Определение № 410 от 11.11.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. гр. Добрич, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. П. М.

Членове:

Д.К. П.

М. И. Х. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно частно наказателно дело № 20243200600434 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава ХХІІ-ра от НПК.

Образувано е въз основа на жалба от И. П. Ж., с ЕГН ********** срещу Определение от 16.09.2024г., постановено по н.ч.х.д. №834/2020г. по описа на РС-гр.Д., с което същият е осъден да заплати на М. К. С., с ЕГН ********** сторените в хода на съдебното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 950лв.

И. П. Ж. е осъден да заплати и сторените разноски в размер на 301,56лв. по сметка на РС-гр.Добрич, като е оставено без уважение искането на М. К. С. да й бъдат заплатени 2500лв. за явяване на адвокат в съдебни заседания /общо 10 на брой по 250лв./, както и да й бъдат заплатени разходи за явяване в размер на 686,44лв.

В жалбата се твърди, че представените платежни документи са незаконни, тъй като при изготвянето им е бил използван адреса на РП-гр.С., ул.„И.Б.“ №**, вместо истинския адрес на адвокатската кантора „Й.“ – гр.С., ул.„Р.“ №***.

Жалбата е депозирана в срок от правно легитимирано лице и като такава е ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното:

Производството е било образувано пред първата инстанция въз основа на тъжба от И. П. Ж., с ЕГН ********** от гр.С. срещу М. К. С., с ЕГН ********** от с.К., обл.С., с която на същата е било повдигнато обвинение за 1 това, че на ***г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление е казала думите - „****?“, както и думите - „*****“, с което е разгласила за И. П. Ж., с ЕГН ********** от гр.С. позорни обстоятелства, като клеветата е нанесена публично, квалифицирано като престъпление по чл.148 ал.II предл.“първо“, ал.I т.1 във вр. с чл.147 ал.I предл.“първо“ във вр. с чл.26 ал. I от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е бил приет предявения от частния тъжител И. П. Ж. граждански иск срещу подсъдимата М. К. С. за сумата от 2 000.00/две хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на описаното в тъжбата деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Поради изтекла абсолютна погасителна давност на наказателното преследване спрямо подсъдимата с Определение от 20.05.2024 г. районният съд е прекратил производството по НЧХД №834/2020г. по описа на ДРС в наказателната му част относно повдигнатото обвинение.Производството по делото е продължило в частта относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск, който с Присъда №260004 от 15.07.2024г., постановена по НЧХД №834/2020г. по описа на ДРС е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С Определение от 16.09.2024г. районният съд се е произнесъл п разноските по делото, като е осъдил частния тъжител И. П. Ж., с ЕГН ********** от гр.С. да заплати на М.К. С., с ЕГН ********** сторените в хода на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 950лв.Частният тъжител е осъден да заплати и по сметка на ДРС разноски в размер на 301,56лв.

Въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.I от НК разноските са възложени на частния тъжител.Законодателят недвусмислено е разпоредил в текста на цитираната разпоредба, че когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител.По делото са приложени Договори за правна защита и съдействие, по които подсъдимата е заплатила в брой на защитника си, както следва: л.24 от н.ч.х.д. №726/2019г. на РС-гр.С. – сумата от 650лв.; л.91 от н.ч.х.д. №726/2019г. на РС-гр.С. – сумата от 650лв.; л.18 от н.ч.х.д. №834/2019г. на РС-гр.Д.– сумата от 650лв.; л.414 от н.ч.х.д. №834/2019г. на РС-гр.Д.– сумата от 3000лв.;

Несъстоятелни се явяват доводите, изложени в процесната жалба.

Адресът на адвокатската кантора, посочен в бланката за Договор за правна защита и съдействие, е реквизит, който не оказва значение върху волеизявленията на страните, скрепени в договора, както и по отношение на извършеното от клиента плащане, което в случая е релевантно, за да бъде постановено от съда възлагане на разноските по делото.

2

Не на последно място след извършена справка в Регистъра на българската адвокатура се установи, че кантора „Й.“ – гр.С. фигурира с адрес ул.„И. Б.“ №**, който изрядно е попълнен в договорите за правна помощ, приложени по делото, а не служебния адрес на РП-гр.С.

С оглед на изложеното при извършената проверка не се установиха основания за отмяната или изменението на обжалвания съдебен акт, поради което водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.09.2024г., постановено по н.ч.х.д.

№834/2020г. по описа на РС-гр.Д., с което частния тъжител И. П. Ж. е осъден да заплати на М.К. С., с ЕГН ********** сторените от нея в хода на съдебното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 950лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3