Решение № 3521 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110165827 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против Н. К. Х. и Ч. К. Х. с искане да бъде признато за установено, че всеки от ответниците в режим на разделна отговорност дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на по 1141,01 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 55, находящ се в гр. (АДРЕС) за периода от 01.05.2018 г. до месец 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 224,62 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 20.07.2022 г., сумата в размер на по 13,92 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 3,39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 41420/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците отговарят за задълженията на имота при условията на разделна отговорност при равни дялове. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на 1 периода, за който се отнасят начислени суми, като съгласно Общите условия топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, които не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ . Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. К. Х. оспорва предявените искове по основание. В подадения отговор са изложени твърдения, че ответникът не се намира в облигационно правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния топлоснабден имот. Оспорва представеното от ищеца заявление за откриване на партида от 25.01.2016 г. от Ч. К. Х., в което е посочено че ответникът е дал съгласие в качеството си на съсобственик за откриване на партида, тъй като не се отнася за процесния период от 2018 г. до 2020 г. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. Страната поддържа, че не оспорва доставеното количество топлинна енергия, както и размера на вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ч. К. Х. оспорва предявените искове по основание. В подадения отговор са изложени твърдения, че ответникът не се намира в облигационно правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния топлоснабден имот. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. Страната поддържа, че не оспорва доставеното количество топлинна енергия, както и размера на вземанията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

С доклада по делото при съобразяване на твърденията на страните на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот за исковия период на стойност посочена в исковата молба, върху която е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер посочен в исковата молба и е предоставена услуга дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и 2 влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен Договор за покупкопродажба на топлинна енергия № 61/10.10.1995 г., по силата на който между (ФИРМА) и Ц .

Н. М. е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя топлинна енергия за битови нужди до апартамент № 55, находящ се в гр. (АДРЕС) срещу възнаграждение дължимо от насрещната по съглашението страна. По делото е постъпило писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОПСлатина“, съгласно което процесният имот е деклариран за нуждите на данъчното облагане от Ц . Н. М. с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 32612/23.03.1993 г., като в писмото е отбелязано, че през 1998 г. и 2002 г. данъчните декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ били подавани пред държавната данъчна администрация и не е съществувало изискване към тях да бъдат представени документи за собственост. С писмото съдът е уведомен, че откриването на подадената от С. М. декларация е изключително затруднено, а представяне на документ за собственост – невъзможно. Ведно с писмото е представено извлечение от информационната система на „ОП-Слатина“ по подадената от С. М. декларация. Видно от удостоверение за наследници № 5733/05.10.2015 г. Ц . Н. М. е починала на 24.08.2009 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници ответниците по делото.

Като писмено доказателство по делото е прието заявление-декларация от 25.01.2016 г., отправено от Ч. К. Х. до ищцовото дружество, за откриване на партида за процесния недвижим имот с абонатен № 343771. Видно от издадената обща фактура № 1005337874/31.07.2020 г. и представените от третото лице-помагач „(ФИРМА) партидата за топлинна енергия на процесния имот е открита на ответника Ч. К. Х..

От изложеното следва, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между (ФИРМА) и Н. К. Х.. По делото не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че соченият ответник притежава право на собственост, респ. вещно право на ползване върху вещта. Извод за противното не би могъл да бъде изведен от постъпилото по делото от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ писмо, в което е отбелязано, че данъчно задължено лице за имота е наследодателя на ответниците Ц . Н. М.. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по способите, посочени в чл. 77 ЗС, като нито един от тях не се осъществява и съответно установява с постъпилото по делото писмо и извлечение от информационна система. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че единствено подадена лично от ответника декларация по чл. 14 ЗМТД, съдържаща признание за неизгодни за издателя на документа обстоятелства, би се ползвала с обвързваща съда доказателствена сила относно правото на собственост върху процесния имот за нуждите на настоящото производство. В подкрепа на изложено виждане са Решение № 1556/28.02.1984 г., постановено по гр.д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999 г., постановено по гр.д. № 3114/1997 г. по описа на ВС, IV ГО. По делото обаче не е представена изходяща от ответника декларация по чл. 14 ЗМТД, съдържаща признание за неизгоден за страната с оглед предмета на доказване по настоящото дело факт, а именно, че лицето притежава право на собственост върху процесния имот. По делото 3 липсват доказателства също така между ищеца и Н. К. Х. да е сключен договор за покупкопродажба на топлинна енергия. Предвид изложеното предявените искове срещу сочения ответник се явяват неоснователни.

По отношение на предявените искови претенции срещу ответника Ч. К. Х., съдът намира следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Разпечатката съдържа 26 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73b6bb0b-08b4-4a1f-b55e-97b6766a5d62