ЕГН ********** от град ***, че Н. Й. Ч. с ЕГН ********** от град *** е собственик на основание продажба и регулация на 4/6 (четири шести идеални части) идеални части от 121 кв.метра, представляващи триъгълник заключен между собствения на Н. Ч. недвижим имот, представляващ УПИ II -1228 в кв.

1

62 по плана на гр. Калофер и собствения на Д. Е. К. недвижим имот, представляващ УПИ I-1227 в кв. 62, по плана на гр. Калофер.

С определение на съда от 02.07.2026г., след смъртта на като страни в процеса на страната на ищцата Д. К. са конституирани нейните наследници Н.

К. и М. К..

Делото пред първата инстанция е образувано по иск по чл.108 от ЗС на Д. К. срещу Н. Й. Ч. за признаване на правото на собственост на 4/6 ид.ч. от реално обособена част от от 121 кв.м, представляващи триъгълник заключен между собствения на Д. К. недвижим имот, съставляващ УПИ I-1227 в кв. 62 по плана на гр. Калофер и собствения на ответника недвижим имот, съставляващ УПИ II-1228 в кв. 62 по плана на гр. Калофер и предаване на владението върху този имот.

Приет от РС Карлово /л.95-л.100/ е и предявения от Н. Ч. насрещен установителен иск по чл.124 от ГПК /л.39/ срещу Д. К. за признаване за установено, че е собственик на основание продажба и регулация на 4/6 ид.ч. от реално обособена част от от 121 кв.м, представляващи триъгълник заключен между собствения на Д. К. недвижим имот, съставляващ УПИ I-1227 в кв. 62 по плана на гр. Калофер и собствения на ответника недвижим имот, съставляващ УПИ II-1228 в кв. 62 по плана на гр. Калофер. Евентуално е предявен и насрещен иск пак по чл.124 от ГПК за същия имот, но придобит на правно основание давностно владение от 1988 година.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че по делото е доказано, че Н. Ч. е съборила съществуващата каменна ограда през 2024 година на границата на двете УПИ-та в гр. Калофер и тогава завладяла собствените на ищцата 121 кв.м., като това не представлява действие по чл. 111 от ЗТСУ, тъй като липсва декларация по делото, че правоимащият се е отказал от правото си на собственост върху частта, която се придава към имота на ответника. Сочи се, че не са представени доказателства за плащане на парично обезщетение от страна на праводателя на ответника по отношение на предаваемите части. Сочи се липса на доказаност на владение продължило 10 години върху тази част от имота. Сочи се, че не е доказан и субективен елемент на владението. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, отхвърляне на установителния иск. Претендират се разноските по делото.

2

Новоконституираният правоприемник на ищцата Н. К., чрез пълномощника си адв.С. В., поддържа въззивната жалба и въвежда в процеса нови основания за неправилност на решението. Прави евентуално искане наймалко да се отмени решението, в частта с която е уважен насрещния иск и да се отхвърли този иск.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Ч., чрез адв. Н., с който жалбата се оспорва, решението се намира за правилно и се иска да бъде потвърдено. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

За да постанови своя съдебен акт първата инстанция е приела за доказано следното.

Ищцата по първоначалния иск Д. К. е собственик на 4/6 ид. част от УПИ І-1227 в кв.62 по действащия план на град Калофер, като правото на собственост е придобила на основание договор за дарение и наследствено правоприемство. За установяването му по делото са представени нотариален акт № 7, том V, дело № 1393/1993 г. на Карловски районен съдия, с който е бил сключен договор за дарение в полза на ищцата на ½ ид. част от дворното място. Представено е удостоверение за идентичност на имота и скица.

Ответницата по първоначалния иск е собственик, на основание договор за покупко-продажба на имот пл. № 1228 в кв. 62 по плана на град Калофер, без процесните 121 кв. метра, които съставляват част от целия УПИ ІІ-1228 в кв.

62 по плана на град Калофер.

Прието е за безспорно по делото, че ответницата по първоначалния иск владее процесните 121 кв. метра, представляващи триъгълник, заключен между имотите на страните. По делото е прието, че не е спорно, че през 1985 година е било извършено изменение в дворищната регулация като с протокол 3

№ 11 от 08.10.1985 г. на Кметство Калофер било определено:

І. От имот с пл. № 1172 в кв. 62 по плана на гр. Калофер, собственост на Н.Д. К. се предават към парцел ІІ-1171 в кв. 62, собственост на И.В.В. дворно място от 121 кв.м, които се оценяват по 3 лева - 363 лева. И.В.В. е следвало да заплати на Н.Д. К. за предаваемото му се място по регулация сумата от 508 лева общо за дворното място, подобренията и трайните насаждения в него.

ІІ. От имот с пл. № 1171 в кв. 62 по плана на гр. Калофер, собственост на И.В.В. се предават към парцел № І-1172 в кв. 62, собственост на Н.Д. К., 30 кв.м по 3 лева – 90 лева. Н.Д. К. е следвало да заплати на И.В.В. сумата от 90 лева.

РС Карлово приема, че спорният по делото въпрос е придобили ли са праводателите на ответницата процесната площ от имота на основание изменение в регулацията, респективно – придобила ли ги е ответницата, по силата на сключения от нея договор от 20.05.2024 г. за продажба на недвижим имот.

