Решение № 102 от 14.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Сливница, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100256 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от А. М. А., ЕГН **********, срещу „***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2782.00 лева по договор за кредит № CREX-02077068/08.07.2014 г., както и сумата от 1075.00 лева по договор за кредит № 505661/18.10.2013 г., поради несъществуването на такива задължения на ищеца към ответното дружество, алтернативно – поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че през месец юни 2022 г. ищецът е направил справка за текущото състояние на кредитите си в БНБ и от справката установил, че в ЦКР фигурират две негови задължения към ответното дружество: едното в размер на 2782.00 лева по договор за кредит № CREX-02077068/08.07.2014 г. и другото – в размер на 1075.00 лева по договор за кредит № 505661/18.10.2013 г. Ищецът твърди, че от ответното дружество са му отказали информация от какви договори произлизат и се генерират въпросните задължения, посочени в справката. Сочи, че е направил подробно проучване, в резултат на което не е открил в съдилищата на Р България, при ЧСИ и при ДСИ да са завеждани дела срещу него от въпросното дружество. Издадена му била и нарочна справка за образувани изпълнителни дела № 275zqva22c, с изх. № 048588/16.06.2022 г. от ЧСИ ** с рег. № 841 на НК, от която е видно, че в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ спрямо него няма образувани изпълнителни дела.

Алтернативно, ищецът твърди, че посочените вземания на ответника, които фигурират като задължения към него в ЦКР при БНБ, са погасени по давност, като са изтекли много повече от пет години от настъпване на падеж на вземанията по всяко едно от тях.

1

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало такъв, в който твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като има несъответствие между обстоятелствената част и петитума. Счита, че искът е недопустим, доколкото ищецът нямал правен интерес от водене на настоящото дело. Отказът на ответника да удовлетвори молбата на ищеца да бъдат заличени вписаните за него данни във връзка с процесните задълженията, не пораждала правен интерес за водене на настоящото дело.

Иска се прекратяване на производството като недопустимо.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Видно от справка от Централния кредитен регистър към БНБ, по партидата на ищеца А. М. А. е отразено, че същият има две непогасени задължения към „**“ ЕАД, съответно – едното в размер на 2782.00 лева и другото – в размер на 1075.00 лева, произтичащи от „придобиване на вземания по кредити“.

Видно от справка за образувани изпълнителни дела № 275zqva22c, с изх. № 048588/16.06.2022 г., издадена от ЧСИ ** с рег. № 841 на НК, в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ спрямо ищеца А. М. А. няма образувани изпълнителни дела.

Интересът на ищеца от предявяване на иска за несъществуване на вземанията произтича от обстоятелството, че процесните вземания фигурират като дължими и неплатени в Централния кредитен регистър при БНБ, както и от правото да иска установяване на действително правно положение със сила на присъдено нещо, а именно: че вземанията са погасени по давност.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

В правната доктрина и съдебната практика е изяснено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. В случая ищeцът обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърдението, че претендираните от ответника вземания, обективирани в справка от Централния кредитен регистър към БНБ по партидата на ищеца А. М. А., не съществуват. С оглед на това искът е допустим.

Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да установи, че страните са в облигационни отношения, т.е., че са налице валидно сключени договори, по силата на които ищецът се е задължил да заплати на ответното дружество /респективно – на негови цеденти/ в определен срок предоставените му под формата на кредити парични суми. Т.е. ответникът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че ищецът му дължи претендираните суми в размер на 2782.00 лева и тази в размер на 1075.00 лева.

При гореустановеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на 2 настоящото производство ответното дружество не реализира по никакъв начин указаната му доказателствена тежест, а именно: да установи на какво основание ищецът му дължи процесните суми, обективирани в справка от Централния кредитен регистър към БНБ по партидата на ищеца А. М. А., поради което и искът, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока. Ищецът претендира да му бъдат присъдени следните разноски: 400 /четиристотин/ лева – за държавна такса и 1400 /хиляда и четиристотин/ лева – за заплатено от същия адвокатско възнаграждание. По делото, обаче, липсват каквито и да било доказателства за внесена от ищеца държавна такса, поради което и предвид изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ответното дружество да заплати дължимата по производството държавна такса в размер на 154,28 лева /сто петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, по сметка на Районен съд - Сливница. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и във връзка с направено от ответното дружество възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 685,70 лева /шестстотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/.

При тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, и с постоянен адрес: ***, не дължи на "**" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 2782.00 /две хиляди седемстотин осемдесет и два/ лева, както и сумата от 1075.00 /хиляда седемдесет и пет/ лева, представляващи заявени от „**“ ЕАД пред Централния кредитен регистър към БНБ задължения на А. М. А. във връзка с придобиване на вземания по кредити с № CREX02077068/08.07.2014 г. и № 505661/18.10.2013 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "**" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на А. М. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, и с постоянен адрес: ***, сумата от 685,70 лева /шестстотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 81 от ГПК, "**" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд – 3

Сливница, сумата от 154,28 лева /сто петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща дължимата по производството държавна такса.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4