Решение № 77 от 13.04.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 162/2023
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 13.04.2023
- В сила
- 13.04.2023
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ИВАН ИВАНОВ, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Ловеч, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ИВАН И.
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно гражданско дело № 20234300500162 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от М. В. В. от *** срещу отказа на Частен съдебен изпълнител-В. П., рег.№ 879 на Камарата на ЧСИ адрес-*** да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20198790400443 по описа на същия с правно основание - чл.435,ал.2.т.6 от ГПК.
В нея сочи,че обжалва пред Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ в законно установения срок Постановление за отказ за прекратяване на изп.дело № 20198790400443 по описа на ЧСИ В.П. от 20.12.2022г.
Конкретизира,че съгласно договор за кредит между него и „Юробанк България"АД получил банков кредит,който изплащал.През 2009 г. поради затруднения прекратил изплащането на кредита.Същата година провел няколко разговора с банката, но без резултат.Какво се е случвало след това,сочи,че не е уведомяван.Сега разбрал по настоящото изп.дело,че има образувано и прекратено изп.дело при ЧСИ С. Х. в София.По нейно нареждане /на Х. / били запорирани сметките му в „Юробанк България"АД, 1
Пощенска банка впоследствие.От 2009 г. няма и не е разкривал лични банкови сметки.
От момента на налагане на запор по трудовото му възнаграждение през м.декември 2022г. разбрал,че е имало дело и е издаден изпълнителен лист по който е било образувано изп.дело при ЧСИ С. Х.,което впоследствие е прекратено.След това било образувано ново дело при ЧСИ В.П. в гр.Ловеч.Междувременно задължението му било прехвърлено чрез цесия от „Юробанк България"АД на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. За извършената цесия сочи,че не е уведомяван.
Счита,че от момента на съдебното решение и образуването на изп.дело са изтекли срокове в които вземането е било погасено по давност.
Сочи също така,че не е уведомен и за извършеното цедиране на вземането от „Юробанк България"АД на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Предвид гореизложеното,както и многобройните процесуални нарушения и изтеклата погасителна давност,моли ЛОС да отмени Постановление за отказ за прекратяване на изпълнително производство по изп.дело № 20198790400443 на ЧСИ В.П. от 20.12.2022г.л и постанови прекратяване на делото.
Постъпили са и писмени възражения от „ЕОС МАТРИКС ЕООД РИК **********. представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В., в качеството си на управители, заедно и поотделно, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Й.; тел. ***; email: *** адрес за кореспонденция *** *
Като правно основание за тях е посочена разпоредбата на чл. 436. ал.3 от ГПК по частна жалба подадена от М. В. В..против отказа_на_ЧСИ В._П. за прекратяване на изпълнително дело № 443/2019 г.
Сочат,че депозират настоящите писмени възражения при условията на чл. 436, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в отговор на жалба от М. В. В. по изпълнително дело № 443/2019 г. по описа на ЧСИ В. Л. П., с peг. № 879 при КЧСИ и с район на действие ОС-Ловеч.
Конкретизира,че взискател по гореописаното изпълнително дело е представляваното от него дружество на основание сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. между "Юробанк България" АД /като цедент/ и „ЮС Матрикс" ЕООД /като цесионер/, по силата на който 2
"Юробанк България" АД, в качеството си на цедент, прехвърли на „ЕОС Матрикс" ЮОД в качеството му на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение № 1 към Договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица.
С оглед настъпилото частно правоприемство. „ЕОС Матрикс" ЮОД, на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституиран, в качеството му на частен правоприемник, като взискател по изпълнително дело № 866/2012 г. по описа на ЧСИ С. Х., с peг. № 863 при КЧСИ и район на действие СГС за събиране на вземането по Изпълнителен лист, издаден на 06.01.2012 г. от РС-Ловеч по чгд 14/2012 г. Поради настъпила перемпция, делото е прекратено и е преобразувано на 19.02,2019 г. по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879 при КЧСИ и с район на действие ОС-Ловеч под № 443/2019 г.
По изпълнителното дело е постъпила частна жалба от задълженото лице М. В. В. против действията на ЧСИ В. П., представляващи отказ да прекрати производството по изп. дело № 443/2019 г.
Счита, че постъпилата жалба е недопустима, неоснователна и недоказана и същата следва да бъде оставена без уважение.
На първо място, жалбата е недопустима, тъй като в същата се навеждат единствено твърдения за настъпила давност на задължението, което възражение не може да бъде предявено и обсъждано в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, а само в инициирано състезателно исково производство с участието и на двете страни по чл. 439 от ГПК. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК лимитирано изброява хипотезите при които изпълнителното производство се прекратява. Сред основанията за прекратяване няма изрично посочено настъпила погасителна давност на вземането на кредитора. Предвидена е хипотеза на прекратяване за изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК, по силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск като е оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му по давност, тоест съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане на длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по чл. 439 от ГПК, по който исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията между кредитора и длъжника, че вземането на 3 кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не съществува в правния мир, което е основание на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила погасителна давност за вземането не може да бъде предмет на преценка както от ЧСИ, така и от съда по реда на чл. 435 и следващите от ГПК в производство за контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК.
