Решение № 179 от 04.11.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Силистра, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20243400500339 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на

„Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД с ЕИК 130277958 потив Решение № 70/25.04.2024г. по гр.д. № 54/2024 г. на Районен съд Тутракан, с което съдът отхвърлил иска на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД с ЕИК 130277958 срещу В. И. Р. с ЕГН ********** за установяване, че ответникът дължи сумите, за които е издадена Заповед № 138/27.06.2023 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 312/2023 на Районен съд – Тутракан, а именно за: главница 1199,50 лева /хиляда сто деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/ по фактура № 0003432112/24.08.2022 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 23.05.2022-22.08.2022 г., относно електроснабден обект в гр.

Бобов дол, ул. „Стефан Стамболов“ № 47, ет. 10, ап. 35; лихва за забава 72,57 лева (седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки), изчислена върху главницата за периода 06.09.2022- 31.03.2023; законна лихва за забава върху главницата от 22.05.2023 г. до изплащане на задължението; поради невъзникване на задължението за тях.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено изцяло, като въззивният съд се произнесе по съществото на спора и признаете за установено, че ответникът дължи упоменатите суми в исковата молба. Счита, че съгласно указаната и разпределена доказателствена тежест още с Определение по чл. 140 от ГПК е успял да докаже в условията на пълно и 1 главно доказване всички факти и обстоятелства, касаещи процесната проверка и издаването на процесната фактура. По изложени в жалбата съображения намира за неправилен изводът на съда, относно липсата на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за достъп и пренос на електрическа енергия, по което ответникът да е потребител на електрическа енергия за процесния имот, а ищецът - оператор на електроразпределителната мрежа, с лиценз за извършване на дейност по разпределение на електрическа енергия за територията, на която се намира имотът на потребителя. Сочи, че съдьт е допуснал нарушение на процесуалния закон при изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК за коректно разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Изтъква, че в процесния период, така и към днешна дата, не е била налице разпоредба в ЗЕ или друг приложим за процесния случай нормативен акт, в който да е поставено изискване стопански или битов клиент на ел. енергия да е собственик или ползвател на вещно право върху имота, за който е открита партида на негово име, като целта на ЗЕ не е да регулира и изследва законността и доказаността на обитаването на имота, особено в масовите случаи като процесния.

В тази връзка отправеното искане до въззивния съд е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се признае за установено, че ответникът В. И. Р. дължи упоменатите суми в исковата молба.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез наджелно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от В. И. Р. с ЕГН **********, чрез адв. Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Страните не представят нови доказателства и не правят доказателствени искания във връзка с обжалването.

Въззивният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По гр.д.№ 54/2924г. на ТнРС / с предишна номерация гр.д.№ 460/2923г. на ТнРС/ са приети за разглеждане обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ във вр. 4, ал. 2 или чл. 5, ал. 1 от ОУ, за установяване вземането на ищеца, предмет на Заповед № 138/27.06.2023 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 312/2023 на ТнРС, с която на ответника В. И. Р. е разпоредено да заплати на ищеца: главница 1199,50 лева /хиляда сто деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/ по фактура № 0003432112/24.08.2022 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 23.05.2022-22.08.2022 г.( касателно електроснабден обект в гр.

Бобов дол, ул. „Стефан Стамболов“ № 47, ет. 10, ап. 350 ); лихва за забава 72,57 лева (седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки), изчислена 2 върху главницата за периода 06.09.2022- 31.03.2023; законна лихва за забава върху главницата от 22.05.2023 г. до изплащане на задължението; разноски.

Ищецът твърди, че с ответника са в облигационна вразка, регламентирана при публично известни ОУ, като същият потребява предоставяните от ищеца услуги, при условията, предвидени в тези общи условия за обект – апартамент, присъединен към електроразпределителната мрежа,намиращ се в гр. Бобов дол, ул. „Стефан Стамболов“ № 47, ет. 10, ап.

35. Като потребител на доставяната му ел. енергия, ответникът е потребител и на услугите, предоставяни от дружеството. При проверка на 22.08.2022 г. установили неправомерна манипулация върху електромера, от която последвало начисляване на сумата от 1199,50 лева във фактура № 3432112/24.08.2022

В срока за отговор ответникът е оспорил иска. Твърди, че не потребява услугите на „ЕРМ запад“ ЕАД в периода 23.05.2022-22.08.2022; не е уведомен за проверката на електромера на 22.08.2022 г.; не е получил писмо изх.№ **********/24.08.2022 и фактура № 3432112/24.08.2022. Обитавал въпросния апартамент в периода от 1992 до юли 2007 г., тъй като същият бил ведомствен на „Мини Бобов дол“. Изтъкнал, че в констативния протокол е записано, че обитател на апартамента и присъстващ на проверката е друго лице – Радослав Исталиянов Спиридонов. Изложил съображения от правно естество за незаконосъобразност на извършената корекция в сметката за ток.

