Определение № 1107 от 18.10.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 18.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211000600739 по описа за 2021 година

Производството е по чл.243 ал.8 вр.ал.7 НПК,като е образувано по частна жалба на М.

Л. В.,живущ в с.***,ул.“***“№6,община ***,обл. ***, ЕГН ********** и К. И. Б.,живуща в гр.***,местност“***“№30,ЕГН **********,чрез посочения за техен повереник адв.И. С.,АК гр.*** с посочен съдебен адрес,против Определение №28/08.06.2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил, постановено по н.ч.д.№240/2021 година по описа на съда.

С атакуваното определение е потвърдено като законосъобразно постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.04.2021 година на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил по досъдебно производство №201/2019 година по описа на ОСО при ОП гр.

Кюстендил,пр.пр.№1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил образувано и водено за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК.

В частната жалба са сторени оплаквания,че атакуваното определение на първия съд е незаконосъобразно,неправилно и необосновано.

Оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт са развити в следни насоки:

Сочи се,че Прокуратурата е провела „…интензивно разследване с цел установяване на обективната истина,като са разпитани десетки свидетели и са назначени необходимите експертизи за установяване на причините,довели до тези тежки и фатални последици“.

Акцентира се,че изготвените СМЕ са изяснили причините за смъртта на А. В.,а изготвените две АТЕ-едната от инж.М. и инж.А. и втора,изготвена от инж. С. К.,инж.И. и експерт Х. У. са дали заключение,касателно техническите причини за настъпване на ПТП- 1 движението на трактора с прикачен инвентар в тъмната част на денонощието с липсващи червени добре различими светлини в задната му част.

По същество жалбоподателите сочат,че е извършено обективно,всестранно и пълно разследване,но правните изводи на Прокуратурата и на съда са незаконосъобразни.В тази насока се сочи,че е налице грубо нарушение на чл.70 ал.1 ЗДвП и чл.133 ал.1 ППЗДвП от страна на В. П.,водач на трактора,което не е отчетено нито от Прокуратурата,нито от решаващия съд.

Твърди се,че именно тези тежки нарушения на правилата за движение по пътищата ,допуснати от водача на трактора В.П.,са в пряка причинно-следствена връзка с тежкия вредоносен резултат,но тези обстоятелства не са съобразени от прокурора в прекратителното постановление и от първия съд в постановеното съдебно определение.

На тази основа жалбоподателите формират искане за отмяна,като незаконосъобразно,на определението на Окръжен съд гр.Кюстендил,с което е потвърдено прекратителното постановление на ОП гр.Кюстендил и връщане на делото на първия съд със задължителни указания относно правилното прилагане на Закона.

Като прецени оплакванията,изложени в частната жалба до Софийски апелативен съд,като провери атакуваното определение и направи анализ на материалите по делото,настоящият съд приема следното:

Досъдебно производство №201/2019 година по описа на ОСО при ОП гр.Кюстендил,пр.пр. №1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил е образувано и водено срещу неизвестен извършител за това,че на 17.10.2019 година около 19,25 часа на първокласен път III-6204,км.4,м.420 /път между с.Самораново,община Дупница и с.Ресилово,община Сапарева баня/ при управление на моторно превозно средство марка „Форд“,модел „Фиеста“ с рег.№ ***,движещ се в посока от с.Самораново към с.Ресилово е нарушил правилата за движение по пътищата и се е ударил в движеща се пред него селскостопанска техника /трактор без регистрационни табели с прикачен земеделски инвентар/,вследствие удара навлязъл в насрещна лента за движение с последвал удар с движещо се МПС-лек автомобил „Хонда“с рег.№ *** с посока на движение с.Ресилово към с.Самораново,като по непредпазливост причинил смъртта на А. М. В.,ЕГН ********** от с.***,средна телесна повреда на П.Ч. от гр.*** и средна телесна повреда на В.П. от с.***,община *** -престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК.

Първоначално ДП е започнало при условията на чл.212 ал.3 вр.ал.2 НПК под №ЗМ617/2019 година по описа на РУ-Дупница,като впоследствие делото е изпратено по компетентност на ОП гр.Кюстендил.С постановление на ОП гр.Кюстендил досъдебното производство е прието по компетентност и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК като досъдебно производство №201/2019 година по описа на ОСО при ОП гр.Кюстендил,пр.пр..№1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил.

2

Дадени са подробни указания по разследването.

Няма привлечено обвиняемо лице по реда на чл.219 НПК.

След проведеното разследване и анализ на събрания доказателствен обем,прокурор от ОП гр.Кюстендил се е произнесъл с постановление от 21.04.2021 година,като е прекратил наказателното производство по ДП№201/2019 година по описа на ОСО при ОП гр.Кюстендил ,пр.пр.№1856/2019 година по описа на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил,образувано и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК.

Приел е да са налице условията на чл.199 вр.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.4 НПК.

Това постановление е обжалвано от родителите на пострадалия В.-М. Л. В. и К. И.

Б.,чрез посочен техен повереник адв.И. С. от АС София.

По делото е налице представено надлежно пълномощно от адв.С. за процесуално представителство единствено за М.В..

Независимо от това първият съд е приел подадената пред него жалба за процесуално допустима и за двамата жалбоподатели,и се е произнесъл по същество,като е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

По жалба на адв.С.,от името на двамата жалбоподатели,е образувано настоящото производство пред Апелативен съд гр.София.

