Решение № 757 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000367 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 20051/02.03.2023 г. (идентична с въззивна жалба вх. на СГС № 201425/02.03.2023 г.), подадена от „Вишна Арт“ ООД чрез адвокат В. И. – В. от САК срещу решение № 172/08.02.2023 г., постановено по търг. дело № 2790/2021 г. по описа на Софийски градски съд (с допусната по реда на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка с решение по същото дело № 176/09.02.2023 г.), с което, по иск на С. И. В. от гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН:********** срещу „Вишна Арт“ ООД, гр. София, ул. „Цар Асен“ № 50, ет. 2, ап. 9, с ЕИК:205142703 с правно основание чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците, взети на 15.12.2021 г. за: 1) освобождаването на ищцата като управител на дружеството; 2) дружеството да се управлява и представлява единствено от управителя Р. Ч.; 3) упълномощаване на управителя да предприеме необходимите действия за вписване на промените в търговския регистър; 4) потвърждаване на всички извършени от Р. Ч. действия като управител до момента и за освобождаването и от отговорност; както и „Вишна Арт“ ООД е осъдено да заплати на С. И. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80 лева – разноски за производството.

Жалбоподателят счита решението за неправилно – постановено в противоречие с разпоредби на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените 1 правила, поради което моли апелативния съд да го отмени и вместо него постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че първоинстанционният съд допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да направи извода си, че изпратените телепощи, макар и да били допустим способ за връчване на покА.та за проведеното на 15.11.2021 г. събрание, не били връчени нито лично на ищеца, нито на негов пълномощник, нито при отказ, а били върнати като непотърсени, съдът изобщо не обсъдил редица съществени доводи на ответното дружество, а именно: 1) освен изпращане на покА.та по предвидения в дружествения договор ред за дружеството не съществувало друго, последващо задължение за принудително връчване на покА.та на нежелаещия да я получи съдружник и 2) след като покА.та била изпратена по предвидения в дружествения договор начин и договорът за доставка бил изцяло изпълнен от пощенския оператор, то бездействието на получателката (пратката не е потърсена) следвало да се квалифицира като отказ от получаване на покА., което от своя стрА. водело до редовно поканен съдружник. В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приемал, че съдът бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи на страните, свързани с твърденията им и следователно СГС се произнесъл в противоречие с тази практика, при което необсъждането на доводите на ответника съставлявало съществено процесуално нарушение, защото ако ги беше обсъдил СГС щял да достигне до съвсем други изводи, а именно, че покА.та била редовно връчена и ОСС било редовно проведено.

Навежда и доводи, че съдът допуснал и нарушения на материалния закон.

Незаконосъобразен бил изводът на СГС, че обявяването на покА.та в регистъра не бил предвиден способ за връчването й, който извод бил в нарушение с практиката на ВКС.

Незаконосъобразен бил и изводът на съда, че само при обявяване на представения в ТР акт можело да се презумира, че същият стА.л публично известен (чл. 9. ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), а процесната покА. не била обявена. Поради това, без съмнение следвало, че основният извод на съда за незаконосъобразност на процесните решения и поради което подлежали на отмяна, бил очевидно неправилен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната стрА. С. И. В. чрез адвокат Е. Л. – Т. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Вишна Арт“ ООД чрез адвокат А. В. поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения, както и релевира доводи, че във връзка с призоваването за общото събрание била налице фикция в дружествения договор – изр. 2 от разпоредбата на чл. ІV.3.4, съгласно която при изпратена покА. съобщаването за провеждане на общото събрание се считало за редовно, а от друга стрА. ищцата С. И. В. получавала SMS уведомяване и знаела за опита да бъде публикувА. покА.та в търговския регистър. Заявява, че не прави искане за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата стрА. като разноски по делото.

2

Въззиваемата стрА. С. И. В. чрез адвокат Е. Л. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Също така оспорва доводите на жалбоподателя относно наличието на фикция в дружествения договор и SMS уведомяване като несвоевременно направени, а и като неоснователни. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирА. стрА., имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледА. по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е с предмет предявен от С. И. В. срещу „Вишна Арт“ ООД иск с правно основание чл. 74 ТЗ, с който се претендира да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на съдружниците, взети на 15.12.2021 г., а именно: 1) освобождаването на ищцата като управител на дружеството; 2) дружеството да се управлява и представлява единствено от управителя Р. В. Ч.; 3) упълномощаване на управителя да предприеме необходимите действия за вписване на промените в търговския регистър; 4) потвърждаване на всички извършени от Р. В. Ч. действия като управител до момента и за освобождаването и от отговорност.

