Решение № 85 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20258002900112 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №163/31.05.2024г. по в.т.д.№678/2023г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №409/09.10.2023г. по т.д.

№451/2022г. на Варненски окръжен съд, касационният жалбоподател е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 08.03.2022г. за разликата над сумата от 25000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП за разликата над сумата от 1994 лв. до присъдения размер от 6647,65 лв. ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно липсата на съпричиняване от страна на пострадалата на претърпените от нея вреди.

Касаторът твърди, че въззивният съд не е спазил задължението си да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба и всички събрани и относими доказателства и самостоятелно да установи фактическата обстановка. Излага 1 доводи, че съдът неправилно е отрекъл наличието на съпричиняване на вредите, въпреки че пешеходката е нарушила правилата за движение, установени в чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата. Намира съображенията, по които съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване и е завишил обезщетението за неимуществени вреди с 20 000 лева, за неясни и противоречиви, противоречащи на научните и опитните правила, почиващи на тенденциозно и едностранчиво интерпретиране на данните и на неясно приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че доколкото от събраните доказателства се установява, че и двамата участници в ПТП са имали възможност да предотвратят инцидента, то приносът им в произшествието е равностоен.

Ответницата Т. З. З. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита за ирелевантен за спора въпроса относно наличието или съответно отсъствието на извършено от нея нарушение на правилата за движение –чл.113 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като по делото категорично е било доказано, че няма причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. Изтъква, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а е необходимо да се докаже, че пострадалото лице е извършило конкретно действие, с което виновно е допринесло за настъпването на увреждането при съзнавана небрежност.

Претендира разноски.

С определение №1334 от 30.04.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, по значимия за изхода на делото правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че вследствие на ПТП от 08.03.2022г., с участието на лек автомобил „Мерцедес МЛ“, с рег.№В3644 НТ, управляван от застрахования при ответника водач Марианка Николова, е пострадала пешеходката Т. З. З..

2

По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахования водач Марианка Райчева Николова, въззивният съд е приел, че е обвързан от задължителната сила на решение №869 от 07.06.2023г. на Районен съд - Варна, НО, 13 състав, по АНД №20233110201896 по описа за 2023г. Зачитайки пределите на формираната сила на пресъдено нещо на влязлата в сила част на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установени и останалите правопораждащи факти на спорното субективно материално право – наличието на застрахователно правоотношение между виновния за произшествието водач и ответното застрахователно дружество, както и причинените на пострадалата ищца травматични увреждания и материални загуби. По отношение на спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият състав е приел, че същият възлиза на 100 000 лева. Съобразил е възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 50 години; вида на претърпените телесни увреждания – счупване на таза, счупване на десен подколенник в горна трета, счупване на ляв подколенник в долна трета с дефект на голямопищялната кост - открито, обусловили трайно затруднение на движенията на снагата и долните крайници за повече от 30 дни; проведеното оперативно лечение на счупванията на подбедриците по спешност, при което счупените кости на двете подбедрици били съединени с метал, а на лявата било поставено и външно фиксиращо устройство поради комуникация на фрактурата с раната и дефект на голямопищялната кост; продължителността на болничния престой – 23 дни. Съдът е взел предвид и настъпилите в процеса на възстановяване усложнения - инфекция в областта на раната на лява подбедрица, за която е проведено болнично лечение с антибиотик и локално, както и проведената на 12.05.2022г. повторна операция поради дефект на костта на лява голямопищялна кост, с направена остеопластика с кост, взета от таза. Съобразено е също, че ищцата не е възстановена от получените фрактури, като са налице остатъчни последици спрямо походката и възможността за самостоятелно и сигурно придвижване и незавършил оздравителен процес на фрактурата на левия крак.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата. Посочил е, че ищцата, в качеството си на пешеходец, също е допуснала нарушение на правилата за движение и по – конкретно не е съобразила ограниченията на чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 от ЗДвП, тъй като е предприела неправомерно пресичане на неразрешено за това място, но е приел, че нарушението не е в причинно – следствена връзка с последвалия сблъсък на място, което е извън зоната на мисленото продължение на ул.“Цар Калоян“, по която се е движил автомобилът преди да завие. В тази връзка е изтъкнал,че след като ударът е извън мисленото продължение през площада на платното за движение по ул.“Цар Калоян“, през което пешеходците вече са преминали, то начинът на неговото пресичане не може да се приеме за част от причинно – следствения механизъм на ПТП.

