Решение № 565 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20211100902598 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 ЗЗД от „Н.-***“ ЕООД ЕИК ******* срещу „Ф.Х.“ АД ЕИК *******.

Ищецът твърди, че на 15.06.2020 година с ответника са сключили договор за доставка на стоки. С договора „Н.-***“ ЕООД се е задължило в срок до 31.12.2020 година да доставя на ответника пресни плодове и зеленчуци, франко в обектите му. Ответникът се е задължил да изплаща задълженията си по договора в срок до 20 дни от датата на получаване на фактурите за извършените периодични доставки.

Твърди, че между страните е договорено към датата на изтичане на срока на договора доставчикът да предостави отстъпка от 2,5% от цената на доставените стоки под формата на кредитно известие.

Твърди изпълнение на задълженията си по договора, като е доставило на „Ф.Х.“ АД плодове и зеленчуци на обща стойност 83 812.67 лева неаз ДДС.

Твърди, че ответното дружество обаче, не му е заплатило за периода 08.09.2020г. – 05.10.2020г. 9 фактури за доставени стоки на обща стойност 29 809.98 лева с ДДС, конкретно посочени в исковата молба. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на ответника и договорената отстъпка от 2,5% върху стойността на доставките, а именно в размер на 2 514.38 лева с ДДС, но въпреки това изпълнение на паричните задължения на ответника не е последвало.

Поддържа, че ответното дружество му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.11.2020г. – 01.12.2021г. в размер на 3 163.17 лева.

1

Моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати главница в размер на 29 809.98 лв., законната лихва от предявяване на исковата молба и договорната неустойка в размер на законната лихва за забава. Претендира направените по производството разноски, включително и за обезпечителното производство.

Ответникът „Ф.Х.“ АД, редовно уведомен, подава отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер. Не оспорва наличието на договорни отношения междъ страните породени от договора за доставка на стоки от 15.06.2020 година. Не оспорва, че е извършена доставка на стоката, и нейното получаване, по посочените от ищеца фактури. Поддържа, че общия размер на задължението по неплатени фактури към 01.12.2021 година, при направената договорена отстъпка е в размер на 27 295.60 лева.

Счита, че искът за сумата над 2 514.38 лева е неоснователен. Твърди изпълнение на задълженията си към ответното дружество за главница изцяло, като на 15.12.2021 година е заплатена сумата от 20 000 лева, а на 08.03.2022 година е извършено второ плащане в размер на 7 295.60 лева.

Оспорва дължимостта на претендираната лихва за забава, като обосновава забавеното плащане на сумите по фактурите с погрешното посочване на фактури в дневниците за продажби, констатирано при проверка на данъчните органи, което би довело до непризнаване от тях на правото на данъчен кредит на ответната страна. Евентуално счита, че обезщетението за забавата следва да е в по-малък размер, като такова би се дължало едва след завършване на данъчната проверка и признаване на доставките извършени от ищеца.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в производството разноски, като оспорва разноските направените от ищеца, както като реално извършени, така и по размер.

Ищецът с допълнителна искова молба не оспорва, че в хода на производството ответникът е извършил плащания в общ размер 27 295.60 лева. Допълва, че при предявяване на иска не е отчетено издаденото кредитно известие за сумата от 2 514.38 лева, поради което може да бъде прието, че действителният размер на предявениете искове са съответно 27 295.60 лева – главница и 2 896.37 лева – обезщетение за забава върху главницата.

Поддържа, че с извършеното в хода на делото плащане е погасена претендираната главница. В този смисъл оттегля предявния иск за заплащане на главницата в размер на 27 295.60 лева. Поддържа предявения иск в частта относно обезщетението за забава върху главницата от 27 295.60 лева в размер на 2 896.37 лева. Претендира направените в производството разноски, включително в обезпечитеното произвидство.

Ответникът подава отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа, че искането за присъждане на обезщетение за забава е неоснователно. Не се противопоставя на оттегляне иска за главницата.

СЪДЪТ Е ПРЕКРАТИЛ производството по отношение на

2 претендираните за главница суми – незаплатена цена по процесните 9 броя фактури , в открито съдебно заседание на 1.02.2023г., поради оттегляне на исковата претенция, след заплащане на сумите от ответника в хода на п р о ц е с а . Определението за прекратяване като необжалвано от присъствалите в заседанието страни е влязло в сила.

СПОРЪТ продължава да се разглежда единствено относно претенцията за обезщетение за забава и дължимите разноски за съдебното производство.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представен договор за доставка на стоки от 15.06.2020 година, сключен между „Н.-***“ ЕООД, в качеството на доставчик и „Ф.Х.“ АД, в качеството на купувач, от който се установява, че ищецът е поел задължение, по поръчка на ответника да му доставя плодове и зеленчуци, франко обекта на ответника, за посочения в договора срок и цена15.06.2020г. до 30.12.2020г.. По делото са представени издадени от „Н.-***“ ЕООД осем фактури за м.09.20г./ № 140020868 от 08.09.2020г., № 140020872 от 09.09.2020г., № 140020873/14.09.2020г., № 140020874/14.09.2020г., № 140020878/ 21.09.2020г., № 140020879/ 21.09.2020г. , № 140020882/ 28.09.2020г., № 140020883/ 28.09.2020г. / и една за м.10.20г./ № 140020888/05.10.2020г./ , като общо цената на стоките по тях възлиза в размер на 29 809.98 лева.

