Решение № 560 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100500666 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Д. Г. А., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу решение №167/18.07.2024г., постановено по гр.д. № 341/2024 г. на РС-Девня, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №4/23.01.2025г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 със съдебен адрес гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, сумата от 700.00 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на паричен кредит от №1134645/13.09.2018г., сключен между „Кредисимо“ АД и Д. Г. А., ЕГН 980829097, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.02.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 99.47 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 13.09.2018 г. до 20.05.2019 г., сумата от 382.34 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.05.2019 г. до 22.02.2024 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че ответницата не е уведомявана за договора за цесия, поради което последният не е произвел действие спрямо нея. Договорът за цесия не е индивидуализиран, тъй като по делото не е представено Приложение 1, явяващо се неразделна част от него. Излага се, че в решението липсва произнасяне по направеното с отговора възражение за изтекла погасителна давност, считано от сключването на договора за кредит на 13.09.2018г. до 1 датата на подаване на заявлението 23.02.2024г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Давността започва да тече от падежа на последната погасителна давност и е прекъсната преди да е изтекла с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 341/2024 г. на РС-Девня е образувано по предявени от АПС Бета България ЕООД срещу Д. Г. А. обективно кумулативно съединени искове с правното основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 105/23.02.2024г. по ч.гр.д. 172/2024г. на РС-Девня: 700.00 лева – главница по договор за кредит 1134645/13.09.2018г., сключен между „Кредисимо“ЕАД и длъжника, Договор за поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ЕООД и длъжника и Договор за цесия от 02.03.2021г., сумата от 462.77 лева, възнаграждение за поръчител, 99.47 лева, възнаградителна лихва за периода 13.09.2018г. – 20.05.2019г., 382.34 лева, законна лиха по договора за кредит за периода 20.05.2019 г. – 22.02.2024г., 230.93 лева, лихва за забава по договора за поръчителство за периода 20.05.2019 г. – 22.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.02.2024г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2018г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №1134645 с „Кредисимо“ АД, по силата на който е получила паричен заем в размер на 700 лева, срещу поето задължение за връщането им на 7 вноски по 114.21 лева в срок до 20.05.2019г. На 13.09.2018г. ответникът е сключил и договор за предоставяне на гаранция с „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се е задължило солидарно с ответника да изплати всички задължения по договора за заем. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си към „Кредисимо“ АД, кредиторът поканил гаранта - „Ай тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения, което той и направил на 23.02.2021г. С договор за цесия от 02.03.2021г. „Ай тръст“ ЕООД прехвърлил вземането си към ответника на цесионера и настоящ ищец „АПС Бета България“ ЕООД, който от своя страна подал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва да дължи исковите суми. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен с „Ай Тръст“ЕООД не с ответника, а с „Кредисимо“ЕАД. Ответникът не е страна по договора между „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД и не е обвързан от него. Поддържа, че след като „Ай Тръст“ЕООД е погасило дължимите от ответника суми към „Кредисимо“ЕАД, ако ответникът заплати полагащата се сума на „Кредисимо“ЕАД, последният ще се обогати двойно. Твърди, че ответникът не е уведомен за договора за цесия и не е обвързан от него.

Поддържа, че вземането понастоящем не съществува, тъй като е погасено по давност поради факта, че от сключване на договора за кредит на 13.09.2018г. до 23.02.2024г. са изминали повече от 5 години.

2

С първоинстанционното решение са уважени исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумите о т 700.00 лева, главница, 99.47 лева, възнаградителна лихва и 382.34 лв., законна лихва.

По отношение на останалите предявени искове липсва произнасяне по същество, сроковете за иницииране на производство по чл.250 от ГПК са изтекли без да е подадена молба за допълване, поради което непълнотата на решението се е санирала е и неотстранима от настоящата инстанция.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на производството съдът констатира, че исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т. 1 и 3 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за постъпване на възражението по чл.414 от ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Оплакванията във въззивната жалба относно правилността на решението се свеждат до два основни въпроса: действието на договора за цесия спрямо длъжника и наличието на изтекла погасителна давност.

В случая по делото не e бил спорен фактът на сключване на договор за потребителски кредит №1134645/13.09.2018г. между ответника и „Кредисимо“ЕАД. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е оспорил реалното предоставяне на заемната сума от 700 лева, нито факта, че задължението му е било погасено от „Ай Тръст“ЕООД на 23.02.2021г. Правен интерес от изпълнението на чужд дълг е налице, видно от представените по делото Договор за поръчителство от 13.09.2018г., сключен между „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД (л.34-38) и Договор за предоставяне на поръчителство от 13.09.2018г., сключен между „Ай Тръст“ЕООД и ответника (л. 18 – 19). Последният не е оспорен досежно неговата автентичност като електронен документ, поради което следва да се приеме, че се ползва с формална доказателствена сила. С оглед изложеното следва да се приеме, че задълженията на ответника по договора за кредит са били погасени чрез плащане от поръчителя „Ай Тръст“ЕООД.

С факта на плащането поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу неговия длъжник, поради което като титуляр на вземането е бил легитимиран да го прехвърли на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с процесния договор за цесия от 02.03.2021г. (л.61-67).

3

Последният не е оспорен в срока по чл.131 от ГПК досежно неговия предмет и относимост към спора, поради което релевираното едва с въззивната жалба възражение за непредставяне на Приложение №1, съдържащо опис на прехвърлените вземания, се явява преклудирано и не подлежи на разглеждане.

Досежно възраженията за липса на представени доказателства за уведомяване за цесията съдът намира, че представеното по делото уведомление по чл.99 от ЗЗД (л.68) следва да се счита за редовно връчено на ответника най-късно с получаване на преписи от исковата молба – факт, който не може да не бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Отделно от това длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза. Целта на уведомяването е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. С оглед изложеното при липса на наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане в полза на цедента, ирелевантно се явява обстоятелството дали и кога длъжникът е уведомен за извършената цесия.

С оглед изложеното съдът намира активната и пасивна материална легитимация по иска за доказана.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор за кредит подлежи на служебна проверка от съда за неравноправни клаузи.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора формално отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр.

В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В рамките на дължимата служебна проверка за неравноправни клаузи съдът констатира, че в чл. 4 от сключения договор с „Кредисимо“ЕАД, кредиторът е въвел като задължително изискване за отпускане на процесния кредит, обезпечаване на задължението за погасяването му с договор за поръчителство/гаранция, чрез одобрено от кредитора юридическо лице.

Договорът за поръчителство е сключен на същата дата между кредитополучателя и „Ай Тръст“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е кредитодателят „Кредисимо“ЕАД, т.е. двете дружества са свързани лица. По този начин, от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че с предоставянето на кредит, обезпечен чрез поръчителство от свързано с кредитора дружество, се цели заобикаляне на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Отпуснатият потребителски заем е в размер на 700 лева и е разсрочен на 7 4 месечни вноски при фиксиран годишен лихвен процент от 41.24%.

Дължимото възнаграждение на поръчителя за предоставеното обезпечение е в размер на 462.77 лева, също разсрочено на 7 месечни вноски с падежи, които съвпадат с падежите на погасителните вноски по договора за кредит. При това положение възнаграждението за поръчителя всъщност представлява разход за кредитополучателя, който е в непосредствена връзка с договора за кредит, поради което следва да се включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Посоченият в договора за кредит ГПР е 50 %. В действителност, ако се прибави възнаграждението за гаранта, годишният процент на разходите ще надхвърли 50 %.