Решение № 4988 от 17.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6359/2026
- Вид
- Решение № 4988
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Преслав Огнянов Дамянов
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4988 гр. София, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100506359 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 26.05.2026 г., подадена от длъжника Р. В. А. по изпълнително дело № 20207840401258 на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпорирано в съобщение с изх. № 5261/28.04.2026 г.
Излагат се твърдения за настъпила перемпция, поради това че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, в периода тъй като всички приложени документи изходящи от взискателя са без изходящ номер и без дата, а приложените справки са без изходящ номер от съответната институция, дата, печат, и име на служителя изготвил справката. Счита че след 16.12.2022 г. по изпълнителното производство не са извършвани валидни действия, поради което на 29.01.2025г. е настъпило основание за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли съдът да отмени постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело и да вдигне наложените принудителни обезпечителни мерки.
Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕАД не взема становище.
ЧСИ Й.Ц. е депозирала обяснение, съдържащо мотиви по постановения отказ, в които е изложил становище, че не е налице основание за прекратяване на изп. дело, тъй като са извършвани валидни изпълнителни действия. Сочи, че не са налице предпоставките за настъпване на перемпция по изп. дело.
1
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на състава на съда са следните:
Изпълнително дело № 20207840401258 на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ е образувано по молба от 22.10.2020 г. на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 21.09.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 16442/2019 г. по описа на Софийски районен съд. По силата на изпълнителния лист Р. В. А. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата от 294.77 лв. - главница по договор за кредит № 593417542 от 09.06.2016 г. сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ООД, ведно със законната лихва от 21.03.2019г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 40.31 лв. за периода от 22.10.2016г. до 05.08.2017г., такса за оценка на досие в размер на 14.06 лв. за периода от 15.10.2016г. до 05.08.2017г.. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 71.58 лв. за периода от 22.10.2016г. до 05.08.2017г., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 163.37лв. за периода от 22.10.2016г. до 05.08.2017г., обезщетение за забава в размер на 62.52 лв. за периода от 23.10.2016г. до 21.03.2019г. и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
На 22.10.2020г. е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка на 27.10.2020 г. покана за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителен лист, с отбелязване че същото не е потърсено. Писмото е изпратено до адрес гр.
София, бул. ****, който адрес съгласно справка НБД „Население“ към 22.10.2020г. е отбелязан като постоянен и настоящ адрес на длъжника. На същата дата ЧСИ е изпратил уведомление до НАП с изх. № 12150/20.10.2020г., извършил е електронна справка за банкови сметки на физическо/ юридическо лице съгласно регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, електронна справка № 346413/22.10.2020 г. в Агенция по вписванията, електронна справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 23.10.2020 г., електронна справка за изплатено парично обезщетение при временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство и/или помощ по период на дата на ведомост/ дата на плащане към 23.10.2020г., електронна справка за доход от пенсия и добавка /УП-8/ към 23.10.2020г., както и на 26.10.2020 г. със запорно съобщение ЧСИ Й.Ц. е наложила запор върху всички сметки на длъжника, при Юробанк България 2
АД. Налично е и постъпило удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 10429/10.11.2020г.
На 01.06.2021г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е изпратило писмо до ЧСИ Й.Ц. с искане за извършване на по- нататъшни действия по удовлетворяване на вземането им, вк. налагането на запор. На 07.06.2021г.
ЧСИ е направил електронна справка за банкови сметки на физическо/ юридическо лице съгласно регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, електронна справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 07.06.2021 г., както и на 07.06.2021 г. със запорно съобщение ЧСИ Й.Ц. е наложила запор върху всички сметки на длъжника, при Обединена българска банка АД.
На 16.11.2022г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е изпратило писмо до ЧСИ Й.Ц. с искане за извършване на по- нататъшни действия по удовлетворяване на вземането им, вк. налагането на запор. На 21.11.2022г.
ЧСИ е направил електронна справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 21.11.2022 г., електронна справка за банкови сметки на физическо/ юридическо лице съгласно регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ към 21.11.2022, както и на 09.01.2023 г. ЧСИ Й.Ц. е уведомен от Алианц Банк България, за наложен запор на посочената от същия сметка.
На 04.12.2023г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е изпратило писмо до ЧСИ Й.Ц. с искане за извършване на по- нататъшни действия по удовлетворяване на вземането им, вкл. налагането на запор. На 06.12.2023г.
