Решение № 5414 от 12.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5414 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. С. като разгледа докладваното от Е. Маврова Гражданско дело № 20241100101239 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищецът Т. С. Ц. твърди в исковата молба, че е собственик на апартамент № 11, в гр. София, район „Младост“, ж.к. „********“, на първо ниво в подпокривното пространство с площ 59,82 кв.м., поради изтекла придобивна давност. Поддържа, че този имот е закупен от неговата майка – първата ответница А. Т. М. на 27.08.2002 г., със сделки, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 147, том II, рег. № 2847, дело № 364 от 2002 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части № 56, том II, рег. № 2388, дело № 233 от 2003 г.

Поддържа, че по време на покупко-продажбите, А. Т. М. е имала сключен граждански брак със С.И. Ц., който е прекратен с развод през 2009 г., като още по време на брака страните са постигнали съгласие апартаментът да остане собственост на сина им. Т. Ц. поддържа, че единствено той от 25.04.2003 г., която е издадено разрешение за ползване и до днешна дата, е живял в процесния апартамент, като го владее като свой, заплащал е всички данъци, комунални услуги и ремонтни дейности.

Сочи, че единствено той има ключ от апартамента. Ищецът сочи, че е придобил процесния апартамент чрез 10-годишно непрекъснато владение, като неговите родители не са възразили срещу това. Прилага квитанции, издадени от домоуправителя на сградата, видно от които именно ищецът е заплащал дължимите входни такси, а освен това е вписан като собственик в книгата на етажната собственост. След справка в имотния регистър се е установило, че на 31.08.2023 г. С.И.

Ц. е дарил на Е. В. Ц. процесния недвижим имот, независимо че към момента на извършването на дарението, същият не е бил собственик на имота. Гореизложеното 1 обуславя правния му интерес от предявяване на иск срещу ответниците Е. В. Ц. и А. Т.

М..

Ето защо, ищецът предявява иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗС, за признаване за установено правото му собственост (на основание давностно владение от 25.04.2003 г. до днес ), по отношение на ответниците, върху следния имот: апартамент № 11, в гр. София, район „Младост“, ж.к. „********“, на първо ниво в подпокривното пространство с площ 59,82 кв.м., заедно с мазе № 11, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, заедно с мазе № 11 и 2,03 % идеални части от съответния урегулирания поземлен имот.

Ответницата А. Т. М. признава иска в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК. Сочи, че през 2009 г. тя и С. Ц. са прекратили брака си с развод по дело № 182/2009 г. на РС – Д.град. По делото са уредени и имуществените отношения помежду им, но апартамента не е фигурирал помежду им, тъй като са го смятали за собственост на сина им. Отделно от това, са подписали декларация, която е представена по делото за развод, в която са посочили, че са напуснали семейното жилище по време на фактическата раздяла, т.е. от 2002 г. Сочи, че нито тя, нито С. Ц. са имали ключове и достъп до апартамента.

Ответницата Е. В. Ц. оспорва иска, като сочи, че е придобила 1/2 от имота чрез дарение на 31.08.2023 г. Оспорва твърденията, че единствено Т. Ц. е обитавал апартамента, като сочи, че синът никога не е ограничавал достъпа на майка си и баща си до апартамента. Сочи, че бащата С. Ц. му е позволил да живее в него, а след дарението и ответницата. Поддържа, че става въпрос за търпими действия, а не за владение, свързани с личните взаимоотношения и добронамереност. Поддържа, че С.И. Ц. дълги години е работил в чужбина, на добри длъжности, изкарвал е високи възнаграждения и е изпращал пари на семейството си. Поддържа, че Т. С. Ц. е завършил средното си образование в САЩ, докато баща му е работил в Пристънския университет. Сочи, че в периода между 2014 г. до 2017 г., ищецът е работил в Нигерия, като до развода между А. и С. през 2009г., ответницата А. М. е живеела в апартамента.

През 2022 г. бащата на Т. Ц. - С. Ц. е бил в България и за известен период, двамата спокойно са съжителствали в апартамента, без ищецът да демонстрира пред баща си, че се смята за собственик на имота.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

По делото е представено разрешение за ползване на процесната сграда, с № 489ПК-743 от 25.04.2003 г., както и квитанции за заплатени данъци, комунални услуги, такси за процесния апартамент.

2

С нотариален акт за дарение № 29, том VII, общ регистър № 10014, нот. дело № 1086 от 2023 г. на нотариус И.Н. – нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 040, С.И. Ц. дарява на съпругата си Е. В. Ц.

1/2 ид. част от процесния апартамент № 11. Видно от нотариален акт № № 147 от 27.08.2002 г., том II, рег. № 2847, дело № 364 от 2002 г. на нотариус К.Б., нотариус с район на действие СРС, вписан под № 043 в регистъра на Нотариалната камара, „Контракт Сити“ ООД продава на А. Т. М. Ц., правото на строеж за процесния апартамент № 11, заедно с мазе № 11. Впоследствие с нотариален акт № 56 от 16.04.2003 г. том II, рег. № 2388, дело № 233 от 2003 г. на нотариус М.К., нотариус с район на действие СРС, вписан под № 200 в регистъра на Нотариалната камара, дружеството продава на първата ответница 2,03 % идеални части, прилежащи към апартамент № 11 от поземления имот.

