Решение № 336 от 20.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. С., 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200896 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на А. С. Д. против НП №40а /01.03.2023г. на началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.38, ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112) му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на същата разпоредба. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.01.2023г. следобед от училище непълнолетното момиче Д.Д.П. не се прибрало вкъщи. Тъй като детето живеело в с. Ч., а учело в училището в с.

Г. пътувало всеки ден с училищен автобус. Спирката на автобуса била близо 1 до жилището на леля му, св. Д.Г. и всеки ден, когато детето било на училище минавало покрай дома й. В посочения ден, св. Д.Г. я чакала пак да мине, тъй като имала подарък за нейната майка, която имала рожден ден. Д. П. не минала с другите деца от автобуса и св. Д.Г. разбрала от тях, че са я видели да слиза от автобуса и след това се качило в колата при едно момче, което я е чакало и потеглили в неизвестна посока. Лелята се притеснила и уведомила родителите на момичето за това. Като не се прибрала и по- късно, в 18,37 часа бащата на Д. П. подал сигнал на ЕЕН 112, че дъщеря му е отвлечена и тръгнал да я търси. Дядото на момичето А. С. Д. живеел в същата къща с родителите на Д. и нея. Когато чул от разговор между родителите на детето и лелята св. Д.Г., че внучка му е взета с кола от момче също много се притеснил, тъй като помислил, че Д. П. е открадната от това момче, за да се жени. Поради това, след като бащата на момичето излязъл от дома и тръгнал да я търси, дядото А. Д. в 18,50 часа също подал сигнал по телефон ЕЕН 112 като съобщил, че внучката му е отвлечена.

Около 18,55 часа полицейски инспектори, свидетелите Н. К. и С. С.служители от РУ на МВР- С. били нощна смяна били изпратени в с. Ч. на сигнал за отвлечено непълнолетно лице.

При пристигане на адреса в с. Ч., пред къщата на родителите на момичето се били събрали много хора, които били силно притеснени, викали, крещели. Полицаите установили подаващия сигнала А. Д., който им обяснил, че е дядо на Д. П. и че след училище тя не се е прибрала и че се притесняват за нея. Той казал на полицаите, че е разбрал от други хора, че съседското момче А. Т. я е качил в една кола на друго лице на име Божко от същото село и са тръгнали в неизвестна посока.

Полицаите разговаряли на място и с родителите на момичето. Всички били много притеснени, твърдели че момчето А. Т., с което Д. имала голяма възрастова разлика е „откраднало“ момичето за негова жена. Роднините на момичето държали то да продължи обучението си, били против то да се обвързва с момче на тази възраст. По- късно полицаите установили лицето Б.К.В., който им съобщил, че около 17,00 часа действително А. е бил с него в колата, искал му пари, за да играе на казино в гр. С., но се разделили около 18,30 часа и че той не е виждал Д. П..

Проведен бил на мястото разговор с Д.В.- бащата на А. Т., който 2 направил опит да се свърже по телефона със сина си, но той не вдигал телефона и изключвал на позвъняванията му. Бащата на А. Т. обяснил на полицаите, че сина му и друг път бил излизал с Д. П. и се връщали на следващия ден, тъй като били приятели от доста време.

Късно вечерта Д. П. и А. Т. се прибрали в домовете си като обяснили, че са били заедно на разходка в гр. С.. Снети били писмени обяснения от двамата. Д. П. не изложила твърдения да е била отвличана или някой да е упражнил сила или заплаха спрямо нея и заявила, че не е била в интимни отношения с А. Т..

След като прокурор се запознал с материалите по образуваната преписка с вх. №727/2023г. на РП- С., вх. №1670р- 2200/2023г. на РУ на МВРС., същият приел че не са налице предвидените в чл.207, ал.1 от НПК основания за образуване на предварително производство и преписката следва да бъде прекратена на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурор от РП- С. издал постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 27.02.2023г., поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Изразено било мнение за извършени нарушения от А. С. Д. и Д.Й.П. по Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, поради което копие от материалите по преписката били изпратени на началника на РУ на МВР- С. с оглед ангажиране на административнонаказателната им отговорност.

