Решение № 17971 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17971 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110166922 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по предявени от ищеца В. А. Ц. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда № ....... от 05.10.2020 г. по НОХД № 1096/2017 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, потвърдена с Решение № 260066 от 04.02.2021 г. по ВНОХД № 44 по описа за 2021 г. на СГС, НО, 14 въззивен състав, ведно със законна лихва от 05.02.2021 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата в размер на 966,13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в размера на законната лихва върху сумата от 2000 лв., внесена като парична гаранция в наказателното производството, за периода от 19.05.2016 г. до 20.02.2021 г., както и за сумата в размер на 4 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в представителство по НЧД № 8429/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и ВНЧД № 2320/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав, по НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав и по ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 въззивен състав, включващо: 2200 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А № ...... от 15.05.2016 г. по ДП № 63/2018 г. по описа на 8 РУ - СДВР, пр. пр, 5679/2014 г. по описа на Софийска районна прокуратура, 1000 лв. по Анекс към Договор за правна защита и 1 съдействие от 24.02.2020 г. по НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение 1 състав и 1000 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А № ......... от 17.01.2021 г. по ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 състав, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на плащането на всяко от адвокатските възнаграждения до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че срещу него с постановление на СРП било образувано ДП № 63/2015 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по описа на Софийска районна прокуратура (обединено с ДП № 116/2015 г. на 08 РУ-СДВР). Сочи, че на 13.04.2016 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Било образувано НЧД № 8429/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и съдът е постановил постоянна мярка „Задържане под стража“, като постановеното определение е отменено от Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав по ВНЧД № 2320/2016 г. и на 19.05.2016 г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. С вх. № 59249 от 26.07.2016 г. на Софийски районен съд е внесен Обвинителен акт от Софийска районна прокуратура по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.

1 от НК и е образувано НОХД № 13467/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав, като с Разпореждане на съда от 14.10.2016 г. производството по делото е прекратено, а делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на обвиняемото лице. Било образувано НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав, по което били проведени 15 съдебни заседания. На 05.10.2020 г. била постановена присъда, с която подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда на 12.10.2020 г. бил подаден протест, предвид което било образувано ВНОХД № 44/2021 г. по описа на СГС, НО, 14 въззивен състав, в което била потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд и същата влязла в сила на 04.02.2021 г. Ищецът поддържа, че в хода на цялото производство бил стресиран. Твърди се, че изпитвал чувство за несигурност в продължение на дълго време, страх от незаконно осъждане и попадане в затвора, преживявал душевни болки и страдания, стрес и депресия и имал проблеми психическото му здраве. Сочи, че било засегнато достойнството и доброто му име в обществото. Твърди, че не успял да започне работа, тъй като многократно е призоваван за различни процесуалноследствени действия и съдебни заседания, което обстоятелство е довело до допълнителни притеснения и душевни терзания, чувствал се унизен пред близки, познати и приятели, много от които се отдръпнали от него. Твърди, че претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от заплащането на законна лихва върху сумата внесена на 19.06.2016 г. „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв., както и разноски по наказателното производство - адвокатско възнаграждение в производството по взимане на постоянна мярка за неотклонение и адвокатско възнаграждение по ДП, първоинстанционно и въззивно производство. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

2

Ответникът Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства, че действително претърпените вреди са пряк и непосредствен резултат - именно от процесното обвинение.

Сочи, че спрямо ищеца имало данни да е изпълнявана и МНО„Задържане под стража“ за срок от 72 часа от прокуратурата, но не било приложено писмено доказателство от ищеца за поставено от съда решение. Не били представени доказателства органи на ответника по досъдебното производство да са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Оспорва иска по основание и по размер. Недоказани били твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние и преживян непрекъснат стрес като пряк резултат от обвинението. Възразява срещу размера на претендираните обезщетения от 15 000 лв. за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Счита същия за недоказан. Алтернативно, ако се приеме, че исковата претенция е основателна и доказана, то моли да се присъди обезщетение в размер, по-нисък от претендирания. Възразява относно присъждането на разноски, включително сумата за адвокатски хонорар. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, респективно и за сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляваща обезщетение равняващо се на заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство; както и притезанието за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер на на 966,13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи - заплатена законна лихва върху сумата от 2000 лв., внесена като парична гаранция в производството по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за периода от 19.05.2016 г. до 20.02.2021 г.

В изпълнение на указанията на съда ищецът е уточнил, че претендира заплащането на мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди, формирана в периода от постановяване на оправдателната присъда – 05.02.2021 г. до предявяването на иска 06.12.2023 г., както и законната мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди от предявяването на иска до окончателното погасяване на вземането.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1) че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2) че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда; 3) че е претърпял твърдените неимуществени и имуществени вреди, както и какъв е размерът на тези вреди и 4) наличието на причинно 3 следствена връзка между незаконните действия на правозащитния орган и неблагоприятните последици /вредите/. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица - чл. 4 от ЗОДОВ.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите и обстоятелствата, които водят до основателност на въведените правоизключващи възражения.

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните релевантни факти и обстоятелства; 1) че срещу ищеца В. А. Ц. с постановление на СРП е образувано ДП № 63/2015 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по описа на Софийска районна прокуратура; 2) че на 13.04.2016 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК; 3) че било образувано НОХД № 1096/2017 г. по описа на СРС, по което е постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, която е влязла в сила след потвърждаването й от Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав, където било образувано ВНОХД № 44/2021 г.

Настоящият състав приема за установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем н а 13.06.2016 г. с Постановление на СРП с твърдения за извършено противозаконно отнемане на владението с намерение за присвояване на автомобилни гуми в общ размер на 23 026,25 лева, в качеството му на длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение, т.е. квалифицирана кражба, представляваща тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Наказателното преследване е завършило окончателно след Решение № 260066 от 04.02.2021г. по ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 въззивен състав, с което е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав, следователно продължителността на наказателното производство възлиза на 4 години и 8 месеца. За изясняването на делото от фактическа страна пред СРС са проведени 12 заседания, а пред СГС – 1 заседание. Освен това по НЧД № 8429/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и ВНЧД № 2320/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав, са проведени общо 2 заседания или общо 15 заседания за цялото наказателно преследване. Ищецът е присъствал на всички тях, давал е и обяснения по свое усмотрение, като не е създал процесуални пречки за отлагане на делото.

Първоначално наложената МНО е била заменена с парична гаранция в размер на 2 000 лева, а продължителността на мярката „задържане под стража“ е била 10 дни, т.е. от 09.05.2016 г. до отмяната на 19.05.2016 г. Други процесуални действия, накърняващи личната сфера на пострадалия, не се установява да са предприети от представителите на държавното обвинение. Към датата на привличането му като обвиняем, ищецът е 35 годишен, условно осъждан 2 пъти в условията на съвкупност и реабилитиран.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 Г., ОСГК НА ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б 4

ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. Настоящата инстанция счита, че не е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.