Определение № 20289 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20289 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509899 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца А. Г. С., чрез адв. Г., срещу определение № 23041/23.06.2026г. на Софийски районен съд, 84-и състав, по гр.д. 4880/2023г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. С решение № 5142/18.03.2026г. по гр.д. № 4880/2023г. по описа на СРС, 84-и състав искът й срещу ответника С.С.С. по чл. 29, ал. 3 СК бил отхвърлен, като неоснователен. Признава, че при този изход на спора ответникът С. действително имал право на разноските от 10 лева – за съдебни удостоверения и 550 лева за експертиза. Смята, че ответникът нямал право на разноските за сумата 3 960 лева – адвокатско възнаграждение. Дори и да се приемело, че същото било платено, то размерът на възнаграждението на адвоката многократно надвишавал този съгласно Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 1 000 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът С.С.С., чрез адв. М., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Договореното възнаграждение реално било заплатено и претендирано от страната със списък по чл. 80 ГПК. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 1

ГПК било неоснователно – излага съображения за фактическата и правна сложност на делото и извършената от адв. М. работа. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решението си по съществото на спора искът на ищеца по чл. 29, ал. 3 СК, предявен срещу ответника бил изцяло отхвърлен, предвид на което с оглед правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените по делото разноски. Същите били общо 4 520 лева, от които 3 960 лева – заплатен адвокатски хонорар, 550 лева – за експертиза и 10 лева за съдебни удостоверения.

С молбата си с вх. № 105991/02.04.2026г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищецът А. Г. С. поискала изменение на постановеното решение в частта за разноските, като разноските на ответника бъдат намалени до сумата 797.62 евро. Първото направено оспорване е досежно действителното заплащане на адвокатското възнаграждение, а на следващо място се поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. След администриране на молбата, с обжалваното определение, СРС оставил без уважение същата.

Договорът за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв. М. е с характер на разписка за платена, респ. получена от адвоката сума, предвид на което първото възражение на жалбоподателя е неоснователно.

Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл е т. 11 на постановеното ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. ОСГТК на ВКС и мотивите към същата.

Горното разрешение се отнася и до релевирането на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В случая ищецът, чрез процесуалния си представител, не е заявила искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК своевременно, предвид на което същото не следва да се разглежда и обсъжда. Дори и разгледано с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адв. М. работа – участие в осем о.с.з., депозирани молби с доказателствени искания, писмена защита и активност при събирането на доказателствата, възражението би се явило 2 неоснователно. Допълнителен аргумент за неговата неоснователност може да се черпи и от чл. 78, ал. 5, изр. 3 ГПК – видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, който ищецът сключила с адв. Геринска, договореният и заплатен от ищеца хонорар от 5 950 лева надхвърля значително присъдения на ответника размер на възнаграждение на адвокат.

Ето защо като правилно и законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 23041/23.06.2026г.

4880/2023г. по описа на Софийски районен съд, 84-и състав. по гр.д.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3