Определение № 2790 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2790 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110120190 по описа за 2025 година намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

В. Н. И. е предявила срещу „Профи Кредит България“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № /номер//28.11.2023 г. поради противоречие с разпоредбите на закона респ. като накърняващ добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 28.11.2023 г. е сключила с ответника „Профи Кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № /номер/ за сумата от 4000 лв. със срок за връщане от 36 месеца. Поддържа, че е подписала и споразумение за заплащане на пакет от допълнителни услуги на стойност 5160 лв. Сочи, че договорът е подписан при следните параметри:

Годишен процент на разходите (ГПР) 49,17%, годишен лихвен процент (ГЛП) 41,00%. Излага твърдения, че общата сума за връщане, възлизала на 12164,34 лв. Смята, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като договореното лихвено възнаграждение е прекомерно спрямо главницата и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че е осъществено заобикаляне на закона, като чрез пакета допълнителни услуги се прикриват разходи по кредита, които надвишават законовия лимит на ГПР. Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 10 и чл.

11 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД намира иска за неоснователен, като потвърждава сключването на договора и твърди, че сумата от 4000 лв. е усвоена от ищцата чрез 1 рефинансиране и банков превод. Поддържа, че ищецът е избрал пакета услуги доброволно, като услугата „Приоритетно разглеждане“ е реално предоставена — одобрението е станало в деня на кандидатстване. Ответникът намира исковете за неоснователни с доводи, че договорът е валиден, сключен в писмена форма с изискуемия шрифт и съдържа цялата преддоговорна информация. Поддържа, че допълнителните услуги не са задължителни за отпускане на кредита, поради което правилно не са включени в ГПР съгласно параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Излага довод, че дори ГПР да надвишава лимита, то санкцията е недължимост на надвишената сума, а не нищожност на целия договор.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 28.11.2023 г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № /номер/ за сумата от 4000 лв. със срок за връщане от 36 месеца, при ГПР от 49,17% и ГЛП от 41,00% , Между страните е подписано и споразумение за заплащане на пакет от допълнителни услуги на стойност 5160 лв., с което общата сума, която ищцата е следвало да върне на ответника е възлизала на 12164,34 лв.

Ищцата е получила сумата по кредита чрез рефинансиране (погасяване от ответника на задължения на ищцата към други кредитори, съгласно постигнатата договореност с ответника, обективирана в процесния договор, както и чрез банков превод за останалата част.

Сумата от 5160 лв., дължима по пакета от допълнителни услуги не е била включена сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита.

Включването на последната сред горните стойности води до размер на ГПР надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България

Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищцата за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде 2 отхвърлено, доколкото обстоятелствата, които ищцовата страна иска да бъдат изяснявани с експертиза са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. В случай на възражение от страна на ответника относно безспорността на горните обстоятелства и ако за изясняване на спорното обстоятелство са необходими специални знания, и от страна на ищеца е поискано допускане изслушването на заключение на вещо лице, съдът ще измени доклада си по делото и ще допусне изслушване на заключение на вещо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 10:20 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на 3 юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 10:20 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се 4 смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5