Определение № 190 от 27.09.2021, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Кюстендил, 24.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Б. Савова

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20211500500368 по описа за 2021 година

Производство по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първата инстанция „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***чрез пълномощника Адвокатско дружество „Георгиева, Фитковски и Тонев“, чрез адв. н.м.м. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав“ №13, ет.2 против определение №142 от 02.07.2021 г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по гр. д. № 1000/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил образуваното гражданско производство. За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че доколкото към датата на образуване на производството ответникът е бил починал, съответно е липсвала пасивна процесуална легитимация, то образуваното пред него производство се явява процесуално недопустимо. Изложил е аргументи за недопустимост на процесуално правоприемство между починалия и неговите наследници, обуславяща недопустимостта и на предявения иск.

Недоволен от постановения първоинстанционен съдебен акт ищецът в производството, сега частен жалбоподател, го обжалва изцяло, излагайки доводи за неговата неправилност, считайки, че неоправдано е ограничен достъпа му до правосъдие. Пояснява, че процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната – неговата основателност. Акцентира, че доколкото към момента на депозиране на исковата молба, за ищеца не е ясно какво е действителното правно положение, то констатирането на обстоятелството, че ответникът е починал преди предявяване на иска, не следва да има за последица автоматичното прекратяване на производството. В тази хипотеза се застъпва становището, че следва да намери приложение приетото ТР №1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС разрешение във връзка с процесуалната легитимация на страните, а именно „ако се установи, че исковете са предявени срещу несъществуващ ответник, следва да се укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на 1 надлежен ответник“. В подкрепа на изложения довод се цитира и приетото в т.5 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че „когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване“. Поддържа виждане, че съществуването на така вменените служебни задължения на съда не следва да бъде отричано и когато при връчване на препис от исковата молба се установи, че посоченият ответник – физическо лице, е починало преди подаване на исковата молба в съда. Приетото от първонистанционния съд разрешение приема за сериозно увреждащо интересите му на ищец в производството и засягащо правото му да търси защита на материалните си права пред съда. Счита, че в случая не е налице пречка да бъде приложена нормата на чл.227 ГПК при което производството да продължи с участието на правоприемника. По изложените аргументи иска отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоистанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и предприемане на действия по конституиране на наследниците на починалия ответник.

При преценка основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я приема за неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС – Кюстендил е образувано по искова молба, предявена от „***“ АД, срещу С.Д.С., с която са предявени кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

При изпълнение процедурата по чл.131 ГПК съдът е установил, че ответникът е починал. След изготвена служебна справка в Национална база данни „Население“ е потвърдено, че С. е починал на 22.02.2020 г., за което е съставен Акт за смърт №0126/23.02.2020 г. Съобразявайки, че исковата молба е подадена на 25.05.2021 г., т.е. след като ответникът е бил починал, съдът е постановил обжалваното определение.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Съгласно чл.26 ал.1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото за защита на лични или имуществени права, предвидени в материалното право, носители на каквито по аргумент от разпоредбата на чл.1 от ЗЛС са физическите лица от момента на раждането до смъртта им. С оглед на това и по силата на чл.27 ал.1 от ГПК страната трябва да е процесуално правоспособна.

Следователно наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за възникването на качеството “страна по гражданско дело”, респективно за допустимост на гражданския процес и за нея съдът следи служебно. Когато правоспособността по материалното право е отпаднала /погасила се е/ поради смъртта на физическото лице, настъпила преди предявяването на иск, към този момент отпада и процесуалната му правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. В такъв случай не намира приложение разпоредбата на чл.227 от ГПК за приемство в процеса, тъй като предпоставка за това е смъртта на физическо лице, по 2 отношение на което вече е било валидно възникнало качеството на страна по гражданско дело. В тази насока е приетото в т.2 на Тълкувателно дело №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В същото ТР е посочено, че след като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

С оглед на изложеното и съобразявайки практиката на ВКС, обжалваното определение се явява правилно. При данните по делото, че ответникът е починал преди постъпване на исковата молба в съда, правилно районният съд е приел, че той не е придобил качеството на страна в процеса, съответно не са били налице предпоставките на чл. 227 ГПК за конституиране на неговите наследници по закон като страна по делото.

Аргумент за противното не може да се черпи и от правилото на чл. 228 ГПК за замяна на страна, чиято приложимост е също в зависимост от надлежно възникнало процесуално правоотношение, каквото липсва при предявяване на иска срещу лице, което към този момент вече е починало. С оглед на това е ирелевантно дали наследниците на лицето са изразили желание да придобият процесуалното качество страна (ответник) по делото, или не. Съгласието на страните по делото и на лицето, което заменя някоя от тях, е елемент от фактическия състав на доброволното процесуално правоприемство, съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 ГПК – хипотеза, която е дефинитивно изключена, когато се касае за конституиране като страна по делото на правоприемниците на починал преди предявяване на иска ответник, поради липсата на надлежно възникнало процесуално правоотношение.

Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца за това, че посоченият от него ответник вече е починал. Защитата на материалните права е в интерес на ищеца, поради което именно той трябва да бъде активен, за да може да защити нарушените си материални права.

В заключение също така следва да се отбележи, че предявяването на иска против лице, което към този момент е починало, не съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и съдът не е бил длъжен да дава указания за поправянето й в каквато насока са изложените от частния жалбоподател доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение.

Изложените съображения налагат извод, че атакуваният съдебен акт е правилен, поради което той следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №142 от 02.07.2021 г. на Районен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 1000/2021 г. по описа на същия съд.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4