Свидетелят Р.К.Н., сочи че живее в „********, касиер е на входа. Знае кой живее в ап. 11 на ет. 4 - Т. Ц., като той не е наемател, собственик е. Живее в тази сграда откакто е построена от 2003 г., като Т. също живее от 2003 г. и само той живее в апартамента. А. М. я познава, а С. не го е виждала. Не познава Е. Ц.. Единствено само Т. е заплащал такси за апартамента. Не е чувала да има скандали в ап. 11. Знае, че Т. работи в адвокатска кантора. Не знам да е работил в чужбина. Не знае кой плаща данъци за имота и дали през 2022 г. е живял някой друг в имота.

Свидетелят Г.Р.В. сочи, че живее в гр. София, ж.к. „********. На ет. 4 има три апартамента. В апартамент № 11 живее Т.. Не е виждала друг да живее в този апартамент. От 2003-2004 г. Т. живее там. Свидетелката живее там от 2003 г., като не е виждала да влиза някой друг в апартамента, да си отключва и да влиза сам. Познава майката на Т., баща му не го познава. Виждала го е го един път, не може да каже точно. Баща му не е имал ключ за апартамента. Т. не е отсъствал дълги периоди от апартамента. Отсъствал е в рамките на нормалното – екскурзия, може би почивка, но не е отсъствал дълъг период от време.

Свидетелят С.И. Ц. /баща на ищеца/, сочи че докато е бил женен за А. са живеели в жк „********. Докато е бил женен за А. повечето време е работил в чужбина – Русия, Италия, САЩ – 6 години, Великобритания. От 23.05.1981 г. до 2009 г. е бил семеен с А.. Посещавал е апартамента 2004 г., тогава е работел в Италия, след това са били в Англия, като през това време сина им е живеел в апартамента. След 2009 г. също е посещавал апартамента няколко пъти, даже когато са били разведени. Не са постигали съгласие с А. апартаментът да остане на Т., плащал е данъци. От средата на м. януари 2022 г. до 13.10.2022 г. е живял в апартамента, като никога Т. не е ограничавал достъпа до апартамента. От 2014 г., м. октомври, лично го е изпратил на Аерогара София до 2017 г. през лятото, за да работи в Нигерия, във фирма „БУЛКОН НИГЕРИЯ ЛИМИТЕД“.

3

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време, като фактическият й състав включва два елемента: 1/ владение и 2/ изтичане на определен срок. Владението има два елемента: обективен елемент (corpus)- упражняване на фактическа власт и субективен елемент (animus)- намерение за своене на вещта, като в случая ищцата се позовава на изтекла десет годишна придобивна давност, като недобросъвестен владелец. Съгласно събраните по делото гласни доказателства, а и писмени такива /декларация от двамата родители /л. 77/, че не притежават имущество, обуславяща волята им общия имот да остане за сина им; платежни документи за комунални услуги и др./, ценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че ищецът е упражнявал непрекъснато и спокойно владение на процесния имот в периода от 2003 г. и през 2013 г. е изтекъл предвидения 10-годишен период. Установената презумпция в чл. 69 от ЗС не е оборена по делото от ответниците. Останалите събрани доказателства по делото, включително и относно обстоятелства свързани с пребиваване в чужбина, не променят този извод на съда, защото касаят по-късен период. Ирелевантно в настоящето производство са и доказателствата и доводите свързани доходите на единия родител. Следователно, следва да се приема, че ищецът Т. С. Ц. е придобил правото на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на адв. Б. Т., следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат по чл. 38 ЗА, в размер на 250 евро., като такова се дължи единствено от ответницата Е. Ц., доколкото е налице признание на иска от ответницата М.. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата Ц. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 155,10 евро, за държавна такса.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. Ц., ЕГН **********, гр. София, Ж.к. „********, представляван от адв. Б. Т., гр. София, ул. „********, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на ответниците Е. В. Ц., гражданин на Руската Федерация, родена на ******** г. в СССР, с настоящ адрес гр. София, ж.к. „********, представлявана от адв. К. В., гр. София, ул. „******** и А. Т. М., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. „********, че ищецът Т. С. Ц. е собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 11, в гр. София, район „Младост“, ж.к. „********“, на първо ниво в подпокривното пространство (на четвъртия мансарден етаж) с площ 59,82 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, спалня и сервизни помещения, при съседи:

4 коридор, апартамент № 12, улица и апартамент № 10, заедно с прилежащото му мазе № 11, във вх. „Б“, в сутерена, с площ 5,25 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, заедно с мазе № 11 и 2,03 % идеални части от урегулирания поземлен имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, съставляващ съгласно документ за собственост УПИ XXV-1589, квартал 13б, по регулационния план на гр. София, местността ж.к.

„Младост 1“, целият с площ 1925 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, област София, община Столична, гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 1“, с площ от 2013 кв.м., по давност.

ОСЪЖДА Е. В. Ц., гражданин на Руската Федерация, родена на ******** г. в СССР, с настоящ адрес гр. София, ж.к. „********, представлявана от адв. К. В., гр.

София, ул. „******** да заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. Б. А. Т., гр. София, ул.

„********, сумата от 250 евро, за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Е. В. Ц., гражданин на Руската Федерация, родена на ******** г. в СССР, с настоящ адрес гр. София, ж.к. „********, представлявана от адв. К. В., гр.

София, ул. „******** да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 155,10 евро – държавна такса, за която ищецът е освободен.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5