Определение № 2118 от 07.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2118 гр. София, 07.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902242 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Х. от гр. Силистра - чрез адв. Д. К., против решение № 219 от 11.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 65/2024 г. на Апелативен съд - Варна. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 52 от 25.07.2023 г. по т. д. № 82/2022 г. на Окръжен съд - Силистра е осъдена В. Ю.

Х. да заплати на „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 52 772.78 лв. - главница по договор за Б. кредит, продукт „бизнес кредитна линия“ № 0098/07.03.2005 г., сумата 13 486.02 лв. - възнаградителна лихва за периода от 22.12.2019 г. до 25.11.2022 г., сумата 14 948.71 лв. - мораторна лихва, сумата 595.69 лв. - такси по договора за кредит за периода от 05.01.2020 г. до 29.11.2022 г., сумата 292.95 лв. - застраховка, и сумата 20 лв. - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и разноски по чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното и за въззивното производство; Потвърдено е определение № 213 от 15.12.2023 г., с което Окръжен съд - Силистра е намалил по реда на чл. 248 ГПК присъденото на адв. Д. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от сумата 3 733.17 лв. до сумата 1 379.32 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на исковите претенции.

Ответницата - касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че в качеството й на наследник по закон на починалия Ю. Х. тя е 1 пасивно легитимирана да отговаря по исковете за изпълнение на задължения, произтичащи от сключен с ЕТ „Фолк Продукт - Ю. Х.“ договор за кредит. Поддържа, че така формираният извод е в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/2001 г. по тълк. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, според която имуществените права на физическото лице, осъществяващо търговска дейност като едноличен търговец, са различни от правата, включени в търговското предприятие на едноличния търговец, които не преминават автоматично към наследствената маса след смъртта на лицето. Излага и оплаквания, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ като не е съобразил, че наследникът не е поел предприятието на едноличния търговец, за да отговаря за включените в същото задължения, както и че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил всички доводи и възражения в подкрепа на заявеното с отговора на исковата молба становище, че търговското предприятие на покойния едноличен търговец съставлява самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения и не преминава автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени следните въпроси : „1. Имуществото на покойния едноличен търговец, като самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, преминава ли автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице и настъпва ли автоматично наследствена трансмисия и по отношение на правата и задълженията на покойното физическо лице, придобити като едноличен търговец, без значение дали някой от наследниците ще продължи дейността и/или ще се пристъпи към заличаването на фирмата; 2. Носят ли наследниците на починалия едноличен търговец отговорност за задълженията, които са част от търговското му предприятие, без формално последното да е поето от тях по предвидения от закона ред; 3. След като съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ поемането на търговското предприятие, като единна и неделима съвкупност от права, задължения и фактически отношения, се извършва единствено с изрично волеизявление от наследниците на починалия едноличен търговец, може ли да се приеме, че част или цялото търговско предприятие преминава автоматично към тях по силата на чл. 60, ал. 1 ЗН, дори и в случаите, в които няма воля за това; 4. В случай че търговското предприятие на едноличния търговец преминава автоматично след смъртта му към неговите наследници, дори и без да имат воля за това, получават ли търговско качество последните, наследявайки търговското предприятие; 5. Производството по чл. 60, ал. 2 от ТЗ явява ли се специално по отношение на производството по чл. 48 от ЗН; 6.