В изпълнение на задълженията си да провери дали е налице подадена процесуално допустима жалба,настоящият съд установи,че както от името на М.В.,така и от името на К.Б. е подадена жалба,без адв.С. да разполага с представителна власт и за посочената жалбоподателка Б..

Подробни съображения,касателно допустимостта на подадената жалба за Б. настоящият съд е изложил в определение от 20.07.2021 година,като е дал съответни указания към адв.С. и към посочената като жалбоподател К.Б..

С молба до Апелативен съд гр.София,вх.№13352/28.07.2021 година,адв.С. е посочил ,че действително не е упълномощаван от пострадалата К.Б. да подава жалба от нейно име нито срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство,нито срещу определението на Окръжен съд гр.Кюстендил,с което е потвърдено прекратителното постановление.Едновременно с това е посочил нежеланието на Б. да го упълномощи в рамките на воденото наказателно производство,като е посочил,че разполага с представителна власт от името на К.Б. единствено пред т.н.“Гаранционен фонд“.

След няколкократни опити да се установи връзка с пострадалата Б.,с оглед дадените указания от САС,на 07.10.2021 година,с имейл вх.№ 17417/07.10.2021 година К.Б. е 3 уведомила настоящия съд,че потвърждава действията на адв.С.,като по същество се „присъединява“ към подадените от него жалби и заявява искане наказателно-правния спор да се разгледа по същество.На 08.10.2021 година К.Б. отново уведомява решаващия съд,че се “съгласява“ с решението на адв.С. по повод предприетите от него действия по обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

На основата на горното настоящият съд намира,че е налице подадена пред него/а с оглед изявлението на К.Б.-и пред Окръжен съд гр.Кюстендил/ валидна и процесуално допустима жалба от името на М.В. и К.Б.,която разгледана по същество се явява неоснователна.

За да постанови акта си,прокурора е приел от една страна,че в хода на проведеното досъдебно производство,образувано по реда и при условията на чл.212 ал.2 НПК,фактите са установени еднозначно,а събраните по делото доказателства и доказателствени средства не подкрепят извод за извършено престъпление по чл.343 НК или на друг престъпен състав.

Това постановление е атакувано пред съответен първоинстанционен съд надлежно,като с определение първият съд,излагайки подробни мотиви,свързани с анализ на събраните по делото доказателствени източници,е потвърдил като законосъобразно прекратителното постановление на ОП гр.Кюстендил.За да потвърди атакуваното пред него постановление,първият съд е пристъпил към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт,като макар и изрично да не е декларирал това,е сторил ясно дефиниране на предмета на съдебен контрол в производството по реда на чл.243 ал.5 НПК.

Безспорно при преценка обосноваността на обжалваното постановление прекратяване на наказателното производство,първият съд дължи отговор на въпросите: за

1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14 ал.1 НПК,т.е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени, 2.от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи,т е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение, 3.допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателстватаигнориране на част от тях,не констатиране,респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници,позоваване на доказателствени материали,които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред.Контролиращият съд не може да установява нова,своя фактическа 4 обстановка,чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /Р № 60/2003 година на I-во н. о.ВКС.

Преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли акта на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение,което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,на неговия защитник или на пострадалото лице.Такива нарушения,водещи до нарушаване правата на страните в процеса са напр.неправилно приложена или неприложена норма на процесуалния закон,нарушение при събиране и проверка на доказателствения обем,нарушение при изготвяне на прокурорския акт,липса на фактически констатации,липса на мотиви.Няма спор по изключителното правомощие на прокурора да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване,респективно да извърши привличане към наказателна отговорност,срещу кого и за какво престъпление-Р№ 1/14.01.1999 г. на КС,Р№ 249/2002 г. на ВКС,Р № 348/2003 г. на първо н. о. ВКС,Решение № 60/2003 година на първо н.о. ВКС,Решение № 54/2012 г.,второ н. о. ВКС.

Установените и възприети факти в хода на наказателното производство сочат следното:

Пострадалият А. М. В.,считано от м.май 2015 година,е правоспособен водач на МПС с придобита правоспособност за категории „В“ и „М“.

Към инкриминираната дата живеел в с.***,община Дупница.

От 16.03.2016 година е собственик на л. а."Форд“,модел “Фиеста",рег.№ ***.

На 17.10.2019 година в късният следобед А. В. проверявал и отремонтирал в дома си клапан на газовата уредба на автомобила си,като след това,около 19 часа,с цел да провери резултата от работата си,потеглил по път III-6204 в посока с.Ресилово.

Движел се по път с асфалтова настилка.В пътен участък от км 3+762 до км 5+105 пътното платно било регулирано с хоризонтална прекъсната маркировка M3.Към км.4, м.420 широчината на пътното платно била 6,10 метра,с по една лента за движение във всяка посока,и всяка с широчина 3,05 метра.В този пътен участък,който бил без вертикална маркировка,между отделните пътни ленти била положена бяла прекъсната линия.Максимално разрешената скорост на движение била 90 км/час.Около 19.20 часа А. В. управлявал автомобила в посочения пътен участък на км 4+420 с посока с.Ресилово,движейки се със скорост около 77 км/час.

Разпечатката съдържа 47 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73ba6840-4aa2-41e3-910d-368f39884311