Решение № 477 от 26.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20211001000318 по описа за 2021 година при секретаря Елеонора Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева т.д. № 318 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Д.“ АД, ЕИК 122011744 срещу решение № 260 040/ 08.12.2020 г. по т. д. № 169/ 2019 г. по описа на СОС, ТО, 5 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на ищеца „Ню фийд къмпани“ ЕООД, ЕИК 202202127 на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата над 29 408, 82 лв. до сумата от 36 969, 80 лв., представляваща незаплатена цена /главница/ по фактури с № № 1925/ 16.01.2018 г. и 2128/ 20.07.2018 г. за доставен соев шрот.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, с които, като се е позовал на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ГПК, съдът е достигнал до правния 1 извод, че дължимата по исковете сума възлиза на 36 969, 80 лв., защото с изплатените от ответника суми, следва да се погасят първо разноските, после лихвите и накрая главницата.

Поддържа, че с осчетоводяването от ищеца на изплатената сума от 24 хил. лв., като плащане по главницата по двете фактури № 1924 и № 1925, същият е приел извършеното от длъжника плащане по начина по който, последният е посочил изрично в платежните нареждания. По делото не били представени доказателства, за изразено несъгласие с избора на длъжника, кое задължение погасява, като позоваването на кредитора на разпоредбата на чл.

76, ал. 2 ЗЗД било едва с исковата молба.

Въззиваемата страна „Ню фийд къмпани“ ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Твърди, че за да не бъде приложено правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, преведените от ответника суми, следвало да покриват задълженията за главници и лихви и по двете от процесните фактури, а това в случая не било така. Затова, счита, че съдът правилно е приложил даденото с Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019 г. на ОСГТК по т. д. № 3/ 2017 г. на ВКС, разрешение и обжалвания съдебен акт, следва да бъде потвърден.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът въз основа на поддържаните от страните твърдения и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от доказателствата се установява, че за извършени от ищеца три отделни доставки на суровини за ответника, са издадени фактури с № № 1924/ 15.01.2018 г., за главница в размер на 18 102, 96 лв., № 1925/ 16.01.2018 г. за сумата от 21 513, 60 лв. и № 2128/ 20.07.2018 г. за сумата в размер на 23 824, 60 лв.

Ищецът твърди, че до датата на исковата молба 02.07.2019 г. по фактура 2

№ 1924 са извършени частични плащания, както следва: на 28.12.2018 г. е платена сумата от 2 031, 82 лв., след което на 22.01.2019 г., 12.02.2019 г., 16.04.2019 г. и 09.05.2019 г. са платени суми от по 2000 лв., вследствие на което остатъка на задължението възлиза в размер на сумата от 8 071, 14 лв.

Ответникът оспорва тази сума, като твърди, че остатъка по фактура № 1924 е в размер на 8000 лв., защото първата сума, преведена на 28.12.2018 г. не е в размер на 2 031, 82 лв., а е 2 102, 96 лв.

След образуване на производството, ответникът е извършил две плащания, а именно: на 08.08.2019 г. е превел сумата от 20 000 лв., като в преводно нареждане, като основание за превода са посочени задълженията по фактури с № 1924 и по фактура № 1925 с обозначението „1 – 1924, 1925“ и на 04.10.2019 г. е превел сумата от 4000 лв. с обозначението в платежното нареждане „1 – 1925“.

Според изложените в ССЕ констатации, ответника е заплатил на 28.12.2018 г. сума в размер на 2 102, 96 лв., като с нея ищецът е погасил частично до 2 102, 96 лв. задължението по фактура № 1924.

Плащането от ответника на 08.08.2019 г. в размер на 20 000 лв., ищеца осчетоводил по счетоводна сметка 411 – клиенти по партида на „Д.“ АД, като е закрил неплатен остатък от 71, 14 лв. по фактура № 1834/ 22.11.2017 г., закрил е неплатен остатък от 10 000 лв. по фактура № 1924 към 08.08.2019 г. и частично е закрил задължение от 9 928, 86 лв. по фактура № 1925 , в резултат на което по последната е останал остатък от 11 584, 74 лв.

Плащането на 04.10.2019 г. в размер на 4000 лв., ищецът е осчетоводил по счетоводна сметка 411, като е закрил частично задължение от 4 000 лв. по фактура № 1925, в резултат на което е останал неплатен остатък по тази фактура от 7 584, 74 лв.

Съобразявайки частичните погашения на ответника на задължението по фактура № 1924 и при неплатен остатък от 8000 лв. след тези плащания, вещото лице е изчислило, че към 02.07.2019 г. общия размер на лихвата за забава възлиза на сумата от 2 277,86 лв.

Лихвата за забава върху сумата от 21 513, 60 лв. по фактура 1925 за 3 периода от 01.02.2018 г. до 02.07.2019 г. е 3 089, 59 лв., а по фактура 2128 върху сумата от 23 824, 08 лв. за периода от 24.07.2018 г. до 02.07.2019 г. е 2 276, 52 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви, което от тях погасява. Според приетото с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019 г. по т. д. № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислени до деня на плащането законни лихви. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частично плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал. 2 ЗЗД.

Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви, кое задължение погасява по реда на чл.

