Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 05.08.2026, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 106/2026
Вид
Решение № 40
Подписан
05.08.2026
В сила
24.09.2026
Състав
ИВЕТА ПАВЛОВА ТАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Радомир, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20261730200106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник РУ Радомир към ОДМВР-П. е наложил на жалбоподателя Д. Е. Б., с ЕГН: ********** от гр.П., ул. «Ю. Г.» № ., вх. ., ет. ., ап. . административни наказания глоба в размер на 255,65 евро или 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месец на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки.

Недоволен от така наложените му наказания Б. по изложени във въззивната жалба съображения от адвокат-пълномощника си ,доразвити в представена по делото писмена молба , се моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно в каквато връзка се развиват подробни правни доводи. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и НП с твърдението, че жалбоподателя не е извършил адм. нарушение, за които е санкциониран.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.С писмено становище моли за потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН серия GA № 4216402/03.02.2026г. е описано от фактическа страна, 03.02.2026 г. около 15.04 ч. в с. Долна Диканя на път Е-79 при разклона за с. Гълъбник с посока на движение от с. Дрен към гр. Радомир, при проверка от контролните органи на Пътна полиция е установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка

"Фолксваген", модел "Шаран" с peг. номер . е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от дата 02.12.2025 г..

Свидетелят П. Й. Ц. на длъжност „мл. Полицейски инспектор“, РУ-Радомир към ОДМВР-П. съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по установяване на нарушението е свидетелят Ж. Р. Ж. заемащ длъжност „мл.полицейски инспектор“ в РУ-Радомир към ОДМВР-П.. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният го е подписал и е посочил в графа „Възражения“: “Нямам възражения“.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство наказателно постановление № . г., като със същото са наложени на жалбоподателя Б. административни наказания глоба в размер на 255,65 евро или 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месец на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки.

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показанията на разпитания делото свидетел Ж., който изцяло поддържа описаната в АУАН фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Съдът намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН.

По същество на спора, съдът намира, че фактическата обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид 2 ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.

Административно- наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно последната правна норма служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая, както е приел и АНО формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано нарушението, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е определена правилно от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена субективната и обективна страна на нарушението.

Безспорно е по делото, че процесното моторното превозно средство е било регистрирано по надлежния ред в един предходен момент и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, но по никакъв начин не е бе доказано по делото собственика на превозното средство, да е бил наясно, че МПС-то не е имало действаща задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Оттук се изключва и тезата за наличие на негово виновно поведение, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е 3 извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.

При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените по делото разноски.Предвид представен по делото договор за Правна защита и съдействие на адв.А. А. от ПАК и с оглед направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна и като взе впредвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира ,че следва да присъди на жалбоподателя сумата от 280,00 евро направени разноски поделото за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., с което началник РУ-Радомир към ОДМВР-П. е наложил на Д. Е. Б., с ЕГН: ********** от гр.П., ул. «Ю. Г.» № ., вх. ., ет. ., ап. . административни наказания глоба в размер на 255,65 евро или 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр.П., ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Е. Б., с ЕГН:********** от гр.П., ж.к. »Ю. Г.», № ., вх. ., ет. ., ап. . сумата от 280,00 евро /двеста и осемдесет евро/, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

4

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5