Въз основа на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 27.02.2023г. на РП- С. впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление срещу А. С. Д. и на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 му наложил наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.38, ал.1 от същия закон.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към 3 предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Безспорно се установи от приложените по делото доказателства, че жалбоподателят А. Д. на 17.01.2023г. в 18,50 часа е подал сигнал на ЕЕН 112, а именно че непълнолетното лице Д.Д.П. е отвлечена. На сигнала е реагирал екип на РУ на МВР- С., свидетелите Н. К. и С. С., които са посетили адреса на жалбоподателя в с. Ч..

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 предаването чрез ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Според §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗНССПЕЕН 112 по смисъла на този закон „Единен европейски номер за спешни повиквания 112“ е единен европейски телефонен номер, определен в Националния номерационен план, който се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.

В настоящия случай не може да бъде определено, че жалбоподателят е подал невярно повикване за помощ, доколкото от показанията на всички свидетели се установява, че както самият жалбоподател, така и цялото семейство на момичето действително са мислели, че то е отвлечено.

От показанията дадени от свидетелката Д.Г. се установява, че на 17.01.2023г. момичето не се е прибрало от училище по обичайното време, не е съобщило за това на близките си и не е имало контакт с него, а е било видяно да се качва в колата на първоначално неустановено момче, която е потеглила в неизвестна посоката. От показанията на тази свидетелка се установява, че така възприетата от нея информация е била съобщена на семейството на момичето, с което живеел и жалбоподателят, който е нейният дядо.

За да е осъществен съставът на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е необходимо нарушителят обективно да е съзнавал, че информацията, която предава е невярна и напълно преднамерено и неправомерно да е ползвал телефона, за да съобщи факти, които знае, че не са настъпили или сигналът да не е по предназначение. В случая от показанията на полицейските служители бе установено, че когато са посетили адреса в с. Ч. цялото семейство, в това 4 число и дядото, жалбоподателят А. Д. са били силно притеснени и са твърдели, че момичето е „откраднато“ за жена на съседското момче А. Т. и не са имали нито информация за това къде се намира момичето и дали е добре.

Обстоятелството, че действително късно през нощта Д. П. се е прибрала у дома и сама е заявила, че не е била отвлечена и спрямо нея не е упражнена сила или заплаха, не може да доведе до извод, че субективното усещане на санкционирания за опасност спрямо внучката му и търсенето на помощ от институциите при подаването на сигнала до ЕЕН 112 е било с неверни данни.

Напротив в съзнанието на А. Д. реално е съществувал страх за личната неприкосновеност на момичето, тъй като при подаването на сигнала му, никой не е знаел от кого точно с чужда кола е взета от училище непълнолетната му внучка, къде се намира и дали това не е направено, за да бъде „открадната за жена“ за този мъж, против волята й, каквито случаи има не малко в ромските общности.

Не е в съответствие с целта на закона да се санкционира субективното усещане за опасност и търсеното на помощ от гражданите, дори и когато на по- късен етап опасността е отпаднала или на по- късен етап е установено, че не е била налице. Това усещане за опасност е строго индивидуално за всяка една възникнала ситуация и следва да бъде преценявано към момента на подаване на сигнала на ЕЕН 112. В условията на настоящия сигнал, когато едно непълнолетно момиче е видяно да се качва в колата на непознато момче, без часове наред близките му да имат информация за него, е напълно нормално същите да потърсят помощ от институциите, които са оправомощени да следят за опазването на обществения ред.

Съдът счете, че при гореописаната фактическа обстановка не се доказва по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

Производството от административнонаказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗААН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно- предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗААН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното 5 управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо административно наказание, налагано по административен ред. с

Ето защо съдът следва да приеме, че няма извършено нарушение от страна на жалбоподателя А. Д., поради което наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №40а /01.03.2023г. на началника на РУ на МВР- С., с което на А. С. Д. с ЕГН ********** на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на същата разпоредба като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6