Решение № 101 от 10.11.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Гълъбово, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100129 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Н. Д. Д., с която се предявяват искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № ****** от 29.04.2022 г., „Инвестбанк“ АД е отпуснало на ответницата потребителски кредит в размер на 10000 лв., която била преведена на лична банкова сметка на кредитополучателя. Твърди, че ответницата се задължила да върне заемната сума, ведно с уговорена лихва, като общата сума по кредита била 15 785,26 лв. Твърди, че срокът на договора за потребителски кредит бил до 20.04.2027 г. на 60 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, като първите 59 вноски били в размер на 263,09 лв. всяка, и последна погасителна вноска в размер на 262,95 лв. Твърди, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница, като на ответницата била начислена лихва за забава в размер на 1498,18 лв. за периода от 16.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди, че на 04.04.2024 г. било подписано Приложение №1 към Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г., сключени между „Инвестбанк“ АД и ищцовото дружество и вземанията по договора за кредит са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Твърди, че ответницата била уведомена за цесията от цедента с уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИБ/****** от 11.04.2024 г. с известие за доставяне. Твърди, че ответницата дължи следните суми: 9753,30 лв. главница за периода от 15.04.2023 г. до 20.04.2027 г. по отношение на която главница била обявена предсрочна изискуемост на 11.04.2024 г., 2912,25 лв. възнаградителна лихва за периода 15.04.2023 г. до 11.04.2024 г. и 1

1498,18 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 16.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 695/2024 г. на РС-Гълъбово, но ответникът подала възражение в срока по чл. 414 ГПК и поради това предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение в размер на 9753,30 лв. главница за периода от 15.04.2023 г. до 20.04.2027 г. по отношение на която главница била обявена предсрочна изискуемост на 11.04.2024 г., 2912,25 лв. възнаградителна лихва за периода 15.04.2023 г. до 11.04.2024 г. и 1498,18 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 16.04.2023 г. До датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. Д. Д., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Потвърждава подписването на договор за бърз потребителски кредит № ****** от 29.04.2022 г. между страните, но оспорва твърдението че сумата в размер на 10 000 лв. е отпусната и усвоена от ответницата. Сочи ненадлежно уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Излага съображения за некредитоспособност на ответницата към датата на сключване на процесния договор, като претендира нищожност на договора предвид разпоредбата на чл.16 ЗПК. Твърди недължимост на претендираната възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Сочи, че в процесния договор не са пояснени по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което е в противоречие с чл.19, ал.1 ЗПК. Моли да се отхвърли предявения иск.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 695/2024 г. по описа на РС Гълъбово се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № 423/04.12.2024 г., с която в полза на заявителя са присъдени сумите, предмет на предявения иск. Срещу заповедта е постъпило в срок възражение от длъжника, поради което с разпореждане на съда № 18/07.01.2025 г. и на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде 2 изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит от „Инвестбанк“ АД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. и приложение № 1 от 04.04.2024 г. към него. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

Съгласно чл. 15.5.1 от процесния договор кредит „Инвестбанк“ АД има право да прехвърля правата си по този договор за кредит. От така постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните закони изисквания на чл. 26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

По делото е приет като писмено доказателство договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.04.2024 г. /л.36-37/ и приложение № 1 /л.38-40/, с който „Инвестбанк“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си към ответницата Н. Д.

Д. по договор за потребителски кредит № ****** от 29.04.2022 г., като по делото е представено потвърждение по чл.99 /л.41/ и е издадено пълномощно на цесионера да уведоми длъжника от името на кредитодателя /л.42/.

Видно от Приложение №1 към договора за цесия, ответницата фигурира под № 486 с процесния договор за кредит от 29.04.2022 г. с данни: главница 10000 лв., остатък непогасена главница – 9753,30 лв., предсрочна договорна лихва – 2856,28 лв. просрочена наказтелна лихва – 55,97 лв. текуща наказателна лихва – 600,76 лв., дължими такси – 29,32 лв. Както бе посочено Цедентът е преупълномощил цесионера да уведоми от името на кредитодателя всички длъжници, като до ответницата Н. Д. е изпратено уведомително писмо от 06.02.2025 г. /л.43/, но видно от приетата по делото обратна разписка /л.44-45/, пратката е отразена като непотърсена.

За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на 3 новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представените от ищеца уведомителни писма към исковата молба, изходящи от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Представени са доказателства за изпращането му, но писмото се е връщало с отбелязване на „непотърсено“.

От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.

Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г. и в решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г./.

Посоченото уведомление е връчено заедно с исковата молба и приложенията на ответника, чрез процесуалния му представител адв. М., поради което така извършеното връчване следва да се приеме, че представлява надлежно уведомяване на длъжникаответник /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., І т.о./.

Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на всеки един от предявените установителни искове.

По основателността на исковете:

По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже: 1. че между „Инвестбанк“ АД и ответника Н. Д. Д. е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 29.04.2022 г. с който е отпусната на ответника сумата в размер на 10 000 лв., който бил изцяло усвоен; 2. Общия размер на заема с договорната лихва; 3. Настъпване на падежите на отделните месечни вноски по договора за заем; 4. Уведомяване на ответника за извършена цесия. По отношение на иска за обезщетение за забава следва да докаже наличието на главен дълг и уговорения ден за изпълнение на паричното задължение или 4 покана до ответника за изпълнение на задължението.

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №695/2024 г. по описа на РС Гълъбово се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Н. Д. Д. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: сумата от 9753,30 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ******/29.04.2022 г.; сумата от 2912,25 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 11.04.2024 г.; сумата от 1498,18 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.