На следващо място счита подадената жалба за неоснователна и недоказана, тъй като не е налице никоя от визираните предпоставки за прекратяване съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК на производството по изпълнително дело № 443/2019 г. по описа на ЧСИ В. П..Сочи,че производството по делото е образувано за събирането на вземането по Изпълнителен лист, издаден на 06.01.2012 г. от РС-Ловеч по ч.г.д. 14/2012 г. Следва да се вземе предвид, че същият първоначално е бил приложен по изпълнително дело № 866/2012 г. по описа на ЧСИ С. Х., с peг. № 863 при КЧСИ и район на действие СГС. Делото е прекратено поради настъпила пермепция, като последното предприето изпълнително действие в рамките на законосъобразния изпълнителен процес е депозирана молба за извършване на опис на движими вещи от дата 20.03.2015 г. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013. на ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано от взискателя или е предприето от съдебния изпълнител последното валидно изпълнително действие, а именно в конкретния случай нова погасителна давност е започнала да тече от 20.03.2015 г. С оглед настъпилата перемпция, изпълнително дело № 866/2012 г. по описа на ЧСИ С. Х. е преобразувано съгласно входирана молба за образуване на ново дело на 19.02.2019 г. по описа на ЧСИ В. П.. След образуване на делото са предприемани множество изпълнителни действия прекъсващи срока на перемпцията, респективно давността, последното, от които е налагане на запор на банкови сметки на длъжника от дата 16.12.2022 г.
На последно място счита твърдението на жалбоподателя, че не е уведомен за настъпилото частно правоприемство на вземането съгласно 4 сключения договор за цесия от 18.01.2016 г. между „Юробанк България" АД и „ЮС Матрикс" ЮОД за неоснователно и неотносимо към настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лице и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния. Съобщаването на длъжника за цесията не е част от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания и има за цел единствено да предпази длъжниковия интерес и да предотврати плащане на към предишния кредитор.
Във връзка с гореизложеното, моли ЛОС частната жалба на М. В. В., с която се оспорва издадено Постановление на съдебния изпълнител В. Л. П., с което отказва да прекрати изпълнително дело № 443/2019 г., да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Постъпили са и мотиви ОТ ЧСИ В. П., peг. № 879
В същите ЧСИ сочи,че по изпълнително дело № 20198790400443 е постъпила жалба от длъжника М. В. В. с ЕГН ********** с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и заведена под вх. № 5373/18.01.2023 г., като на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК излага писмени мотиви по обжалваните от длъжника негови действия.
Конкретизира,че длъжникът обжалва отказа му да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198790400443, като излага аргументи и се позовава на незаконосъобразност на действията му във връзка с твърдина от него настъпила погасителна давност.
Счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана поради следните съображения:
На първо място счита жалбата за недопустима, тъй като главното оплакване в нея е за настъпила погасителна давност за дължимите от длъжника В. суми в полза на кредитора „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Съдебният изпълнител не е орган, който може да приложи института на давността, а такъв е съответният съд и то в отделно състезателно исково производство, а не чрез депозиране на жалба в изпълнителното производство и то с основание на жалбата чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и излагайки мотиви за изтекла погасителна давност. Съдебният изпълнител не може да се произнася 5 изтекла ли е или не е погасителна давност, а така също и въззивния съд в производство по реда на чл. 435 от ГПК, който ред е за контрол и обжалване на незаконосъобразни действия на ЧСИ, доколкото реда за прилагане и зачитане на погасителна давност е друг, а пред ЧСИ следва да се представи влязло в сила съдебно решение след проведено между страните състезателно исково производство.
Приема,че единствено задължение на ЧСИ е да следи за изтичането на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и да прекрати делото ех lege.
В по-рано депозирана по делото молба от длъжника В. с вх. № 85439/19.12.2022 г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като искането на длъжника не е уважено, за което е изготвено и му е връчено на 12.01.2023 г. подробно мотивирано и описващо хода на производството постановление с изх. № 30994/20.12.2022 г., ведно с Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършено прехвърляне на вземания
В депозираната жалба е вх. № 05373/18.01.2023 г. длъжникът В. твърди и излага факти, които предшестват образуването на изпълнително дело № 20198790400443 по неговия опис и които са ирелеванти за производството, образувано пред него, доколкото е законосъобразно сезиран е молба е вх. № 06566//19.02.2019 г. от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК ********** с искане да образува изпълнително дело и да приведе в изпълнение представения му с молбата изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден по ЧГД 14/2012 г. по описа на PC Ловеч.
Счита,че единствено негово задължение е да следи за изтичане на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК във връзка със служебното прекратяване на изпълнителното производство, за което предпоставките не са налице и което е видно от материалите по делото и от систематичното им изложение в постановление с изх. № 30994/20.12.2022 г.