76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора и той не може да се позове на чл. 76, ал. 1 ЗЗД

От заключението на ССЕ става ясно, че на 28.12.2018 г. е направен от ответника превод за сумата от 2 102, 96 лв., с която ищецът е закрил в счетоводните си регистри единствено част от задължението по фактура № 1924, а не и задължението по фактура № 1834 за сумата от 71. 14 лв. Сборът от тази сума с останалите четири плащания по 2000 лв., формира остатък по фактура № 1924 от 8000 лв., а не 8 071, 14 лв., както поддържа ищеца.

С превода от 08.08.2019 г. по който е получил сумата от 20 000 лв., 4 ищецът, вместо да погаси със същата посочените от ответника задължения по фактура № 1924 и фактура № 1925, неправилно е отнесъл част от сумата в размер на 74, 14 лв. за погасяване на задължението по фактура № 1834.

Относно задължението по фактура № 1924, кредиторът е бил обвързан от избора на длъжника, тъй като сумата е била достатъчна да покрие както главницата към тази дата от 8000 лв., така и мораторна лихва, чийто размер върху сумата от 8000 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 07.08.2019 г. съдът изчисли, че е 202, 22 лв. или общо към 07.08.2019 г. мораторната лихва за погасяване на задължението по тази фактура е в размер на 2 357, 86 лв. Взети заедно, задълженията за главница и лихва по фактура № 1924 са общо 10 257, 86 лв. и с направеното плащане от 20 000 лв. същите са изцяло заплатени, при което кредиторът не може да се позовава на чл. 76, ал. 1 ЗЗД По отношение на плащането по фактура № 1925, макар и остатъка от преведената сума, а именно, сумата от 9 742, 14 лв. да не е достатъчен за пълния размер на задължението за главница и мораторна лихва, то след като кредиторът не е възразил на длъжника, а напротив, надлежно е осчетоводил получената сума именно като погасяване на част от главницата по това задължение /така както е посочено от длъжника в платежното нареждане/, то това е израз на заявлението на кредитора, че приема частично изпълнение и това заявление го обвързва. Счетоводното отразяване на постъпилите частични плащания, съобразно заключението на ССЕ, довели до частично закриване на счетоводната партида – сметка 411 „вземания от Д.“ АД“ до сумата от 9 928, 28 лв., представлява приета от кредитора престация от длъжника и това е напълно в синхрон с позицията в ТР № 3/ 2019 г. Веднъж дал израз, че е приел частичното плащане, кредиторът не може да заличи правните му последици, както е сторил в случая с предявяването на исковете, неглижирайки отразените в счетоводните регистри плащания.

Ето защо, като се прибави към сумата от 9 742, 17 лв., сумата от 74, 14 лв., неправилно отнесена за погасяване на задължението по фактура № 1834, то със сумата от 9 816, 31 лв., следва да бъде погасено частично задължението по фактура № 1925, като след датата 08.08.2019 г., остатъка по тази фактура е в размер на 11 697, 29 лв.

По идентични с изложените по – горе съображения, със заплатената от 5 длъжника на 04.10.2019 г. сума от 4000 лв., следва да бъде намалено задължението по фактура № 1925, при което крайните параметри на същото възлизат на сумата от 7 697, 29 лв. Длъжникът изрично е посочил в платежното нареждане, че със сумата от 4000 лв., погасява задължението си по фактура № 1925, затова и макар, че е недостатъчна да погаси цялото задължение, включващо главница и лихви, то след като кредиторът е приел изпълнението в този вид и е закрил частично по счетоводната партида – сметка 411 „вземания от Д.“ АД“ задължението по фактура № 1925, то това обвързва ищеца и същият не може едва в хода на настоящия процес, да претендира разпределението й по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

В обобщение на изложеното, размера на задължението за главница по процесните три фактури възлиза общо на сумата от 31 521, 37 лв. и до тази сума, иска за главници следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, потвърдено. В останалата част, над сумата от 31 521, 37 лв. до уважения от СОС размер на от 36 969,80 лв., решението следва да бъде отменено, а иска, отхвърлен.

По направените пред САС разноски:

При този изход на спора и изчислени по компенсация „Д.“ АД следва да заплати на „Ню фийд къмпани“ ЕООД общо разноски в размер на 5 681, 71 лв., от които разноски за производството пред СОС в размер на 4 987, 28 лв.

/5 250,44 лв. – 263, 16 лв./ и за производството пред САС в размер на 694, 43 лв. /804, 67 лв. – 110, 25 лв./, като в разноските на въззивника, съдът е отчел само заплатената държавна такса, тъй като доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

6

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260 040/ 08.12.2020 г. по т. д. № 169/ 2019 г. по описа на СОС, ТО, 5 състав, в частта, в която „Д.“ АД, ЕИК 122011744 е осъдено да заплати на „Ню фийд къмпани“ ЕООД , ЕИК 202202127 на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата над 31 521, 37 лв., до сумата от 36 969, 80 лв., представляваща незаплатена цена /главница/ по фактури с № № 10000011925/16.01.2018 г. и № 1000002128/20.07.2018 г. за доставен соев шрот, както и в частта за разноските и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ню Фийд къмпани“ ЕООД , ЕИК

202202127 срещу „Д.“ АД, ЕИК 122011744 иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата над 31 521, 37 лв., до сумата от 36 969, 80 лв., представляваща незаплатена цена /главница/ по фактури с № № 10000011925/16.01.2018 г. и № 1000002128/20.07.2018 г. за доставен соев шрот.