Приел е за съществено и че автомобилът е предприел завиване наляво по 3 площада, без да означи своевременно това свое намерение чрез съответен светлинен сигнал /мигач/, поради което не е било възможно да бъде възприет като опасност по посоката на движение на пешеходците.

Решението е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно. Съгласно решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.

№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№1117/2009г. на II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т.д.

№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.

№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.

№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Налице е и практика на ВКС, формирана с решение № 105/19.06.2017 г. по гр. д. №60353/2016 г. на ВКС, ГК, ІII г.о., решение № 43/16.04.2009г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, ІI т.о. и други актове, 4 постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по - голяма в сравнение с тази на пешеходците.

Дължимата от водача на МПС завишена грижа към уязвимия участник в движението /пешеходеца/ - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116, ал.1 от ЗДвП, предпоставя неговата значително по-голяма отговорност и принос за реализирането на пътното произшествие, но поведението на пешеходеца, когато е в нарушение на правилата за движение по пътищата и ПТП не е настъпило при пресичане на пешеходна пътека, следва да бъде преценявано като относимо с оглед конкретните особености на всеки отделен случай.

В случая решаващият състав на Варненски апелативен съд не е съобразил конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една страна, и това на пострадалата ищца.

Въззивният съд е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, въпреки че последната като пешеходец е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, в тъмната част на денонощието и косо на пътното платно. Инцидентът е настъпил в населено място, на централния площад в с. Каменар, на 08.03.2022г., в 19,20 часа, като пешеходците са предприели пресичане на площада по диагонал, т.е. налице е пресичане на платното извън маркирана пешеходна пътека, както и извън участък, който да е продължение на тротоара на кръстовище, поради което пешеходците не е следвало да очакват спиране от страна на водачите на МПС и осигуряване на предимство при пресичането. Според данните от автотехническата експертиза, площадът е кръстопът на пет улици и за пешеходците е съществувала възможност да предотвратят произшествието, като не предприемат пресичане на площада по тази траектория / по диагонал/, а да се движат по тротоара, свързващ улица „Цар Симеон“ и „Цар Калоян“ и при достигане на ул. „Цар Калоян“, да пресекат улицата, тъй като на това място ще пресекат по - малка площ от пътното платно и движението на автомобила е по – лесно предвидимо. С оглед горното изводът на въззивния съд, че не е налице съпричиняване, не е съобразен с конкретните особености на случая и практиката, формирана в отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Не са взети предвид и данните от заключенията на двете назначени по делото автотехнически експертизи 5 относно възможността на пострадалата да съобрази поведението си с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил. В заключението на вещото лице инж. Станислав Милев се посочва, че макар и при навлизането си на платното пешеходката да не е имала видимост към автомобила, тя е могла да го забележи, когато се е намирала на 15,75 м. от мястото на удара по траекторията си на движение. Тези данни се потвърждават и от заключението на повторната съдебно – техническа експертиза, съгласно която автомобилът е бил видим за пресичащите пешеходци в момента, в който са предприели пресичане на продължението на ул.„Цар Калоян“. Според повторната експертиза в момента на пряка видимост между пешеходката Т. З. и автомобила, между тях е имало разстояние от 35 м. и съответно тя е имала възможността да спре движението си до преминаването на автомобила или докато се увери, че водачът я е възприел и е с намерение да я пропусне. По този начин ищцата, в качеството си на пешеходец, е допуснала нарушение на правилата за движение и по конкретно не е съобразила ограниченията на чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, като е предприела пресичане на площад, необозначен като пешеходна зона, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил, а наред с това ненужно е удължила и времето си за преминаване през пътното платно, като вместо да пресече по най-късата траектория за движение /ул.„Цар Калоян“/, е предприела пресичане на площада по диагонал.