Решение № 691 от 05.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Варна, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Д. при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Административно наказателно дело № 20233110200472 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Дис строй 2009“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2201072/16.11.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради липса на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението. Сочи, че в протоколът за извършена проверка не се съдържат констатации относно полагане на труд от лицето П. И. П.. Изтъква, че в хода на проверката своевременно е представен граждански договор от 06.10.2022г.

Оспорва наличието на вмененото му нарушение, като твърди, че е било налице валидно правоотношение по граждански договор, а не трудово такова.

Позовава се на липсата на изложени мотиви в НП за определянето на санкцията в конкретния размер. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от другата страна такива.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.И. С., който поддържа жалбата на изложените в нея 1 основания. Изтъква допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за доказано извършването на процесното нарушение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: През м.ноември 2021г . въззивното дружество изпълнявало строежа на обект- жилищна сграда, находяща се в к.к.

„Константин и Елена“, общ.Варна, УПИ IX-270. За изпълнението на строителните дейности, освен наетите по трудов договор работници, дружеството ангажирало и лицето П. И. П., който полагал труд на обекта и на 14.10.2022г. Около 11,30ч. на посочената дата от Р. В. В. и М. К. Д.инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения строеж.

При проверката било установено, че св.П. извършва дейности по монтаж на метални елементи. В обекта се намирал и св.Тодор Красимиров К., който разчиствал района. Двамата били поканени да попълнят декларации във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и св.П. декларирал, че има сключен трудов договор с въззивното дружество, като работи на длъжност тенекеджия.

Удостоверил, че получава месечно възнаграждение в размер на 800 лева, на колкото възлизало и последното получено трудово възнаграждение, изплатено му на 30.09.2022г. Посочил, че почивните му дни са събота и неделя, както и че извършва в обекта СМР-поставяне на ламарина. Отразил в декларацията, че работното му време е от 8,00ч. до 17,00ч., с предвидена почивка от един час.

На дружеството било указано да представи за проверка определени документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта на контрол. В хода на извършената документна проверка бил представен 2 граждански договор, сключен с лицето П. П., но не и сключен писмен трудов договор. Проверяващите счели, че се касае за прикрито трудово правоотношение и на 26.10.2022г. съставили акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че е допуснало до работа лицето П. И. П. да полага труд в полза на „Дис строй 2009“ ЕООД, с договорено трудово възнаграждение, с място на работа- процесния строителен обект, като изпълнявал трудови функции на тенекеджия, без да е сключен с него писмен трудов договор. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.11.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Р. В. В. и М. К. Д. , както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение е попълнената и подписана от св.П. декларация, в която същият е отразил, че работи за въззивното дружество на процесния строителен обект като тенекеджия, с уговорено месечно възнаграждение от 800,00лв. и с определено работно време.

По делото като свидетели са разпитани и П. И. П. и Тодор Красимиров К.. Първият заявява, че е бил ангажиран от дружеството да довърши конкретна работа, за която да му бъде заплатено според извършеното; че е сключил граждански договор, по който било определено възнаграждение в общ размер на 850 лева. Твърди, че не е знаел какво да попълни в декларацията и проверяващите му указали да препише от декларацията на св.К., което той и направил. К. също потвърждава, че св.П. е взел неговата декларация и е преписал данните от нея.

Доколкото П. и К. са работили за въззивното дружество (последният и към момента е негов работник) и следователно не се явяват незаинтересувани и непредубедени свидетели, съдът намира, че показанията им следва да бъдат 3 кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни. Така съдът приема за недостоверни показанията на св.П., че е бил нает по граждански договор за осигуряване на определен резултат, както и че е било уговорено заплащане за постигането му, а не месечно възнаграждение, като кредитира данните от попълнената от лицето декларации. Не могат безкритично да бъдат приети за обективни и твърденията, че П. е преписал данните в попълнената от него декларация. Проверяващите не съобщават да са давали подобни указания на П., нито същият да е имал затруднения с попълването на декларацията. Освен това св.К. при проверката е работел като общ работник, докато в декларацията на св.П. е попълнена длъжност „тенекеджия“. Двамата също така са извършвали различен вид дейност. След като П. е попълнил самостоятелно различни данни от тези на св.К., няма основания да се счете, че в останалата част декларацията е преписана от тази на другото лице.

Поради това съдът приема, че показанията на свидетелите П. и К. не са достоверни в достатъчна степен и не разколебават изложената по-горе фактическа обстановка.

От страна на жалбоподателя се твърди, че св. П. не е полагал труд за дружеството, не е работил с определено работно време и не е имал уговорено месечно трудово възнаграждение, а е бил ангажиран за изпълнение на определена работа, съобразно сключен граждански договор. В подкрепа на изложеното са представени копия от граждански договор и разходен касов ордер. Предвид коментираните по-горе доказателства съдът не намира основания да кредитира изложените твърдения, а напротив- приема за безспорно установено, че П. е полагал труд за дружеството, като е монтирал метални елементи на датата на проверката, за извършването на който е било уговорено месечно възнаграждение.

По изложените съображения съдът счете описаната фактическа обстановка, кореспондираща напълно на фактическите твърдения в наказателното постановление, за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният 4

АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 30693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Елементите на твърдяното в НП трудово правоотношение са описани подробно, като фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от с.к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на посочените в НП дата и място П. П. е извършвал строителни дейности, свързани с монтаж на метални елементи на строителен обект, изпълняван от въззивното дружество -обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. При така установеното съдът приема, че посоченото лице в действителност е полагало труд за дружеството.

В жалбата се твърди, че лицето не е престирало работна сила за дружеството, а се е намирало на обекта в изпълнение на сключен граждански договор за постигане на определен резултат. Съдът намира, че приложеният граждански договор е привиден такъв, с който се прикриват трудови правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. на ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай П. не е поел задължение да постигне определен резултат или да изработи продукт при пълна самостоятелност и без контрола на работодателя, 5 а напротив-извършвал е възложени му от жалбоподателя функции, на място, посочено от последния, като от него се е изисквала и определена трудова дисциплина, след като е следвало да спазва дадено работно време.