Решение № 1211 от 19.12.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1261/2024
- Вид
- Решение № 1211
- Подписан
- 19.12.2024
- Състав
- Светозар Димов Светиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1211 гр. Сливен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230101261 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 114/2024г. на СлРС, срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи вземането.
Твърди се, че между страните е сключен договор
№505664063/22.11.2019 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, като длъжникът е преустановил плащанията за периода 24.11.2020 г. до 02.06.2021 г., като от страна на ищцовото дружество е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 114/2024 г. на СлРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите по заповедното производство, като се претендират и разноските.
Назначеният от съда особен представител на ответника е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен, като се излагат твърдения, че ответникът не е ползвал никаква 1 услуга и не е ползвал потребление за посочения период.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество и ответника са съществували валидни договорни отношения по договор №505664063/22.11.2019 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплаща дължимите месечни абонаментни такси, договора му е прекратен едностранно от кредитора въз основа на общите условия на мобилния оператор.
Ищцовото „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството му на кредитор е подало заявление пред Панагюрски районен съд на 14.12.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника В. М.. Въз основа на заявлението след препращане по подсъдност е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №42/09.01.2024г. по ч.гр.д.№114/2024г. на СлРС, с която е разпоредено длъжникът ДА ЗАПЛАТИ на кредитора, както следва:
- сумата от 306,84 лв. /триста и шест лева и 84 стотинки/, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2023 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 677,52 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и 52 стотинки/, представляваща неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната;
- сумата от 264,95 лв. /двеста шестдесет и четири лева и 95 стотинки/– мораторна лихва за забава, считано от датата на първи ден от забавата по всеки отделен документ до 14.12.2023 г., както и направените по делото разноски в размер на 75 лв.
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на кредитора да 2 предяви установителен иск.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.
Между страните са съществували валидни договорни отношения за предоставяне на мобилни услуги, като договора е подписан лично от ответника и няма оспорване на това обстоятелство. Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключения договор, а ответникът не е изпълнил своите задължения за заплащане на дължимите суми /противното не е доказано, а и не се твърди от ответната страна/, поради което дължи сумите по заповедта за изпълнение. Не са налице нищожни или неравноправни договорни клаузи, нито погасени по давност вземания.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №42/09.01.2024г. по ч.гр.д.№114/2024г. на СлРС.
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 650 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Н. М. с ЕГН-********** от ***************************, представляван от назначения на основание 3 чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Г. М. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление:
ГР.София, ул.“Кукуш“ №1 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №42/09.01.2024г. по ч.гр.д.№114/2024г. на СлРС, а именно:
- сумата от 306,84 лв. /триста и шест лева и 84 стотинки/, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2023 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 677,52 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и 52 стотинки/, представляваща неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната;
- сумата от 264,95 лв. /двеста шестдесет и четири лева и 95 стотинки/– мораторна лихва за забава, считано от датата на първи ден от забавата по всеки отделен документ до 14.12.2023 .
ОСЪЖДА В. Н. М. с ЕГН-********** от *************************** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: ГР.София, ул.“Кукуш“ №1 сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4