Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25896 от 24.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21159/2022
Вид
Определение № 25896
Подписан
24.06.2024
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25896 гр. София, 24.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110121159 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С постановено Определение от 21.03.2024г. , въззивен състав по образувано вз.гр.д. №3040/2024г. по описа на СГС , е възприел подадената жалба на ответниците Етажните собственици на самостоятелни обекти в ЕС, находяща се в гр. София, кв.

Карпузица, ул. „Върба“ № 10, представлявани от управителя на ЕС М........... Р...... И.....Д......, срещу решение, обявено в открито съдебно заседание от 02.08.2023 г., постановено по гр. дело № 21159/2022 г. по описа на СРС, 142 състав, с което по иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС, предявен от Н. Г. К., са отменени като незаконосъобразни взети решения на проведено на 13.03.2022 г. общо събрание на ЕС на административен адрес: гр. София, кв.

Карпузица, ул. „Върба“ № 10 - решения по т. 2, 3.1, 3.2, 3.3, 3.4 и 3.5 от дневния ред (в т.ч. и обсъждания по т. 3.6 и 3.7), които решения са взети в противоречие с императивните правила за свикване и провеждане на общо събрание, както и с материалния закон; както и с което ответниците са осъдени да платят на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1080 лв., разноски по делото, като молба, в която са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение единствено в частта за разноските.В тази връзка е прекратил производството и върнал делото на Софийски районен съд, 142 състав, за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК, подадено от ответниците под формата на „жалба“ до СГС.

Настоящият състав, като взе предвид , че е извършена размяна на книжата по първоначално подадената въззивна жалба от ответника , при което и ищеца е изразил становище с вх. №346083/01.12.2023г. по исканото изменение на решението в частта за разноски , намира за не нужно отново да бъде разменено искането за изменение на решението в частта за разноските , направено от ответника.

С решение постановено по реда на чл. 237 ГПК № 18693 от 02.08.2023г., обектиовирано в протокол от проведено открито с.з., предявеният иск е уважен с решението, при признание на иска от страна на ответника. Възраженията на ответната 1 страна касаят изцяло неправилността на съдебното решение в частта за разноските с твърдения, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като са изложени съображения защо ответната страна не е дала повод за завеждане на делото.

Съдът, като взе предвид данните по делото, съображенията на страните и задължителните указания, дадени с определение от 21.03.2024 г. постановено по вз.гр.д.

№3040/2024г. по описа на СГС, намира молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:

Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК - в срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице – ответната страна, чрез неговия пълномощник.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По съображения, изложени и в постановеното решение, решаващият орган приема, че в случая не е налице втората предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Според съда, ответникът следва понесе отговорността за разноски, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване - признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

Следва да се отбележи, че в настоящия случай предявеният иск е именно по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, уреждащ съдебния надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона, като искът е конститутивен. От друга страна в закона не е предвидено отмяна на незаконосъобразни решение от ОС на ЕС .Поради това е ирелевантно дали ответникът е направил признание на иска, тъй като с предявяването на иска ищецът упражнява свое субективно право. Ето защо в случая липсва първата предвидена предпоставка в чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно - липса на даване на повод за завеждане на делото и ответникът следва да понесе отговорността за разноските. Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

В този смисъл, ответниците Етажните собственици на самостоятелни обекти в ЕС, находяща се в гр. София, кв. Карпузица, ул. „Върба“ № 10, представлявани от управителя на 2

ЕС М........... Р...... И.....-Д...... е станало причина за образуването на настоящето исково производство и следва да понесе отговорността за разноски, независимо от направеното признание на иска.

Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Етажните собственици на самостоятелни обекти в ЕС, находяща се в гр. София, кв. Карпузица, ул. „Върба“ № 10, представлявани от управителя на ЕС М........... Р...... И.....-Д...... за изменение на решение постановено по реда на чл. 237 ГПК, с № 18693 от 02.08.2023г., обективирано в протокол от проведено открито с.з. от 02.08.2023г. , постановено по гражданско дело № 21159 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 1 42-ри състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3