Решение № 147 от 26.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000177 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 30/ 16.06.2026 г. по т.д. № 30/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдена на основание чл.432 КЗ да заплати на С.

А. А. сумата 10 225.84 евро /20 000 лв./ - обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 24.11.2024 г. около 10.50 в гр. Троян, на кръстовището, образувано от ул.

Васил Левски и ул. Минко Радковски, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са отхвърлени исковите претенции на А. за присъждане на обезщетение до пълния претендиран от нея размер 70 000 лв. /35 790.43 евро/ като частичен иск от 130 000 лв. /66 467.94 евро/, както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 01.12.2024 г. до 02.01.2025 г. На А. е присъдено и обезщетение за имуществени вреди.

Производството пред ВТАС е образувано по подадена от С. А. А..

Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска й за обезщетение за сумата над 10 225.84 евро до 20 000 евро като частичен иск в размер на 35 790.43 евро. Счита, че присъденото от съда обезщетение е силно занижено и не съответства на съдебната практика при компенсиране на вредите от вида на причинените й при процесното ПТП. Съдът само формално маркирал част от критериите, относими към определяне размера на обезщетението, без да направи 1 задълбочен анализ на конкретните обективно съществуващи факти. Не отчел в достатъчна степен вида и характера на причинените й телесни увреждания, проведеното лечение и неговата продължителност, отражението на инцидента върху психиката й, като освен това не съобразил и съдебната практика по сходни казуси и лимитите на застрахователна отговорност. Счита, че конкретните икономически условия в страната не могат да имат значение за определяне размера на обезщетението, а следва да се отчетат условията на територията на целия европейски съюз, защото застраховката имала установено еднакво покритие на територията на всички европейски страни. Освен това съдът следвало да съобрази и инфлационните процеси, защото не било известно след колко време застрахователят ще изплати присъденото обезщетение, а законната лихва не компенсирала инфлацията. Излага подробни съображения по фактите, обуславящи размера на обезщетението. Позовава се на съдебна практика, постановена по казуси със идентично телесно увреждане.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да й присъди допълнително обезщетение в размер на 9 774.16 евро. Процесуалният представител адв. К. претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Нейн представител не се явява и в насроченото съдебно заседание.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Решението е влязло в сила в частта, с която на А. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 225.84 евро /20 000 лв./, с която й е присъдено обезщетение за имуществени вреди и е отхвърлена претенцията й за законна лихва върху главниците за периода от 01.12.2024 г. до 02.01.2025 г.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд при подробен анализ на събраните доказателства и ВТАС не следва да я преповтаря, тъй като страните не я оспорват, нито спорят формираните въз основа на нея изводи за осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на 2 пострадалата ищца от застрахован при дружеството по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите деликвент и за липсата на принос от нейна страна за настъпване на вредоносния резултат. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението и страните са преустановили спора по тези въпроси. Пред въззивния съд спорът е сведен само до справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед обема и степента на засягане на телесния интегритет на А. и реално търпените от нея болки и страдания.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, по приложението на която разпоредба са дадени разяснения с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, посочващо примерно, неизчерпателно критериите, които следва да ръководят преценката на съда. Съдът следва да съобрази вида и обема на причинените травматични увреждания, начинът на настъпване на вредите, възрастта на пострадалия, претърпените от него болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение и неговата продължителност, евентуално настъпили усложнения, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, загрозявания и осакатявания, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства. Във формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС е прието, че релевантен критерий са и икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото застрахователно събитие. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

В пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП ищцата А. – на 57 г. към 24.11.2024 г., пострадала като пешеходец, е претърпяла фрактура на сакрума – счупване на костите на таза и оток в дясна глутеална област. В исковата молба се твърди, че е имала и множество травми и наранявания по главата, тялото и крайниците, но по делото липсват данни за такива, не са посочени от лекаря, извършил освидетелстване по желание на пострадалата на 02.12.2024 г., нито подобни твърдения се съдържат в показанията на разпитаните свидетели. Вещото лице – лекар в съдебно-медицинската част на експертизата е посочило, че тя е получила множество малки травми по тялото без да обоснове заключението си с приложена медицинска документация, като не е възможно да има преки наблюдения, доколкото експертизата е изготвена към 13.05.2025 г. По тази причина съдът не я кредитира в тази й част. С оглед механизма на ПТП е възможно да са получени наранявания, но съдът може да съобрази само доказани конкретни такива. Не е доказано с убедителни, надлежни доказателства непосредствено след инцидента А. да е изпаднала в безсъзнателно състояние, каквото се сочи от св. Д. И. – нейн син, св. А. – нейна снаха и св. П. Й. – колежка, присъствала при ПТП. Показанията на първите двама свидетели не могат да бъдат считани за безпристрастни и съдът ги цени по реда на чл.172 ГПК. Съдът възприема за достоверни показанията им, кореспондиращи и с показанията на св.

