Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 947 от 17.06.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 226/2024
Вид
Решение № 947
Подписан
17.06.2024
В сила
11.07.2024
Състав
АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244110100226 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Профи Кредит България" АД - град София срещу А. И. К.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 14.09.2018 година е сключен Договор за потребителски кредит № 3035827921 между ищеца, като кредитор и *** и А. И. К., като солидарни длъжници, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 5 000.00 лева за срок от 36 месеца на вноски в размер на 243.98 лева всяка, като общото задължение по кредита е в размер на 8 783.28 лева. Страните са договорили годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 %, Годишен лихвен процент 41.17 % и Лихвен процент на ден 0.11 %. Твърди, че страните са договорили и закупуването на допълнителен пакет услуги, срещу възнаграждение в размер на 3 896.64 лева, платимо на вноски в размер на 108.24 лв., като по този начин общото задължение по кредита възлиза в размер на 12 679.92 лв., а общия размер на погасителната вноска на 352.22 лв., платима 1-ви ден от месеца. Посочва, че А. И. К., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се е задължил да отговаря солидарно с *** за изпълнение на задължението при условията, посочени в договора. Твърди, че с част от отпуснатата в заем сума *** е пожелал да бъде извършено рефинансиране на негово задължение към дружеството в размер на 3 435.95 лв. Навежда доводи, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.09.2018 година е 1 преведен на *** остатъкът от сумата в размер на 1 564.05 лв. по посочена от него банкова сметка. Твърди, че на 29.03.2019 година между ищеца и солидарните длъжници е сключен Анекс № 1 към ДПК № 3035827921, с който страните са договорили отлагане плащането на погасителни вноски № 5 и 6, които да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, в който погасителните вноски са променени от 36 на 38 броя. Посочва, че страните са уговорили и дължимото на ищеца договорно възнаграждение по кредита, което към датата на предсрочната изискуемост е в размер на 1 857.09 лв., което се претендира от падежа на първата неизплатена вноска от 01.08.2019г. до датата на предсрочната изискуемост - 11.08.2020г. Посочва, че длъжниците не са изпълнили поетите договорни задължения, поради което след изпадането им в забава и съгласно чл. 12.3 от ОУ към договора, последният е обявен за предсрочно изискуем от страна на ищеца. Твърди, че общата платена сума по договора за потребителски кредит е в размер на 3 231.23 лева. На длъжника е изпратено уведомително писмо. На ответника също е изпратено такава и е получено лично на посочения от него адрес. Навежда доводи, че за дължимите по договора суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № 3221/2023 година на ВТРС, като съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на А. И. К., че дължи на "Профи Кредит България" ЕООД - град София сумата в размер на 4 419.70 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 3035827921 от 14.09.2018 година, сумата в размер на 1 857.09 лв. – възнаградителна лихва, сумата в размер на 274.87 лв. - лихва за забава, в сумата в размер на 3 102.07 лв. - законна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1314 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 година по Ч.гр.д. № 3221/2023 година на ВТРС, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 3 030.72 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното на 16.05.2024 година съдебно заседание ответникът не оспорва сключването на договора за потребителски кредит, както и усвояването на сумата по него, но твърди, че през последните 2 години никой не го е търсил, поради което има възражения срещу претендираните огромни лихви и такси.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото 2 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложените заверени копия на Договор за потребителски кредит № 3035827921 от 14.09.2018 година, ведно с декларации, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр, Допълнителна преддоговорна информация и Искане за отпускане на кредит от 13.09.2018 година /л. 20-28/, между "Профи Кредит България" АД - град София, като кредитор от една страна и ***, като кредитополучател и А. И. К., като солидарен длъжник – от друга, е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на *** заем в размер на 5 000.00 лв., с която сума да бъде рефинансирано стара задължение на *** в размер на 3 435.95 лева, а сумата в размер на 1 565.05 лева да бъде преведена по посочена от него банкова сметка, като ответникът по делото е поел задължение да отговаря солидарно, наред с кредитополучателя за задълженията по договора по потребителски кредит. С подписването на договора кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да върнат отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора – за срок от 36 месеца с падеж на първата вноска на 01.11.2018 година и падеж на последната вноска – 01.10.2021 година и с размер на вноската по кредита - 243.98 лева и обща дължима сума по кредита в размер на 8 783.28 лева, т.е. дължимата по договора възнаградителна лихва възлиза в размер на 3 783.28 лева.

Страните по договора са уговорили ГПР в размер на 49.89 % и ГЛП в размер на 41.17 %. Освен това страните са постигнали съгласие за избран и закупен пакет допълнителни услуги срещу възнаграждение на стойност 3 896.64 лева, което да бъде заплащано на вноски в размер на 108.24 лева всяка, като по този начин размера на задължението по договора е в размер на 12 679.92 лева с общ размер на вноската от 352.22 лева.

Не е спорно между страните по делото и че отпуснатата сума е усвоена от кредитополучателя. В тази насока е приложеното заверено копие на Извлечение от сметка от 17.09.2018 година /л. 32/.

Видно от приложените по делото заверени копия на Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № 3035827921 от 29.03.2019 година, ведно с погасителен план /л. 29-31/ страните по договора са постигнали съгласие задълженията по вноски № 5 и 6 да бъдат отложени, като задължението по договора да бъде изплащано по нов погасителен план.

От приложеното заверено копие на Уведомително писмо от 28.08.2020 година, ведно с известие за доставяне /л. 33-34/ се установява, че ответникът по делото е уведомен, че считано от 11.08.2020 година кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

По делото е приложено и Извлечение от банкова сметка към 12.01.2024 година /л. 35/, от което се установява, че общата платена сума по договора за потребителски 3 кредит е в размер на 3 231.23 лева, като сумата в размер на 865.92 лева е отнесена за погасяване на задължението по закупена допълнителна услуга.

От приложеното по Ч.гр.д. № 3221/2023 година на Районен съд - Велико Търново се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.11.2023 година е издадена Заповед № 1314 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу солидарните длъжници *** и А. И. К. за сумите от: 4 419.70 лв. - главница, 1 857.09 лв.

- договорна лихва за периода от 01.08.2019г. до 11.08.2020г., 274.87 лв. - лихва за забава за периода от 02.11.2018г. до 11.08.2020г., 3 102.07 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.08.2020г. до 30.10.2023г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит №3035827921 от 14.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 243.07 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника А. И. К., който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си срещу този длъжник.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от кредитополучателя, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, както и размера на претендираните отделни вземания.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Не е спорно между страните, че кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на *** заем в размер на 5 000.00 лева, с която сума да бъде рефинансирано стара задължение на *** в размер на 3 435.95 лева, а сумата в размер на 1 565.05 лева да бъде преведена по посочена от него банкова сметка. Последното се установява по безспорен начин и от приложеното по делото заверено копие на Извлечение от банкова сметка 4 към 17.09.2018 година /л. 32/. Това от своя страна е породило задължението на кредитополучателя да върне заетата сума, заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва в размер на 3 783.28 лева или общо сумата в размер на 8 783.28 лв. на 36 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 243.98 лева. Наред с това с подписването на договора за потребителски кредит ответникът по делото е поел задължение да отговаря солидарно, наред с кредитополучателя, за задълженията по договора. С исковата молба ищецът е признал, че платена по кредита сумата е в размер на 3 231.23 лева.

Макар подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК да е отхвърлено относно вземанията за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 030.72 лева, ищецът е предявил в настоящото производство осъдителен иск за същата сума. Следва да бъде съобразено, че по аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в производството вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител.

Освен това трайна и постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи служебно за нищожни договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС и др.