Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29881 от 25.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9844/2022
Вид
Определение № 29881
Подписан
25.08.2023
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29881 гр. София, 25.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110109844 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№22014/26.01.2023 г. от ищеца Х. Т. М. ЕГН ********** с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, възложени в полза на ответника. Поддържа, че с постановения съдебен акт е частично уважен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за възстановяването на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, поради което и съобразно актуалната практика на ВКС не дължи разноски.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на искането.

Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Молбата е подадена в срока за въззивно обжалване /препис от постановеното решение е получен от ищеца на 26.01.2023 г.

– л.60, а искането е подадено на 26.01.2023 г./, от надлежно легитимирана страна, представен е списък на разноските по чл.80 ГПК на л.43 от делото. По същество молбата е основателна.

С решението съдът е осъдил [ фирма ] АД ЕИК . /правоприемник на [ фирма ] ЕООД ЕИК 201284228, с предишно наименование [ фирма ] ООД/ да заплати на Х. Т. М. ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД сума в размер от 50,75 лева, представляваща платена от ищеца на ответника сума при начална липса на основание по договор за заем №10080288/08.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда /24.02.2022 г./ до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 50,75 лева до предявения размер от 225,02 лева.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ фирма ] АД ЕИК ., да заплати на Х. Т. М.

1

ЕГН ********** сумата от 78,94 лева разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил Х. Т. М. ЕГН ********** да заплати [ фирма ] АД ЕИК ., на сумата от 81,19 лева, разноски по делото.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв [ фирма ] АД ЕИК ., да заплати на адв. И. П. Н., ЕГН **********, сумата от 81,92 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.

С решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС, е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол, евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

С определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС, I т. о., е прието, че даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо, че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл е определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д.

№ 844/20 г. на ВКС, I т. о. /. Предвид даденото разрешение, касаещо отговорността за разноски при частично уважен иск на потребител, обективирано в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС, и в определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС, I т. о., следва да се постанови определение, с което да се измени решение №786/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 9844/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта за разноските, като се отмени в частта, в която Х. Т. М. ЕГН ********** е осъден да заплати [ фирма ] АД ЕИК ., на сумата от 81,19 лева, разноски по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №786/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 9844/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решение №786/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 9844/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която Х. Т. М.

ЕГН ********** е осъден да заплати [ фирма ] АД ЕИК ., сумата от 81,19 лева разноски по делото.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3