3

Йорданова, че линейката се забавила поне 10 мин. след тяхното пристигане на местопроизшествието, което било около 10 мин. след самото ПТП. Отразеното във фиша за спешна медицинска помощ време на пристигане на екипа на ЦСМП не може да бъде ценено като меродавно, защото са представени два отделни фиша с различни номера и с разминаване в посоченото време, като във втория е посочено време на пристигане 11.07 ч., което е годно да подкрепи свидетелските показания. Факт е обаче, че при пристигане на линейката ищцата е установена в съзнание, ориентирана, изпълнявала е указанията, което не съответства на безсъзнателно състояние 10 мин. по-рано. Според заявеното от вещото лице в съдебно заседание няма обективни данни тя да е изпаднала в безсъзнание и никъде в медицинската документация това не е отразено. Счита, че по-скоро се касае до силна уплаха и неразбиране на случилото се.

Пострадалата е била хоспитализирана в МБАЛ гр. Троян за 2 дн. – основно за наблюдение на състоянието й, с прием на обезболяващи. След изписването й при изключително силни болки, описани в показанията на близките й, е потърсена специализирана ортопедична помощ в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен, където след направено изследване е установено счупване на сакралната кост. Лечението й е проведено консервативно, с постелен режим около 30 дни и прием на аналгетици и последващо обременяване с патерици за около 3-4 месеца. От представените болнични листи и свидетелските показания става ясно, че при ищцата възстановяването е протекло в рамките на сочения от вещото лице като нормален възстановителен период, без да са настъпили някакви усложнения. От епикриза от СБАЛББ гр.Троян се установява, че на 04.12. А. е приета с диагноза бронхит и е била на лечение до 11.12.

Във връзка с твърденията на ищцата, че това заболяване е резултат от лежането на земята след ПТП в продължение на поне 20 мин. на студеното време /24.11.2024 г./ вещото лице обяснява, че не може категорично да се установи дали е настинала при инцидента, което според него е възможно, но може да се дължи на много други фактори. т.е. по отношение на бронхита не е доказана пряка причинно-следствена връзка с вредоносното събитие.

Според заключението болките, търпени от ищцата, са били с най-висока интензивност непосредствено след инцидента с постепенно намаляване след третата седмица, но обичайно се изпитват до края на четвъртия месец. При прегледа за нуждите на експертизата вещото лице е констатирало, че 5 месеца след ПТП обективно е възстановена фрактурата на сакралната кос, като пострадалата има субективни оплаквания в мястото на кръвоизлива в дясна глутеална област основно след претоварване, повече ходене и при метеопромени.

Ищцата е търпяла сериозни затруднения в битов план в ежедневието си, найсъществени през първия месец след инцидента, когато е била на постелен режим и е имала нужда от чужда помощ, включително за хигиенните си нужди. Независимо че за 4 нея са полагали грижи дъщерите и снаха й, последното обяснимо й е създало притеснения и дискомфорт. Тя е търпяла ограничения в социално-битов аспект и в рамките на последвалия вертикализирането й възстановителен период – около 3 месеца, защото е трябвало в съответствие с лекарските предписания да се придвижва с патерици. Непосредствено след връщане на работа травмата е затруднила изпълнението на трудовите й функции като работник в „******“ гр. Троян, в какъвто смисъл са показанията на сина й. Той излага, че тя спряла да отглежда животни и не можела да се грижи за градината и съдът приема, че това е било така към момента на разпита му като свидетел – 30.03.2026 г., т.е. 4 месеца след ПТП, защото той обсъжда интервал от време в рамките на посочения от вещото лице възстановителен период.

Същевременно съдът съобразява, че А. е с възстановена трудоспособност, упражнява трудовото занятие, което е имала и преди инцидента, и вече са изминали почти две години от ПТП, през който период липсват доказателства за влошаване на състоянието й, за провеждани рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, за някакви проблеми и затруднения.

По делото не се установява увреждане на психичното здраве на А. и психологична проблематика, специфична за конкретния казус, при което съдът приема, че процесното ПТП й е причинило нормално присъщите негативни емоции – страхове и притеснения, свързани с движението по пътищата.

Безспорно обезщетението цели да поправи вредите, реално претърпени от пострадалото лице, а не следва да е средство за повишаване на жизнения му стандарт, при което за определяне на размера му съдът следва да вземе предвид и икономическата обстановка и ценовата конюнктура в страната към датата на деликта и съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за справедливост. Ориентир за икономическата обстановка са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2024 г. – 933 лв. и средната работна заплата в страната към края на 2024 г. по данни на НСИ около 2 413 лв. Към настоящия момент – две години след инцидента – икономическата обстановка в България е променена – минималната заплата от 01.01.2026 г. е нараснала на 620.20 евро (1213 лв.), а средната в средата на 2026 г. е 1 253 евро (2450 лв.), но релевантният момент за преценка е датата на настъпване на непозволеното увреждане.