Решение № 419 от 30.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330105568 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от “A 1 България” ЕАД против „ЛК Инвест“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 72/05.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17493/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII граждански състав за сумата от 397, 40 лв. - стойността на месечните такси за потребление и предоставени мобилни услуги от по 99, 35 лв. за периода от 16.04.2019 г. до 15.08.2019 г., начислена за всеки от следните мобилни номера – **, **, ** и ** по Договор за електронни съобщителни услуги ** за която сума са издадени фактура № **/20.05.2019 г., фактура № **/19.06.2019 г., фактура № ** г. и фактура № **/19.08.2019 г., и сумата от 1 560 лв. – неустойка за неизпълнение на Договор за електронни съобщителни услуги ** ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.12.2020 г., до окончателното й заплащане.

С Определение № 3364/29.03.2022 г., постановено по делото, производството по делото е прекратено частично досежно предявения от „А 1 България“ ЕАД против „ЛК Инвест“ ЕООД за сумата над 420, 33 лв. до пълния предявен размер от 565, 29 лв., формирана от стойността на 1 месечните такси за потребление и предоставени мобилни услуги, или за сумата от 144, 96 лв., както и за сумата от 22, 93 лв. – такса за събиране на дължими суми, начислена на основание чл. 27.1. от Общите условия на дружеството.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги ** по силата на който в полза на ответника са активирани и предоставени следните мобилни номера: **, **, ** и **. Сочи, че за всяка отделно предоставена мобилна услуга се сключва отделно приложение, представляващо неразделна част от договора. Твърди, че предоставените мобилни номера са със срока на договора – от 03.10.2018 г. до 03.10.2020 г., като е предоставен тарифен план с месечна абонаментна такса от 20 лв. без ДДС и допълнителен пакет интернет на максимална скорост 5 GB за 10 лв. без ДДС. Твърди, че абонатът е заплащал стойността на предоставените услуги до м. март 2019 г., след което е преустановил плащанията, като са издадени фактури на обща стойност от 565, 29 лв., както следва: фактура № **/19.04.2019 г. за сумата от 142, 86 лв., фактура № **/20.05.2019 г. за сумата от 96 лв., фактура № **/19.06.2019 г. за сумата от 168 лв., фактура № **/19.07.2019 г. за сумата от 142, 93 лв. и фактура № **/19.08.2019 г. за сумата от 15, 50 лв. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на мобилните услуги договорът е прекратен на основание т. 54.12 от Общите условия, считано от 20.08.2019 г.

Поддържа, че тъй като договорът е прекратен по вина на абоната е начислена неустойка в размер на сбора на стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове, без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на уговорения в договора срок, за всеки мобилен номер. Сочи, че неустойката е формирана от сбора на 13 броя месечни такси по 20 лв. и 13 броя месечни такси по 10 лв., за периода от 20.08.2019 г. до 03.10.2020 г. Твърди, че след осъществено погасяване на част от задължението в хода на процеса, останали непогасени следните суми: по фактура № **/20.05.2019 г. за сумата от 93, 90 лв., фактура № **/19.06.2019 г. за сумата от 168 лв., фактура № ** г. за сумата от 142, 93 лв. и фактура № **/19.08.2019 г. за сумата от 15, 50 лв. Поддържа, че със заявлението за смяна на абонат ответникът е поел задължение да отговаря солидарно за задълженията на предходния абонат, като е бил предупреден, че при липса на заплащане в срок достъпът до ползваните услуги ще бъде прекратен.По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът „ЛК Инвест“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че на 26.09.2018 г. по заявление за смяна на абонат от предходния потребител „АД Медия“ ООД му били прехвърлени следните мобилни номера: **, **, ** и **. Твърди, че замяната на абоната е била осъществена, като са ползвали услуги и са заплащали цената по издаваните от мобилния оператор фактури. Сочи, че от страна на 2 ищеца не е предложен договор, който да бъде сключен, като твърди, че не е сключил соченият от последния договор. Твърди, че на 16.04.2019 г. предоставените услуги били спрени, като е могла да бъде осъществена единствено връзка с центъра за обслужване на клиенти на мобилният оператор, от където го уведомили, че старият абонат има незаплатени задължения, които следва да бъдат погасени за възобновяване на услугите.

Твърди, че не е поемал задължение за погасяване на чужди задължения.

Поддържа, че след посочената дата не са предоставяни услуги от страна на ищеца, поради което не е възникнало задължението за тяхното погасяване, като след тази дата сключили договор за мобилни услуги с друг оператор, от който били предоставени за ползване други мобилни номера. Сочи, че не е подписан договор за мобилни услуги, като Общите условия на дружеството не са представени и при депозиране на заявлението за смяна на абонат.