От представеното по делото кредитно известие за сумата от 2 514.38 лв. от дата 12.10.2020г. се установява, че ищецът доставчик е изпълнил задължението си по т.3.8 от договора и е приспаднал 2. 5% от общата стойност на тези фактури след крайната доставка на стоките или от общата дължима цена следва да се приспадне сумата по кредитното известие и съответно дължимата цена по тези 9 фактури възлиза в размер на 27 295.60 лв. Няма спор, че тази сума не е платена до датата на предявяване на исковата молба. Сумата е платена на два пъти след завеждане на делото, видно от представените с молба от 6.04.22г. два платежни документа – 20000лв.платени на 15.12.21г. и сумата от 7 295.60лв.платени на 08.03.22г..

Няма спор, че с тези плащания задължението за погасяване на главницата е изпълнено и исковата претенция в тази част е оттеглена.

Съгласно чл.5 от договора доставчика следва да издава фактури за извършените доставки до 15 и до 30 число на съответния месец, а получателя на стоката следва да я заплати в 20 дневен срок от получаване на фактурите.

Ответника не оспорва, че са получавали своевременно издадените фактури.

Следователно срока за плащане тече от тяхната дата на издаване и изтича в рамките на 20 дена след това. Считано от 25.10.21г. следва да се приеме, че ответника е в забава да заплати цената на процесните девет фактури.

Ответника претендира обезщетението, считано от 15.11.21г., като съдът намира, че ответника към този момент вече е бил изпаднал в забава.

Съдът не приема аргумента на ответната страна, че не е заплатила сумите по тези фактури, тъй като е течала данъчна проверка и част от 3 фактурите са били под въпрос за признаване на извършените доставки. Видно от представения по делото протокол от 26.03.2021г. от ответната страна това действително е било констатирано, поради грешни номера на фактурите, но те касаят доставки различни от процесните. Това са фактури от месеци юни, юли и август 2020г.. Няма направено изявление за прихващане с платените суми по сгрешените фактури и тези, които са подлежали на плащане и са предмет на иска. Наред с това въпреки, че проверката е приключила през март 2021г., като грешките са поправени и доставките признати, то доброволно плащане от страна на ответника не е последвало. Разплащането е след завеждане на исковата молба и образуване на обезпечителното производство. С оглед на това съдът приема, че за процесния период вземанията на ищеца по фактурите са ликвидни и изискуеми и ответника е в забава за заплащането им, предвид изтичане на 20 дневния период от издаването им. Следователно претендираното обезщетение договорено като законна лихва в чл.9 от договора и претендирано в размер на законната лихва следва да се присъди изцяло в искания размер на 2 896.37 лева за периода 15.11.2020г. до датата на иска 01.12.2021г.. Ищецът има право на избор дали да претендира договорната неустойка като обезщетение или обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава, но в конкретния случай те съвпадат. В исковата молба същият сочи законната лихва, поради което съдът е приел, че правно основание на претенцията е чл.86 от ЗЗД. Доколкото с исковата молба се претендира и законна лихва върху главницата, а тя е заплатена на две части след предявяване на иска, то ответника следва да заплати на ищеца и сумата в размер на 320.73 лв.за забавата от предявяване на иска до окончателното плащане на главницата т.е. за периода 02.12.21г. до 08.03.2021г.

По отношение претенцията за разноски. Разноските са претендирани от всяка една от страните, като съгласно чл.78 ГПК на ищеца се следват съобразно уважената част от исковите претенции, доколкото ответника е станал причина за завеждане на исковете, а на ответника съобразно отхвърлената част. Ответника е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, както в настоящото производство, така и за производството в обезпечителното производство.Видно от приложения списък на ищеца същият е направил разноски за исковото и обезпечително производство в общ размер на 4 203 лв.

/ ДТ и адв.възнаграждение за всяко от производствата/, като при уважаване на претенцията в размер на 90.41 % претендира разноски в общ размер от 3 799.93 лв. Видно от представения списък ответника претендира разноски за представителство от юрисконсулт по делото в размер на 589.70 лв.. Съдът намира, че на ответника разноските за юр.възнаграждение следва да са в размер на 300 лв.

Доколкото ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и делото е решено в едно открито съдебно заседание, като главницата е заплатена в хода на процеса, то съдът намира, че това възражение следва да се съобрази и възнагражденията за представителството от 1 адвокат на ищеца, както в хода на настоящото 4 производство, така и в хода на обезпечителното производство да се намали до предвидения в наредбата минимум в редакцията им към сключване на договорите за правна помощ или това са сумите в размер на 675 лв. за обезпечителното производство и сумата от 1350 лв. за исковото производство или общо сумата от 2025 лв.. Съдът намира, че по делото предвид договорите за правна помощ и разписка от 8.12.21т./ стр.104/ договорените суми за адв.възнаграждение са реално заплатени. Общо с държавните такси и адв.възнаграждение разноските на ищеца възлизат в размер на 3 428 лева.

При уважена част 90 % от претенциите на ответника се слудва сумата от 3085 лева , а на ответника при отхвърлени искове в размер на 10 % се следва сумата от 35 лева за юристконсултско възнаграждение. При прихващане на двете насрещни вземания за разноски ответника следва да заплати на ищеца сумата от 3050 лева разноски за исковото и обезпечително производство.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф.Х. АД ЕИК *******, гр.СОФИЯ, бул.******* да заплати на „Н.-***“ ЕООД ЕИК *******, гр.Пловдив, ул.******* ,съд.адрес : гр.Пловдив ул.******* ******* , Делови център Пловдив, ет.2,офис 201 обезщетение в размер на 2 896.37 лева / две хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляващо мораторна лихва за забава върху главница в размер на 27 295.60 лева / цена на доставени стоки/, за периода 15.11.2020г. до 01.12.2021г., както и да заплати сумата в размер на 302.73 лева / триста и два лева и седемдесет и три стотинки/ законна лихва за забава за периода 2.12.21г. до 08.03.2022г..