РС Карлово отчита следните факти. В представената скица на имота регулацията между двата съседни парцела е отразена като приложена, налице е съвпадение между имотни граници и дворищна регулация. Праводателят на ответницата се е снабдил с нотариален акт № 52 том І дело № 70/1989 г. по описа на КрлРС, с който е признат за собственик на недвижим имот – дворно място с площ от 121 кв. метра, предадено от имот пл. № 1172 в кв. 62 по плана на град Калофер, собственост на Н. К. към собственото на В.В. дворно място, представляващо парцел ІІ-1172 в кв. 62 по плана на град Калофер. Съдията е отразил в нотариалния акт, че сумата от 208 лева е била платена с приходна квитанция от 23.09.1988г. По делото е изслушано заключението на вещото лице Й., в което на скици са отразени промените в двата съседни имота по отделните планове. Спорната част от имота е отразена на скица № 2 между точките 3, 23, 24, 19, 18, 27, 26, 25, 3.

На база на горните установени факти по делотоот РС Карлово, то ОС Пловдив приема следното по възраженията посочени във въззивната жалба подадена от тогава живата жалбоподателка Д. К..

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че по делото е доказано, че Н. Ч. е съборила съществуващата каменна ограда през 2024 година на границата на двете УПИ-та в гр. Калофер и тогава завладяла 4 собствените на ищцата 121 кв.м., като това не представлява действие по чл.

111 от ЗТСУ, тъй като липсва декларация по делото, че правоимащият се е отказал от правото си на собственост върху частта, която се придава към имота на ответника.

В исковата молба /л.2/ на ищцата Д. К. и в уточнението на исковата молба /л.23/, никъде не се прави фактическо твърдение, че Н. Ч. е съборила съществуващата каменна ограда през 2024 година на границата на двете УПИта в гр. Калофер и тогава е завладяла собствените на ищцата 121 кв.м. В исковата молба единствено се твърди, че ответницата Н. Ч. владее процесните 121 кв.м. реално обособена част от УПИ и отказва за предаде собствеността и владението, без да се уточнява коя година и по какъв начин тя е установила владение над този имот. В отговора на исковата молба ответницата Ч. признава факта сочен в исковата молба, че владее процесната част от имота /л.38/, но оспорва твърдението в исковата молба, че сумата за придаваемото по регулация място не е платена и регулацията не е приложена. Както в доклада на съда /л.95-л.100/, така и в първото съдебно заседание /л.118/ подобни факти за дата и начин на придобиване на владението от ответницата не са твърдяни от ищцата К., а доклада на съда е приет без възражения. Тоест обстоятелството, че ответницата Ч. владее имота е било безспорно по делото.

Въпросът кога и по какъв начин последната е придобила това владение не е повдиган по това дело пред първата инстанция. Законът също не изисква при предявен иск по чл.108 от ЗС, съдът служебно да се налага да издирва и да доказва такива факти. Искът по чл.108 от ЗС е допустим при всяко едно владение или държане на чужд имот, без да е необходимо да се доказва кога и при какви обстоятелства е завладян този имот от ответника. Не се сочат и не се доказват условията на чл.266 ал.1 от ГПК подобни фактически твърдения да може да се въведат за пръв път във въззивното производство, поради което такива не се разглеждат от въззивния съд.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не са представени доказателства за плащане на парично обезщетение от страна на праводателя на ответника Ч. по отношение на предаваемите части. Безспорно е по делото, а и са събрани достатъчно доказателства, че процесната реално обособена част от 121 кв.м. /сега са 128 кв.м./ от настоящия УПИ, който е бил имот 1172, кв.62, гр.Калофер е била предадена по регулация към имот 1171, 5 кв.62 на праводателите на ответника. Видно от протокол №11/08.10.1985г. по заповед №125/24.02.198г. комисия към ОБНС Карлово /л.49/ е оценила обезщетението за тази реалнообособена част от 508 лева. Вярно е че документ за плащането на тази сума от праводателите на ответницата на праводателите на ищцата по делото не е представен. Но по делото е представен и приет нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация №52/17.02.1989 година по н.д. №70/1989г. /л.41/, с който се признава В.И.В. за собственик доврно място от 121 кв.м., веднос подобренията в него – каменна ограда, ябълка, слива и водопроводно отклонение, бивша собственост на Д. К. от имот 1172, кв.62 гр.Калофер. В нотариалния акт изрично е посочено от нотариуса, че пред него е представена приходна квитанция от 23.09.1988 год., за внасяне на сумата от 508 лева в кметството на гр.Калофер. В края на нотариалния акт изрично е посочено, че при съставянето му са предоставени определени документи, между които е и горната приходна квитанция.

Към този момент е действал ЗТСУ, който в чл.134 ал.2 е приемал, че за недвижими имоти, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други физически или юридически лица нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени. Съгласно чл.134 ал.3 от ЗТСУ искането за издаване на нотариален акт се съобщава на заинтересуваната страна по реда на ГПК. Като при спор въпросът се е решавал по съдебен ред. При тълкуването на тези правни норми с Решение № 334 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 87/2010 г., I г. о., ГК се приема, че за придадените по регулация части собственикът на парцела, към който те се придават, може да се снабди с нотариален акт за собственост по регулация след заплащане на паричното обезщетение за тях - чл.134 ал.2 ЗТСУ (отм.), след погасяване на вземането за обезщетение по давност – чл.134 ал.3 ЗТСУ (отм.), или след изтичане десетгодишен срок на владение на придадените части. При липса на нотариален акт предпоставките на посочените хипотези могат да се установят по съдебен ред.