Оспорва иска за присъждане на неустойка, тъй като такава не е уговорена. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, извън задължението по фактура № **/19.04.2019 г., което признава.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, и с правно основание чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на което изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя срещу уговорено възнаграждение достъп до своята далекосъобщителна мрежа за осъществяване на различни по форма комуникационни връзки; 2. мобилният оператор реално, фактически да е предоставил на ответника (клиент) твърдените мобилни услуги в размер на твърдяното възнаграждение за процесния период, като му е предоставил достъп до своята далекосъобщителна мрежа за осъществяване на различни по форма комуникационни връзки; 3. възникнало парично вземане, представляващо твърдяното възнаграждение за ползваните мобилни услуги.

По делото не е представен Договор за мобилни услуги **, който според ищцовото дружество урежда възникналите между страните правоотношения.

Представено е Заявление за смяна на абонат от 26.09.2018 г., депозирано от „АД Медия“ ООД по отношение на мобилни номера **, **, ** и **, които да бъдат прехвърлени на абонат с представител по регистрация Л.

Р. И.. Последното е подписано от Л. Р. И. Следва да се приеме, че заявлението 3 е подписано от посоченото лице в качеството му на органен представител на ответното дружество „ЛК Инвест“ ЕООД.

Това е така, доколкото в производството по делото е безспорно между страните, че ответното дружество е ползвало посочените молби номера, които са прехвърлени на името на ответното дружество от стар потребител „АД Медия“ ООД.

Между страните в производството е спорно обстоятелството дали е възникнало валидно правоотношение, дали ответникът е обвързан от клаузите на посочения Договор за мобилни услуги ** и дали ответникът отговаря солидарно за задълженията на стария абонат.

Съдът намира, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни далекосъобщителни услуги, по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя мобилни услуги за ползване на мобилни номера **, **, ** и **, срещу насрещното задължение на абоната да заплаща цената на предоставените услуги.

Възникналото правоотношение се установява от приложеното по делото заявление за смяна на абонат, което е подписано от представител на ответното дружество. Не може да се възприеме обаче становището, поддържано от ответника, че абонатът е обвързан от клаузите на Договор за мобилни услуги **, доколкото в заявлението е посочено единствено, че се прехвърлят мобилни номера **, **, ** и **, като полето, в което е посочено, че мобилните номера се прехвърлят по силата на сключен между предходния абонат и дружеството договор не е попълнено с посочване на неговия номер.

По делото не е представен и сочения от ищеца договор, за да бъде осъществена преценка по отношение на неговите клаузи и установените в последния права и задължения за страните.

Договорът за предоставяне на мобилни услуги представлява ненаименован, консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения. За сключване на договора не е предвидена писмена форма за действителност.

Наличието на възникнало между страните валидно правоотношение се установява и от обстоятелството, че ответникът не оспорва, че ищецът му е предоставял мобилни услуги за периода от датата на подписване на заявлението – 26.09.2018 г. до 16.04.2019 г. В този смисъл в хода на производството ответникът е заплатил задълженията си по фактура № 0** от 19.04.2019 г., като в частта относно претендираните по тази фактура задължения производството по делото е прекратено, поради заявен от ищеца частичен отказ от иска.

Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение.

4

По делото е представен препис от Общите условия на дружеството.

Съдът намира, че приложените по делото Общи условия не обвързват абоната, доколкото последният не е удостоверил приемането им с подписа си.

Съдът намира, че по отношение на сключеното между страните правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите, тъй като ответникът, макар и търговско дружество, има качеството на потребител на телекомуникационни услуги по смисъла на пар. 13 ЗЗП

Съгласно разпоредбата на чл. 147 а ЗЗП при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, като съгласието на потребителя се удостоверява с негов подпис.

Дори изложените от съда съображения да не бъдат възприети и предвид обстоятелството, че процесната сделка е сключена между търговци, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 298 ТЗ, която постановява, че търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, като последните стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема.

Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за предоставени услуги – разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, както следва: фактура № 0** от 19.04.2019 г. на стойност от 142, 86 лв. за периода от 16.03.2019 г. до 15.04.2019 г., фактура № 0** от 20.05.2019 г. на стойност от 96 лв. за периода от 16.04.2019 г. до 15.05.2019 г., фактура № 0** от 19.06.2019 г. на стойност от 168 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 15.06.2019 г., фактура № ********** от 19.07.2019 г. на стойност от 142, 93 лв. за периода от 16.06.2019 г. до 15.07.2019 г., фактура № ********** от 19.08.2019 г. на стойност от 120 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 15.08.2019 г.