До къде се простира икономическата и правна обособеност на имуществото на едноличния търговец, установено в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от СК, ако предприятието му се наследява по общия ред, предвиден в чл. 48, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, а не в производството по чл. 60, ал. 2 от ТЗ“. Допускането на 2 касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са изложени твърдения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 2/2001 по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60093/25.01.2012 г. по гр. д. № 4069/2020 г. на II г. о. и в решение № 16/15.04.2022 г. по гр. д. № 1877/2021 г. на II г. о. За въпросите от № 2 до № 6 е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че „очевидно се създава затруднение за прилагането му в този вид“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Юробанк България“ АД със седалище в гр. София - чрез адв. С. З., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е съобразил установените по делото факти, че между „Българска пощенска банка“ АД, понастоящем „Юробанк България“ АД, и ЕТ „Фолк продукт Ю. Х.“, регистриран от Ю. В. Х., е сключен договор за Б. кредит № 0098/07.03.2005 г., продукт „Бизнес кредитна линия“, по силата на който банката - ищец се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер 42 000 лв. с краен срок за погасяване, съгл. допълнителни анекси към договора, 11.03.2025 г. След сключване на договора - на 20.11.2016 г., физическото лице Ю. Х. е починал и неговият наследник по закон - ищцата В. Ю. Х. (дъщеря), е приела наследството му по опис по реда на чл. 60, ал. 2 ЗН.

Въззивният съд е преценил като неоснователни поддържаните във въззивната жалба на В. Х. доводи и възражения за липса на пасивна материалноправна легитимация по предявените от банката - кредитор осъдителни искове за вземания, възникнали от сключения с ЕТ „Фолк продукт - Ю. Х.“ договор за кредит. При произнасяне по възраженията въззивният съд е изходил от възприетото в последователната и непротиворечива практика на ВКС разрешение, че физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец не са различни правни субекти;

Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл.56, ал.1 ТЗ ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите 3 на водене на делата му по търговски начин, като формално отграничава имуществото му от това на физическото лице с оглед оперативно обслужване на търговската дейност и правоотношенията с контрахенти, а също и с фиска;

Имуществото на едноличния търговец обаче е неразделна част от имуществото на физическото лице и независимо от формалното им отграничаване, лицето отговаря с цялото си имущество както за задълженията, възникнали от негови действия и сделки като търговец, така и за задълженията по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот.

Изхождайки от тези принципни постановки и като се е позовал на практиката в решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., според която наследниците на физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, отговарят за неговите задължения на основание чл.60, ал.1 ЗН, независимо дали желаят да продължат търговската му дейност и дали са поели неговото предприятие/фирмата на едноличния търговец, въззивният съд е формирал решаващия извод, че като наследник на починалия Юлиян Х. ответницата отговаря за задълженията на своя наследодател, възникнали от сключения в качеството му на едноличен търговец договор за кредит. Предвид липсата на наведени възражения и доводи за ограничена отговорност по чл. 60, ал. 2 ЗН, както и на твърдения, че величината на актива на наследеното имущество превишава претендирания от банката дълг, въззивният съд е приел, че въпросът за размера на полученото от ответницата наследство не е предмет на въззивна проверка, поради което не е извършвал преценка за обема на отговорност на ответницата като наследник на починалия кредитополчателя (с оглед приемането на наследството по опис).

Въззивният съд е разгледал и възраженията на ответницата за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗБ (отм.), за нищожност на отделни клаузи в договора поради неравноправния им характер и за сключване на договора в нарушение на забраната на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. След преценка на съдържанието на договора, на отделните негови клаузи и на фактите по делото съдът е достигнал до изводи за неоснователност на възраженията, като по причина на търговското качество на кредитополучателя е отрекъл приложимостта на уредената в Закона за защита на потребителите защита срещу неравноправни клаузи.

Във въззивната жалба ответницата е навела оплаквания срещу приетата от първоинстанционния съд дата на предсрочна изискуемост на кредита, поддържайки, че предсрочната изискуемост е настъпила в момент, предхождащ с повече от пет години завеждането на иска, и че претендираните с иска вземания са погасени по давност. Оплакванията са счетени за неоснователни, като са изложени съображения, че обявяването на предсрочна изискуемост е потестативно право, което принадлежи на кредитора и се упражнява по негова воля, без да е обвързано със срокове. Същевременно, след преценка на фактите и доказателствата по делото, съдът е заключил, че предсрочната изискуемост за непадежиралите вноски по кредита е настъпила на 29.11.2022 г. и че към датата на предявяване на иска погасителната давност 4 по чл.110 ЗЗД не е изтекла.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с въззивното решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на въпроса е налице някоя от специфичните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК;

Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки.