Решение № 169 от 07.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Благоевград, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20201200101038 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен иск от В. Г. Л. и Г.Н.

Л. против сина им Д. Г. Л. за разваляне на сключения помежду им договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 31/1997 г.

В хода на производството на основание чл. 227, ал. 1 от ГПК като ищец е конституиран СВ. Г. Л. /

Ищците сочат, че на 18.12.1997 г. с нотариален акт № 31/1997 г. са прехвърлили на синовете си С. и Д.Л.и имоти при поето от последните задължение за издръжка и гледане. След сключване на договора Д.Л. не е полагал дори елементарни грижи за тях, не е осигурявал средства за издръжка, не ги е снабдявал с гориво, нито с лекарства, която грижа е била поета от другия им син - С.Л.. Молят да се развали договора с Д.Л., поради неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка.

Постъпил е писмен отговор от назначените на ответника особени представители. Сочат, че че не е ясен произхода на паричните средства на С. за изпълнение на договорното задължение като съществува вероятност брат му Д. да му е изпращал пари. Считат, че ако прехвърлителите/родители са получили в пълен обем необходимата грижа за нормален живот, претенцията им за полагане на същите грижи и издръжка от 1 втория син е лишена от основание. Задължението по алеаторния договор, какъвто е процесния - е неделимо, поради което няма пречка да се изпълнява от единия длъжник като длъжниците нямат задължение да изпълняват едновременно и заедно задълженията си. Считат производството за ½ ид.ч. за недопустимо.

Въз основа на събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните, БлОС приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 18.12.1997 г. с нотариален акт № 31/1997 г. ищците В. и Г.

Л.и прехвърлят на синовете си С. и Д.Л.и срещу задължение за издръжка и гледане собствеността на недвижими имоти. На Д.Л. прехвърлят собствеността на 1/2 ид.ч. от УПИ XI, пл. 1417 в кв. 30, целия с площ от 380 кв.м., ведно с 2-рия етаж и таванския етаж, състоящ се от 2 тавански стаи със санитарен възел, от къщата построена върху парцела, ½ ид.ч. от кухнята, находяща се до входа на къщата , както и ½ ид.ч. от общите части на къщата , а на С.Л. прехвърлят - 1/2 ид.ч. от УПИ XI, пл. 1417 в кв. 30, с площ от 380 кв.м., ведно с приземния етаж –механа и първия етаж от къщата построена върху парцела; ½ ид.ч. от кухнята, находяща се до входа на къщата и ½ ид.ч. от общите части на къщата.

От представената медицинска документация и от разпитаните свидетели се установява, че В. и Г. Л.и са били в изключително тежко здравословно състояние, което не е позволявало както всеки от тях да се грижи сам за себе си така и да се грижи за другия, поради което сина им С.Л. е наемал жени, които да се грижат за тях. В тази насока са показанията на съпругата на С.Л. и на полагалата от 2017 г. грижи жена Д. З.. Факта, че родителите са били в тежко здравословно състояние, което е налагало полагане на грижи за тях и издръжка са обявени от съда за признати от ответната страна.

От доказателствата – от показанията на съпругата на С.Л., а и от тези на св. З. - се установява, че Д.Л. - другият син на В. и Г. Л.и много отдавна е заминал за чужбина и оттогава не са го виждали, като родителите му са говорили за него и са търсели контакти, за да го уведомят за състоянието си. След заминаването му контактите с него са били много трудни, а разговорите изключително кратки, като с времето не е отговарял и 2 на обажданията им респ. не е връщал на позвъняванията им. Усилията и на брат му С. за контакти се оказали безуспешни. Д. не е искал да поддържа такива.

Опроверга се и предположението на назначените за особени представители на ответника Д.Л., че същият е изпращал пари на брат си в изпълнение на задължението си да гледа и издържа родителите си. Видно от удостоверенията на банките – от ЦКБ с изх. № 850/Е-050-2607/11.1.22 г. и от „Юробанк България“, АД изх. № 7/10.1.22 г. по сметки на С.Л. в ЦКБ за период от 10 години от 1.1.212 г. -10.1.2022 г., а в „Юробанк България“, АД от 1.1.2016 г. до 7.1.2022 г. не се установява да са получавани международни преводи от Австралия и Нова Зеландия /държавите, в които ищците вследствие на собствените си усилия и от откъсчлените контакти с Д., сочат, че се е установявал да живее/.

В хода на процеса ищците умират – Г. Л. на 30.09.2020 г., а В.Л. - на 15.08.2021 г. като видно от представените удостоверения за наследници се наследяват от синовете си Д. и С.Л.и.

От изложените, приети за установени факти, съдът счита, че производството за ½ ид. ч. следва да се прекрати, поради липса на правен интерес.

Ответникът Д.Л., наследява заедно с брат си С.Л. ищците, които са техни родители или по ½ ид.ч. от наследството им. Следователно за тази припадаща му се част на ответника от наследството на родителите му липсва за другия наследник правен интерес, тъй като дори и при основателност на иска, то тя ще е също собственост на ответника, но на друго основание - по наследство от ищците. Именно заради това и ответникът поради сливане с качеството му и на ищец по настоящото дело /след смъртта на родителите му, които са ищци по делото / е безпредметно да се конституира за такъв. В т.3 на ТР № 30/17.6.1981 г. на ОСГК изрично е прието, че наследниците на кредитора-прехвърлител на вещното право или на правото на собственост могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. Ето защо за ½ ид.ч. от предмета на иска производството се прекратява.

За останалата ½ ид.ч. иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за за 3 разваляне на договора за издръжка и гледане следва да се отхвърли.

