Решение № 140 от 21.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. ХАСКОВО, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500331 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, с вх.№948/27.11.2024г. подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр. Пловдив против Решение №106/13.02.2025 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №1580/2024 г., по описа на съда.

С Решение №106/13.02.2024 г. по гр. дело №1580/2024 г. Районен съд – Хасково признава за установено по отношение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37,че С.

А. У. – Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес ** не дължи сумата от 169,30 лв., с вкл.

ДДС по фактура № 8316156510/12.06.2024г., начислена за периода от 08.05.2024 г. до 03.06.2024 г. вследствие на установено не измерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия от електромер с фабр. № 013008381, монтиран да измерва консумираната ел. енергия за обект с ИТН **, представляващ вила в **, вилна зона **, с клиентски № **.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, който чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г. обжалва същото в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения във връзка с дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на материалния закон във връзка с измененията в законодателството и по-конкретно за правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в настоящия случай. Поддържа се становището, че дължимите по корекционната сметка суми нямат характер на санкция и не са предпоставени от доказване 1 за виновно поведение на потребителя. Касае се за нормативно установен способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без тя да се отчита и съответно заплаща и не е необходимо да е свързано с неправомерно поведение, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която чл.82 от ЗЗД е напълно неприложим и мрежовият оператор нито следва да доказва кой е извършител на манипулацията, нито виновно поведение от страна на клиента при недоказано неточно отчитане на електромера на клиента.

Претендират въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди направените разноски по делото и за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските и пълномощно. В жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от С. А.У. - Ю., чрез адв. Д. Д., АК- Хасково, с който оспорва жалбата като неоснователна. Претендират въззивната инстанция да потвърдени обжалваното решение и да присъди разноски за въззивното производство.

По делото е постъпила молба с вх. №4822/13.05.2025 г. от С. А. У.- Ю., чрез адв.

Д. Д., АК- Хасково, пълномощник , в която са изложени съображения по същество на спора.

Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. А. У.- Ю., с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр. Пловдив е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди с партида с клиентски номер № ** за обект с ИТН ** - вила във вилна зона ***. Ответното дружество издало фактура № 81115651/12.06.2024 г. за сумата от 169,30 лв., представляваща допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 08.05.2024 г. до 03.06.2024 г. за посочения обект. Ищцата твърди, че не е ползвала допълнително начислената електрическа енергия за посочения период по посочената фактура и не дължи посочената в нея сума.

Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че основанията за корекция на сметката на ищеца били в ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Ответникът възразява срещу твърдението, че не съществува законово основание за начисляване на исковата сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.3 т. 6 от Закона за енергетиката/. Съгласно действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи.

Ответникът претендира отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК като неоснователен, както и присъждане на направените по делото 2 разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа експертиза.

Не се спори по делото, че ищцата е клиент на ответното дружество, като потребява електроенергия, доставяна до обект с ИТН ***, представляващ вила в ***, с клиентски № ***.

Видно от приетия като доказателство по делото констативен протокол на 03.06.2024 г. служители на дружеството ответник в присъствие на свидетели и отсъствие на клиента са извършили проверка на електромер с фабричен № 0130088381 и са съставили констативен протокол № 724543/03.06.2024г. С фактура № 8316156510/12.06.2024г. била начислена допълнително количество ел.енергия на стойност 169,30 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време от 08.05.2024 г. до 03.06.2024 г.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правила за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл.

98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с въззивната жалба доводи, във връзка с изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря описаната в решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника - ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС). Крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл.50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да 3 има право да коригира сметката на крайния потребител. Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищцата – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство. От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закона безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.

6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/. С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време.

Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.