ЧСИ е направил електронна справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 06.12.2023 г., електронна справка за размер и вид на пенсия и добавка /УП-7/ към 06.12.2023 г. и електронна справка за банкови сметки на физическо/ юридическо лице съгласно регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ към 06.12.2023г.
На 04.09.2024г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД са изпратили писмо до ЧСИ Й.Ц. с искане за извършване на по- нататъшни действия по удовлетворяване на вземането им, вкл. налагането на запор. На 06.01.2025г. ЧСИ е направил електронна справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 06.01.2025 г. и електронна справка за размер и вид на пенсия и добавка /УП-7/ към 06.01.2025 г.
На 15.01.2025г. е постъпило е писмо вх. № 920 при ЧСИ Й.Ц. относно извършена справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо/ юридическо лице чрез услуга за много лица съгласно регистъра за банковите сметки.
С писмо с изх. № 886/20.01.2025г. ЧСИ Й.Ц. е наложила запор върху всички сметки на длъжника, при Ти Би Ай Банк ЕАД
С писмо с изх. № 2548/06.02.2025г. ЧСИ Й.Ц. е изпратил показана за доброволно изпълнение до Р. В. А.. На 17.06.2025г. длъжникът е изпратил 3 молба до ЧСИ Й.Ц., с която моли на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, да прекрати изпълнителното производство и да вдигне наложените запори, както и наложените евентуално други принудителни и обезпечителни мерки. На 20.06.2025 г. ЧСИ Й.Ц. е оставил без уважение молбата на Р. А., като е счел същата за неоснователна. На 25.06.2025г. отказа е получен от длъжника съгласно приложената електронна кореспонденция. На 02.07.2025г. длъжникът Р. А. е обжлавала отказа да бъде уважена молбата й, като на 04.07.2025 г. ЧСИ Й.Ц. е указал на същата, че в 7- дневен срок следва да внесе такса в размер на 48 лв. в полза на ЧСИ Й.Ц. съгласно т. 5 и т. 8 ТТР към ЗЧСИ, както и държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на СГС. На 09.07.2025г. дадените указания от ЧСИ Й.Ц. са получени от длъжника Р. А. съгласно приложената електронна кореспонденция. На 17.07.2025г. ЧСИ Й.Ц. е констатирал, че дадените указания не са изпълнени и е прекратил администрирането на подадената от длъжника жалба.
С писмо изх. № 2253/18.02.2026г. изпратено от ЧСИ Й.Ц. до НБПП е изискано предоставяне на правна помощ на Р. В. А. досежно заявление от същата от 28.01.2026г. На 31.03.2026г. е постъпило уведомително писмо до ЧСИ Й.Ц., с което уведомяват ЧСИ, че на Р. А. е определен адвокат С.Ч., която съгласмо Разпореждане от 31.03.2026г. н ЧСИ Й.Ц. е назначена като адвокат на длъжника.
На 24.04.2026г. Р. А. отново е подала молба до ЧСИ Й.Ц. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с искане да прекрати изпълнителното производство и да вдигне наложените запори, както и наложените евентуално други принудителни и обезпечителни мерки. ЧСИ Й.Ц. е оставил молбата без уважение като неоснователна, за което Р. А. е уведомена на 14.05.2026г. съгласно ръчно вписаната дата в съобщение с изх. № 5261/28.04.2026г.
С писмо изх. № 5662/08.05.2026г. ЧСИ Й.Ц. е уведомил Р. В. А., че на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституиран нов взискател „ЕОС Матрикс ЕАД“ съгласно Договор за прехвърляне на вземания /цесия/.
По съществото на подадената жалба съдът намира следното:
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.2 от ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото 4 той не може да извърши сам изпълнителното действие, задължението за действие е на съдебния изпълнител. Подаването на молба, в която е посочен начинът на изпълнение води до прекъсване на давността, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
В настоящия случай не се установява поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в последните две години. С писма от 01.06.2021г., 16.11.2022г.,04.12.2023г. и 04.09.2024г. взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, с което периодично срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е бил прекъсван. Без значение е дали поисканите изпълнителни действия реално са били извършвани – самата активност на взискателя е достатъчно да прекъсне теченето на срока.
Предвид изложеното подадената жалба се явява неоснователна, а обжалваният отказ правилен и законосъобразен, поради което същият следва да бъде потвърден.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 23339 от 26.05.2026 г., подадена от длъжника Р. В. А., ЕГН ********** срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство от 27.04.2026 г., постановен по изп. дело № 20207840401258 по описа на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ.