Определение № 486 от 09.05.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. Плевен, 09.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Частно наказателно дело № 20254430200796 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243, АЛ. V ОТ НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от К. Г. К., от град Плевен, ул. *** с ЕГН **** срещу Постановление на Районна прокуратура Плевен от 23.04.2025г. постановено по пр.пр.

№3385/2024г. по описа на РП-Плевен – (ДП ЗМ №252/2024г. по описа на Второ РУ-Плевен), с което е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 325, ал.3 вр. с ал.1 от НК поради липса на извършено престъпление.

В жалбата, депозирана по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразността и необосноваността на посоченото по горе постановление на наблюдаващият прокурор. Навеждат се твърдения,че при правилно установена фактическа обстановка, са направени неправилни изводи във връзка със евентуалната съставомерност и авторство на деяние по чл.325 от НК. В този смисъл се навеждат оплаквания, че правните доводи на прокурора изцяло не съответстват на събраните по делото доказателства и изяснените фактически обстоятелства. Твърди се, че нанесената на жалбоподателя телесна повреда и унищожаването на лично имущество - огледалото на автомобила, в съчетание с мястото и начина на причиняване на уврежданията напълно изпълват състава на престъпление по чл.325 от НК. Моли съда да постанови определение, с което да отмени като 1 незаконосъобразно Постановление на Районна прокуратура Плевен от 23.04.2025г. постановено по пр.пр.№3385/2024г. по описа на РП-Плевен – (ДП ЗМ №252/2024г. по описа на Второ РУ-Плевен).

Плевенският районен съд, като взе предвид оплакванията изложени в жалбата и след обсъждане на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Преписка (досъдебно производство) № пр.пр.№3385/2024г. по описа на РП-Плевен - /ДП ЗМ №252/2024г. по описа на Второ РУ-Плевен е образувано за това, че на 27.05.2024г. в гр.Плевен, при управление на МПС били извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл.325 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

В прекратителното постановление прокурора е изложил възприетата от него фактическа обстановка, която се възприема и от настоящият съдебен състав в частта относно установените до настоящия момент факти.

От данните по досъдебното производство се установява следната фактическа обстановка:

К. Г. К. и **** му З.Т.К. живели в гр. Плевен и притежавали лек автомобил марка „Рено Сценик“ с per. № ****, с който обичайно се предвижвали в районна на града. На 27.05.2024г. в гр.Плевен около 10,00ч., жалбоподателя и **** му тръгнали с автомобила към Кооперативния пазар на града, като автомобила бил управляван от К.. Около 10,15 часа се намирали в района преди кръговата връзка при бензиностанция ***. Движението било интензивно и имало задръстване и голяма колона от чакащи автомобили. К. предприел маневра и се престроил в лявата лента на пътното платно. При бавното потегляне на автомобилите се оформило отстояние между него и предходния автомобил. В същото време движещ се в дясната лента товарен автомобил, предприел маневра по престрояване в лявата лента, като навлязъл в пространството, между двата автомобила – този управляван от жалбоподателя и предстоящият му такъв. Товарния автомобил бил червен на цвят, марка „Форд Транзит“ с per. № ****, управляван от Х.Л.С., който пътувал с *** си С.С.. При създалата се ситуация вследствие движението на автомобила управляван от С., К. бил притиснат и принуден в последния момент рязко да спре, за да избегне ПТП. В знак за възмущение от отнетото 2 му предимство, подал продължителен звуков сигнал с клаксона. Това действие на жалбоподателя фрустрирало С. и той отправил жестове с ръка през отворения прозореца, след което напуснал автомобила си и се насочил към автомобила на К.. К. също излязъл от автомобила си. **** му останала в автомобила. С. казал на К. “ Ей дъртия какво искаш?“ и го хванал за лявата ръка. К. се опитал да се освободи, но С. го ударил с юмрук в слепоочието и го ритнал в слабините и левия крак. Жалбоподателя от своя страна се върнал до автомобила си, взел телефона си и започнал да снима. В същото време от буса слязла С.С. и ритнала дясното страничното огледало на автомобила на К., при което го счупила. С. отишъл до автомобила на К. и се опитал да вземе телефона като стиснал силно ръката му и започнал да я дърпа. От своя страна К. не желаел да дава устройството, с което снимал С. и извадил една пръчка от автомобила си с намерение да се защити и да не позволи на лицето да му вземе телефона. За случилото се С.а подала сигнал на тел. 112, след което тя и *** й се качили в буса и тръгнали. К. и **** му останали на мястото на инцидента, до пристигането на полицейски екип от служители на Второ Ру Плевен.

Така описаната фактическа обстановка възприета от прокурора в прекратителното постановление, напълно се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Следва да се посочи, че е проявена необходимата доза процесуална активност за установяване на всички факти от значение за делото и установяване на обективната истина. В хода на досъдебното производство са събрани и проверени практически всички възможни доказателствени източници. По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, която съдът също приема за обективна и компетентна.

От заключението на вещото лице се установява, че на К. Г. К. са били причинени следните наранявания: оток и кръвонасядане на лявата скула, кръвоизлив в склерата на лявото око, линейно охлузване по външния край на лявата вежда, две охлузвания на дясната буза, кръвонасядане на лявата предмишница, охлузване по предната повърхност на лявото бедро. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения, при удари с юмруци, стискане за ръката, каквито са предварителните данни. Давността на получените увреждания отговаря на срока посочен в предварителните сведения, 27.05.2024г. около 10 часа т.е. 5/6 3 часа преди извършения преглед. В този смисъл може да се приеме за безспорно установено по досъдебното производство, че именно С. е лицето, което на инкриминираната дата е увредил здравето на жалбоподателя по установения по делото начин. Районният съд напълно споделя извода на прокурора, че установените увреждания и травми причинени на К. могат да бъдат да бъдат квалифицирани като лека телесна повреда по смисъла на чл.