За да отхвърли исковете ТнРС се е мотивирал основно с извода, че не се доказва твърдението на ищеца, че е в договорни отношения с ответника за продажба на ел.енергия в процесния апартамент, откъдето следва, че същият не е материално легитимиран да отговаря за неплатената цена, начислена в процедура по преизчисляване на количества ел.енергия. Обърнал внимание, че ако фактическият консуматор беше от значение, каквато теза се загатва в становищата на ищеца, повдига се въпросът защо не са отразили в своята клиентска база лицето Радослав Исталиянов Испиридонов, който е бил установен по време на проверката в електроснабдения обект (протокол на л.

18-19 от гр.д.№ 460/2023 на ТнРС), и който е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 234в, ал. 1 от НК във връзка със същия случай (Писмо на РУ на МВР – Бобов дол на л. 37)

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря, като следва да се извърши само частична корекция в мотивите на обжалваното решение.

Във връзка с доводите в жалбата, съдът допълва следното:

Съгласно посоченото и от ТнРС Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д.

№ 439/2018г. по описа на III Г.О. на ВКС, което се позовава на ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС, длъжникът на цената за потребена електрическа енергия, независимо дали е битов или небитов 3 клиент, е собственикът на електроснабдения имот или носителят на вещно право на ползване, или трето лице, което е сключило договор с крайния доставчик на ел.енергия.

В случая по делото съдът преди да пристъпи към провеждане процедура по чл.131 ГПК, с разпореждане № 740/22.08.2023г. и № 759/30.08.2023г. оставил исковата молба без движение. С последното е изискано конкретно и въз основа на чл.4,т.2 от ОУ да се поясни: дали се твърди, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване на електрифицирания обект към момента на проверката, дала повод да се начисли претендираната сума; или същият е сключил договор за продажба с доставчик на ел. енерия, обхващаш исковия период. Според уточнителната молба /вх.№3939/18.09.2023г./, съгласно приложения към настоящото заявление отговор от страна на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ответникът е в договорни отношения с крайния снабдител за процесния обект, считано от 2007г. Посочено е, че за исковия период ответникът, като потребител на ел. енергия по договор с крайния снабдител, е обвързан от Общите условия на ЕРМ ЗАПАД ЕАД, на осн.чл.4,т. 2 от същите. Ищецът не е имал възражения по доклада пред първата инстанци и от изложението в жалбата въззивният съд не установи конкретизирано от страната допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл.146, ал.1 т.5 ГПК за коректно разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Предвид постъпилото уточнение с доклада по делото районният съд е указал на ответника доказателствената тежест, като посочил на първо място, че ищецът следва да установи договорното основание, от което е възникнало потребителското правоотношение между ответника и доставчика на ел.енергия, който действал на територията на гр. Бобов дол отпреди 2007 г., и когото ищецът е заместил в правоотношението му с потребителите на ел.енергия, както и че не представя доказателства за такъв договор на ответника с ел. снабдително дружество. Представената от ищеца в тази връзка писмена информация от трето за делото лице – „Електрохолд Продажби“ АД и справката, че ответникът фигурира като клиент на дружеството в неговите регистри, не е достатъчен да установи твърдението на ищеца, че е в облигационна връзка с ответника, доколкото само посредством същите не се установява ответникът да се е намирал в договорни отношения с доставчика на ел. енергия - касателно процесния апартамент. Излишно е било в указанията на съда да фигурират посочвания относно заместването в правоотношението с потребителите на ел.енергия, като и указанията по пункт втори от определението по чл.140 ГПК, т.к. ищецът осъществява дейност по чл.86 ЗЕ, но това е без значение за спора и не се коментира от въззивника.

Сами по себе си възраженията на въззивника, основани на съображенията за затруднения на доказването на правото на собственост или ползване за процесния имот са без решаващо значение по делото. Съобразно ищцовите уточняващи молби, съдът не е имало причина да изследва собствеността и нейните вещни ограничения върху електроснабдения обект. Всъщност по делото връзка на ответника с потребяваната в обекта електрическа енергия през този период не е и установена. Едва в молба от 26.09.2024г. страната 4 въвежда оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с недопускане на поискани доказателства. Сочените са наведени след изтичане на срока за обжалване и при преклудиране на защитните правомощия на страната, поради което не следва да се обсъждат. Съшите биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено своевременно искане за събирането им по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК, но такова искане не е направено пред настоящия въззивен съд.

В заключение при ангажираните в производството доказателства е недоказано качеството на ответника на потребител на ел. енергия, поради което недоказана е и пасивната му материалноправна легитимация да отговаря по исковете за суми в резултат от корекции, дължащи са на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Ето защо както главният иск, така и акцесорният, за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане, са неоснователни и правилно са отхвърлени с атакуваното решение.