Ищците са доказали фактите, които са изложили в исковата молба и за които съдът им е указал, че е тяхно задължение, а именно, че за В. и Г. Л.и са е грижел единствено и само сина им С.Л.. Но поддържаната от ищеца теза, че установяването на тези факти има за правна последица разваляне на договора е несъстоятелна.

С прехвърлянето от родителите на синовете си собствеността върху имоти срещу поемане на задължението за издръжка и гледане и след като задължението е изпълнявано само от единния длъжник /каквато е тезата в исковата молба/, то неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД нито изцяло, нито по отношение на неизпълнилия го длъжник, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗЗД. Така е прието в ТР № 6/15.5.2021 г. на ВКС по т.д. 6/2011 г. на ОСГК, в което се сочи, че приемайки задължението да бъде изпълнявано от няколко лица кредиторът по същество изисква от длъжниците пълно и точно да престират, но не едновременно и заедно. Длъжниците трябва да престират един резултат. Дължимата престация е неделима по своя характер, поради което и задължението на множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгл. чл. 128, ал. 1 ЗЗД.

Затова когато на кредитора по алеаторния договор се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите длъжници не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – поради неговото неизпълнение. Всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта – да се удовлетвори интереса на кредитора. За кредиторът е без значение кой лично и пряко от длъжниците го е осъществил. При задоволен кредиторски интерес е без значение от кой длъжник е изпълнението т.е. налице е пълно и цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това няма какво повече да получи. Затова и договорът в такава хипотеза не подлежи на разваляне по отношение на неизправния длъжник.

Доводите на ищеца за неприложимост на цитираното ТР

6/15.5.21 г., тъй като в настоящия случай всеки един от приобретателите по 4 договора за издръжка и гледане е получил отделна част от процесните недвижими имоти и всеки от тях е поел самостоятелно задължение за гледане и издръжка на праводателите си, акцентирайки че са им прехвърлени отделни и обособени недвижими имоти, съдът счита за несъстоятелни. Видно от нотариалния акт № 31/1997 г. поетите задължения от синовете са формулирани по един и същи начин, всеки от тях е поел „задължение за издръжка и гледане“ и на двамата прехвърлители, без да им разграничение в дължимите престации от отделните длъжници т.е. уговорено е като неделимо по своя характер /всеки дължи едно и също като съдържание и обем/, поради което се дължи от всеки един, като изпълнението на един освобождава другия спрямо прехвърлителите.

Съдът съобрази решение № 159 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 3124/2014 г., ІV г. о. на ВКС, в което изхождайки от постановките в посоченото ТР, по въпроса за значението на множество договори за издръжка и гледане, сключени от прехвърлителите с различни лица е прието, че до множественост на длъжниците, може да се стигне с общ договор, в който е възможно да се прехвърлят един или повече имоти, като приобретателите, ако не е посочено нещо друго, придобиват собственост върху идеална част поравно. До същия резултат се стига и когато с последващи договори се прехвърля имущество срещу пълно гледане и издръжка на нов приобретател, който става длъжник, наред с първоначалните по неделимото по своя характер задължение . И в двете хипотези са налице множество облигационни отношения между прехвърлителя и всеки един от прибретателите, независимо дали са обективирани в един или повече писмени документа, но по едно неделимо задължение. Това означава, че всеки съдлъжник е обвързан да даде на кредитора едновременно с другия длъжник необходимото. Тази особеност е в отклонение от правилото, че при множество на длъжниците облигационното отношение се разделя между участващите в него лица.

Следователно в хипотеза като по настоящото дело на множество длъжници, след като интересът на кредиторът е задоволен с точното изпълнение на задължението за издръжка и гледане от единия длъжник, то това освобождава изцяло останалия съдлъжник от престиране на същото, поради което кредиторът не може да развали договора с другия длъжник заради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД .

5

По изложените съображения съдът отхвърля предявения иск за частта, за която счита иска за допустим.

На адвокатите - П.Б., М.Г. и Ю.А. , назначени за особени представители на ответника за осъществяване на процесуално представителство следва да се постанови изплащане на внесеното от ищеца възнаграждение за настоящата инстанция от 3 712 лв. или по 1237,33 лв. на всеки от тримата.

Водим от изложеното и на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл.

124 ГПК БлОС

РЕШИ:

Прекратява производството по предявения иск от СВ. Г. Л. против Д. Г. Л. за разваляне на договора за издръжка и гледане , обективиран в нотариален акт № 31/1997 г., с който В. и Г. Л.и прехвърлят на сина си Д.Л. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността на 1/2 ид.ч. от УПИ XI, пл.

1417 в кв. 30, целия с площ от 380 кв.м., ведно с 2-рия етаж и таванския етаж, състоящ се от 2 тавански стаи със санитарен възел, от къщата построена върху парцела, ½ ид.ч. от кухнята, находяща се до входа на къщата , както и ½ ид.ч. от общите части на къщата, за частта от 1/2 ид.ч.

Отхвърля като неоснователен предявения от СВ. Г. Л. против Д. Г. Л. иск за разваляне на договора за издръжка и гледане , обективиран в нотариален акт № 31/1997 г., с който В. и Г. Л.и прехвърлят на сина си Д.Л. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността на 1/2 ид.ч. от УПИ XI, пл. 1417 в кв. 30, целия с площ от 380 кв.м., ведно с 2-рия етаж и таванския етаж, състоящ се от 2 тавански стаи със санитарен възел, от къщата построена върху парцела, ½ ид.ч. от кухнята, находяща се до входа на къщата, както и ½ ид.ч. от общите части на къщата - стълбище, котелно помещение, ВиК и черен таван, за частта за разваляне от 1/2 ид.ч./извън частта, за която производството е прекратено/.