130 ал.2 от НК. В хода на досъдебното производство е изготвена и съдебностокова експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на унищожената вещ / огледало/ е в размер на 100 лева. В този смисъл, съдът напълно възприема фактическата обстановка приета от прокурора. Безспорно се установява факта, че на 27.05.2024г. между К. К. и Х. С. е възникнал конфликт, в резултат на спречкване на автомобилите на пътя. Този конфликт приключил с причиняване на травми на К., чрез нанасяне на удари и стискане за ръката. Ударите, насочени срещу него били в областта на лицето и долната част на тялото,като му била причинена лека телесна повреда. Безспорно се установява също факта, че било счупено страничното дясно огледало на лекия автомобил използван от жалбоподателя, като щетата възлиза на 100 лева. Следва да се посочи, че по отношение на възприетите от прокурора като установени факти, намерили място в обстоятелствената част на прекратителното постановление, по същество няма спор, като последните напълно съответстват на твърдяното и от жалбоподателя. Едно от основните възражения по жалбата свързано с правната квалификация на деянието, се отнася до твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че действията на С. грубо нарушили обществения ред, като това се изразявало и се установявало от реакциите на обществото, т.е. на присъстващите на инцидента между двамата лица. Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство такива обстоятелствата не се установяват от събрания доказателствен материал. Извън това, към настоящият момент, практически не е възможно да бъдат установени лица станали очевидци на случая / извън тези, които са разпитани като свидетели по д.п./.

При така установената правилна фактическа обстановка, прокурора е направил единствения възможен извод, че не се събират достатъчно данни установяващи извършването на престъпно деянието, което може да бъде квалифицирано по чл.325 от НК. Престъплението, което е предмет на досъдебното производство е хулиганство, което представлява посегателство 4 срещу реда и общественото спокойствие. Хулиганството по смисъла на чл. 325 от НК е непристойно поведение, демонстрация на грубо нарушаване на правилата на общежитието, извършено със съзнанието, че по този начин се изразява явно незачитане на правилата на общността, на условията за нейното спокойно съществуване. В конкретния случай от съвкупния доказателствен материал по делото не може да се установи, че поведението на С. при възникналия между него и жалбоподателя конфликт при управление на МПСта, е имало точно това съдържание и насоченост. Напротив установява се, че е възникнала фрустрираща ситуация между двамата водачи породена от поведението на С. в желанието му да се пристрои в пътната лента пред автомобила на К. и последвалата бурна реакция на К. използвайки клаксона на автомобила си. Всички последвали действия и на двете страни са били изключително лични и причиненото травматично увреждане на жалбоподателя и имуществени вреди върху автомобила му са били единствената цел на С. по неправомерен начин да отвърне на първоначалното неодобрение изразено от К. по повод начина на управление на МПС-то.

Действията на С. не са извършени с явното намерение да накърнят обществения ред, да покажат открито незачитане и явно неуважение към обществото, или да скандализират присъстващите. За хулиганство може да се говори, само когато обществото като цялост е било скандализирано, каквито доказателства не се съдържат в провежданото досъдебно производство. В наказателно – правната теория и съдебната практика, хулиганство се определя като грубо нарушаване с непристойни действия на установения обществен ред, свързано с проявление на явно неуважение към обществото, като е важно дееца с поведението си да демонстрира едно незачитане на обществото и принципите върху които то е изградено. При представното съдържание на дееца, трябва да е било формирано решение да извърши непристойни действия, с които да изрази явно неуважение към обществото.

Налице следва да е хулиганския мотив, който се явява субективен признак на престъплението и той се характеризира с това, че дееца съзнава, че посяга на обществения ред и проявява явно неуважение към обществото, а в конкретния случай това не се установява. В този смисъл, изводите на прокурора изложени в мотивите към прекратителното постановление са правилни и почиват изцяло на установената по делото фактическа обстановка. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя във връзка с правната квалификация на 5 противоправните действия и поведение на С. са напълно неоснователни, като последните покриват само критериите на чл.130 и чл.216 от НК. Както правилно е посочил прокурора телесното увреждане причинено на жалбоподателя е от категорията на тези визирани в разпоредбата на чл.130 ал.1 от НК и в този смисъл и предвид разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Видно от материалите по делото на пострадалото лице К. Г. К. било разяснено, чрез съответно постановление за спиране на наказателно производство, получено лично, че може да подаде частна тъжба до РС-Плевен. Приложена е служебна бележка от PC-Плевен (от дата 22.04.2025г.) от която е видно, че К. Г. К. не е подавал частна тъжба, като се има предвид периода от датата на получаване на постановлението - 05.09.2024г. до 05.03.2025г., включително. Правилен е извода, че е изтекъл шестмесечния срок по смисъла на чл.24 ал.6 от НПК от получаване на постановлението за спиране на производството и в този срок пострадалия не е подал частна тъжба в съответния първоинстанционен съд, поради което са налице предпоставките за прекратяване на образуваното досъдебно производство.