Решение № 833 от 04.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. П., 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220101284 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Е. А. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „А. С.“ № 110, ет. 4, ап. 28, чрез адвокат С. В. М. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28, к. 21, против „В. К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: бул. „Д. Н.“ № 28, бл. АТЦ „С. ц.“, ет. 2, офис. 73Г, ж. к. Л., с която се иска от съда да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем с № 6048554 от 13.06.2024 г. сключен на 13.06.2024 г., сключен между страните, поради противоречие на закона, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 193,10 лева /на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция, чрез нейното намаляване/ поради платена при начална липса на основание.

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2024 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем с № 6048554. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3100 лева, на 34 вноски, в размер на 204,65 лева, при лихвен процент по кредита от 40,32 %, годишен процент на разходите от 50,03 % при общо дължима сума към момента на сключване на договора – 4023,22 лева.

Посочва, че съгласно чл.1, ал.3 от договора за паричен заем „за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1760,86 лева. Съгласно чл.5, ал.1 от договора „заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител или банкова гаранция“. Като съгласно чл.5, ал.2 от договора за паричен заем „страните се 1 съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 1174,02 лева.

Сочи, че страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се изплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 204,65 лева, а общото задължение по договора става в размер на 6958,10 лева. Паричните суми за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1760,86 лева и неустойка в размер на 1174,02 лева били включени в погасителния план по договора за паричен заем и Е. А. Т. е следвала да заплаща по него.

Смята, че въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. Счита, че действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за Е. А. Т. наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това правило неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Смята, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването и заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК и я прави недействителна на основание чл.21 ЗПК. На следващо място неустоечната клауза била нищожна и на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Смята, че посочения размер на ГПР не отговарял на действителните разходи, тъй като не е включена дължимата неустойка при непредоставяне на обезпеченията. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставял ищеца в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи. Смята, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало и невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП.

На следващо място счита, че клаузата на чл.1, ал.3 от договор за паричен заем противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК

Твърди, че след сключването на договора, ищцата плаща суми по кредита – 3550,01 лева, а след като договорът се явявал недействителен, следвало да заплати само чистата 2 стойност в размер на 3100 лева, поради което ответникът следвало да върне процесната сума.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат С. М. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата молба.

Не оспорва, че на 13.06.2024 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем с № 6048554. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3100 лева, на 34 вноски, в размер на 204,65 лева, при лихвен процент по кредита от 40,32 %, годишен процент на разходите от 50,03 % при общо дължима сума към момента на сключване на договора – 4023,22 лева. Не оспорва, че размера на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е в размер на 1760,86 лева, а размера на дължимата неустойка е 1174,02 лева, като по този начин общата дължима сума по кредита е 6958,10 лева.

Оспорва, че процесният договор противоречал на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че не се изисквало да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като в ЕС имало два математически формули за неговото изчисляване.

Оспорва, че процесният договор е недействителен на основание чл.19, ал.4 ЗПК.

Смята, че цитираната разпоредба изрично предвиждала, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се прибавяли разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение имала точно такъв характер и категорично не следвало да участва при формирането на ГПР. Нещо повече, включването на неустойката в ГПР би представлявало недопустимо нарушение на императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения.

Сочи, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение поръчител или банкова гаранция. Ако заемополучателят добросъвестно бил изпълнил поетото договорно задължение и бил предоставил такава гаранция, то кредиторът щял да е събрал вземането си и нямало да търпи посочените по-горе вреди. Що се касае до позицията, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, преценката за основателността й следвало да бъде направено чрез комплексно изследване не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне 3 неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и да се приемело, че неустойката е прекомерна, то това не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.

Смята, че размерът на неустойката не бил прекомерен. Самата неустойка била, за да дисциплинирана длъжника.

Следвало да се отбележи също така, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполагал с гарантираната от чл.29 ЗПК възможност да се откаже от договора в 14дневен срок, за която ищцата е била информирана чрез СЕФ и от текста на самия Договор.

По отношение на таксата експресно разглеждане сочи, че не противоречала на чл.10а, ал.2 ЗПК. Този вид услуга била допълнителна, която клиентът доброволно избрал да ползва.

Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхождало във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Предоставянето на финансови услуги отстрана на ответното дружество не била обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга била предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

Оспорва твърденията, че ГПР не бил реален и не е налице „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП.

По осъдителния иск твърди, че не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Premiun_14 № 6048554 се установява, че на 13.06.2024 г. между ищеца Е. Т. като заемател и ответното дружество „В. К.“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 3100 лева, който следвало да се върне на 34 вноски. Размерът на ГПР е 50,03 %, а на ГЛП 40,32 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 5784,08 лева.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора за паричен заем „за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1760,86 лева.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора „заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител или банкова гаранция“. Като съгласно чл.5, ал.2 от договора за паричен заем „страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 1174,02 лева. С включването на тази сума месечната вноска е в размер на 204,65 лева, а общо дължимата заемна сума е в размер на 6958,10 лева.

Представена е справка за извършени плащания от страна на ищеца по процесния кредит, от която се установява, че е заплатил сумата в размер на 3293,10 лева. Последното се потвърждава и от приложените от ищеца извадки от извършени преводи на парични суми по процесния кредит.

4

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационни правоотношение по силата на договора за паричен заем с № 6048554 от 13.06.2024 г..

По установителния иск.

Основателността на исковата претенция предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.