В исковата си молба ищцата твърди, че била съдружник в ответното дружество, притежавайки 387085 дяла, всеки от по 1 лв. от капитала на дружеството.

Със заявление вх. № 20211216111520 на Агенция по вписванията по фирменото дело на ответното дружество бил приложен протокол от общо събрание на съдружниците на ответното дружество, в който били обективирани като взети горепосочените решения.

Към протокола от общото събрание на 15.12.2021 г. били приложени покани за свикване на събранието, адресирани до всеки от съдружниците. По отношение на покА.та, отправена до ищцата, към заявлението бил представен документ, представляващ „телепоща“, изпратена чрез „Български пощи“. Към телепощата било приложено известие за доставяне, в което било направено саморъчно отбелязване, че на ищцата били изпратени известия съответно на 23.11, 24.11 и 25.11. Не се съдържали данни за връчване на известието. Съгласно Общите условия на „Български пощи“ при използване на телепоща, която не била потърсена, писмото се връщало обратно на изпращача. Поради това, не съществувало съмнение, че покА.та за процесното общо събрание не била получена от ищцата, както представеният от заявителят документ доказвал именно факта на неполучаване. Отделно от така изложеното, на посечените дати ищцата не била получавала известие от „Български пощи“, в каквато връзка същата оспорва обективираните в известието за доставяне изявления за обстоятелства, а именно, че на посочения адрес и на посоченото лице било предадено известие за доставяне.

При тези фактически твърдения ищцата счита, че не било спазено изискването на чл.

ІV.3.4 от дружествения договор на „Вишна Арт“ ООД и съответно на чл. 139 ТЗ, а оттам – 3 процесното общо събрание не било редовно свикано, поради което взетите на него решения били незаконосъобразни.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответното дружеството е подало писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен, необоснован и недоказан.

Счита, че ищцата била редовна уведомена за провеждане на процесното общо събрание на съдружниците на „Вишна Арт“ ООД в каквато връзка излага фактически и правни доводи, че съгласно т.IV.3.4 от дружествения договор единственото условие за надлежното свикване на събранието било да бъде изпратена покА. до съдружниците по телепоща; че такава била изпратена до адреса, посочен от ищцата в дружествения договор, като и трите телепощи били върнати като непотърсени; че неприемането на известията се считало за злоупотреба с права от стрА. на ищцата, която системно извършвала такива, което не следвало да се отразява на редовността на проведеното събрание и на взетите решения.

Излага и твърдения относно факти и обстоятелства, настъпили преди провеждане на процесното общо събрание свързани с ответното дружеството и неговите съдружници.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която излага съображения, че относими към спорното право, предмет на делото, били единствено насрещните твърдения на ответника, свързани с редовността на процедурата по свикване на процесното общо събрание и оттам на законосъобразността на взетите на него решения. В тази връзка, изцяло неотносими към предмета на настоящия спор били всички твърдения на ответника по т. II от отговора на исковата молба относно „Фактическо положение преди провеждане на общото събрание“. Оспорва доводите на ответника за редовно свикване на процесното общо събрание. Само изпращането на покА.та по телепоща, без тя да е получена от съдружника 14 дни преди датата на заседанието, не било равнозначно на редовно уведомяване. Оспорва и твърденията на ответника, че до ищцата били изпращани много покани за обсъждане на дружествените дела, които тя не получавала, което било и неотносимо към предмета на настоящото дело, както и оспорва твърденията, че ищцата умишлено не била получавала покА.та за процесното общо събрание.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа всички свои възражения и доводи, при което оспорва допълнителните твърдения и съображения на ищцата, наведени с допълнителната искова молба. Посочва и това, че покА.та за общото събрание била заявена в търговския регистър и макар и невписА. била публикувА. и ищцата могла да се запознае с нея. Излага и съображения, че наведените фактически доводи по т. ІІ от отговора на исковата молба били релевантни за делото.

Настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София намира така предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ за процесуално допустим като предявен от активно легитимирано лице – С. И. В. – съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения и като предявен в 14-дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, поради което правилно искът е разгледан по същество от първоинстанционния съд и постановеното решение се явява 4 допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с жалбата доводи, при което намира следното от фактическа и правна стрА.:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, както и от справка в търговския регистър по партидата на „Вишна Арт“ ООД се установява, че както към момента на провеждане на процесното общо събрание от 15.12.2021 г., така и понастоящем, съдружници в посоченото дружество са ищцата С. И. В. с дялово участие 387 085 лв. и Р. В. Ч. с дялово участие 636 362 лв.