Решение № 227 от 11.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Казанлък, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20265510200602 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по жалба на Р. Д. Т., с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адвокат Н. П. от АК-Пловдив, против Наказателно постановление №26-0284-000407/ 31.03.2026 г., издадено от Началник група при РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на жалбоподателката, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро/49.99 лева за нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата се поддържа становището, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се сочи липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган, допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и липса на вина у жалбоподателката. Излагат се доводи, че в наказателното постановление не е посочено кога и по какъв начин са били отнети всички контролни точки, както и че водача не е бил уведомен за настъпилата последица- загуба на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично и не се представлява, но неин представителадвокат Н. П. от АК-Пловдив депозира писмено становище.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, но чрез юрисконсулт също депозира писмено становище.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 23.03.2026 г. в 13:05 часа в гр. Казанлък, по бул. „23-ти пехотен 1

Шипченски полк“ до №38, в посока запад-изток Р. Д. Т. управлявала лек автомобил „М.......“ с рег. №......., който бил собственост на С.Д. от село К. като: Водачът управлявал МПС-во, след като са му отнети всички контролни точки с влезли в законна сила НП по ЗДвП и не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР.

За установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №4971754 от 23.03.2026 г. от актосъставителя С. Г. Г.- младши автоконтрольор при РУ-Казанлък.

Въз основа на този акт било издадено процесното наказателно постановление.

В съдебното заседание актосъставителят С. Г. Г. бе разпитан като свидетел. От показанията му се установяви, че при изпълнение на служебните си задължения, съвместно с друг служител, са се движили зад процесния автомобил, който спрял на автобусна спирка в района на „Манастира“. При извършената проверка водачът не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство, като заявил, че не знае къде се намира.

Свидетелят посочи, че след извършване на проверка в информационните системи на МВР било установено, че по отношение на водача са налице множество нарушения, че всички контролни точки са били отнети, както и че са налични влезли в сила наказателни постановления.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Г. Г. като достоверни, последователни и непротиворечиви. Същите са дадени от лице, което непосредствено е възприело фактите по проверката и е участвало в установяването на нарушението. Показанията му намират пълно потвърждение в приложените по делото писмени доказателства: АУАН, наказателно постановление и справка за нарушител/водач. Не се установяват основания, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност или достоверността на изложеното от него.

Съдът намира, че административно-наказващия орган е събрал достатъчно доказателства относно факта на извършеното нарушение и неговия извършител.

При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми реквизити по чл.42 от ЗАНН, като са посочени датата, мястото, обстоятелствата по извършване на нарушението, нарушената законова разпоредба и лицето, което се сочи за нарушител.

Наказателното постановление също отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. В него са описани достатъчно ясно фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и правната квалификация на деянието.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

По делото е приложена Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, от която се установява, че длъжностните лица при структурите на МВР, осъществяващи контрол по ЗДвП, са 2 оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения, а определени длъжностни лица, сред които и началници на групи „Пътен контрол“ при районните управления, са оправомощени да издават наказателни постановления.

Съдът не споделя и възражението, че липсва вина у жалбоподателката поради това, че не е знаела за отнемането на всички контролни точки.

Разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП въвежда задължение за водача, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Това задължение възниква вследствие на настъпилата по силата на закона последица от влезлите в сила наказателни постановления, с които са отнети контролни точки.

По делото е установено, че към датата на проверката жалбоподателката е била с нула контролни точки. Налице са били влезли в сила наказателни постановления, довели до тази последица. Обстоятелството, че водача твърди, че не е знаел за това, не изключва административно-наказателната му отговорност, тъй като всеки водач е длъжен да следи за спазването на задълженията си като участник в движението.

Съдът намира, че деянието е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост, която е достатъчна за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като се касае до управление на моторно превозно средство от лице, което вече е загубило правоспособността си вследствие изчерпване на контролните точки. Това поведение създава повишена опасност за безопасността на движението по пътищата и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид.

С оглед изложеното съдът приема, че наказателното постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон, нарушението е доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание е законосъобразно определено.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски съдът намира същото за неоснователно, доколкото жалбата се оставя без уважение.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на административно-наказващия орган, на основание чл.63д от ЗАНН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Стара Загора в размер от 51,13 евро.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№26-0284000407/31.03.2026 г., издадено от Началник група при РУ- Казанлък към ОДМВР- Стара Загора, с което на Р. Д. Т., с ЕГН **********, за нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро/ 49.99 лева.

3

ОСЪЖДА Р. Д. Т. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР- Стара Загора сумата от 51,13 евро/ 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4