Решение № 260339 от 08.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е №

260339 град

Пловдив, 08.03.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА

Светлана СТАНЕВА при секретаря Петя

ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №3137 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Р.Г.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника ѝ адв. А.И., срещу решение №260854/14.10.2020 г., постановено по гр.д. №10014/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI граждански състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Р.К. дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, сумата от 1740.84 лв. главница по договор за потребителски кредит №1012941/22.11.2012 г., сключен между Р.К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 17.04.2014 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.03.2019 г. - до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 15.38 лв. договорна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 17.04.2014 г., за които суми е издадена заповед №2719 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г. по описа на РС Пловдив. К. е осъдена да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 85.12 лв. разноски по ч.гр.дело №4484/2019 г. по описа на ПРС, както и 135.12 лв. разноски в производството.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението – неправилно е прието, че съществува договор за цесия, въпреки че документа е оспорен и не е представен по делото в оригинал.

Твърди се, че ако се изключат оспорените доказателства, ищецът няма да има качеството кредитор. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, като на жалбоподателката се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, като се твърди неоснователност на същата.

По делото са представени заверени копия на всички документи, с оглед запазване на търговската тайна, като единственото, което не е посочено в тях, е цената на цесията и лични данни на трети лица. По делото са представени в оригинали договора за кредит и анекс към същия, както и потвърждение за цесията относно същото задължение, изхождащо от цедента. Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на атакувания съдебен акт, като се присъдят и разноски в размер на 300 лв. съгласно представения списък.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част, и само на поддържаните основания, без ограничение в дейността по приложение на материалния закон.

Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 ОСГТК.

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Р.К. дължи на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумите: 1756.22 лв., представляващи незаплатено задължение по анекс №1012941 към договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 30.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Искът е процесуално допустим

– предявен е в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от легитимирана страна – заявител в развило се заповедно производство по ч.гр.д. №4484/2019 г. на Районен съд Пловдив, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 22.11.2012 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – кредитор, и ответницата в първоинстанционното производство К. бил сключен анекс №1012941 към договор за отпускане на потребителски паричен кредит №660192/30.06.2011 г., като остатъка от дълга към датата на подписване на анекса бил 1 885.08 лв. Кредитополучателят се съгласил да погаси усвоения кредит чрез 21 вноски – от 14.12.2012 г. до 14.08.2013 г. по 26.35 лв. месечно, и от 14.09.2013 г. до 14.08.2014 г. – по 173.65 лв., с първа падежна дата 14.12.2012 г. Кредитополучателят направил 11 пълни вноски – 9 по 26.35 лв., една от 173.65 лв., една от 88.35 лв. и последващо плащане от 144.55 лв., както и погасени лихви за просрочие от 7.65 лв. Поради преустановяване плащанията длъжникът изпаднал в забава. Твърди се, че непогасените вноски са с настъпил падеж и вземането е изискуемо в пълен размер.

На 17.04.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който първото дружество цедирало вземането си по описания договор. По силата на пълномощно цесионерът изпратил уведомително писмо до кредитополучателя на адреса, посочен в договора за предоставяне на потребителски кредит, но пратката не била потърсена от получателя. Иска се, ако съдът счете, че ответницата не е уведомена за цесията, да приеме, че с исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне това е сторено. Изложени са обстоятелства за образувано заповедно производство, като е посочено, че по ч.гр.дело №4484/2019 г. постъпило възражение, поради което и в дадения от съда срок се предявили настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземания в размер от 1 756.22 лв. – незаплатено задължение по анекс №1012941 към договор от 30.06.2011 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането, от които 1 740.84 лв. главница и 15.38 лв. договорна лихва. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, със становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че всички вноски, чийто падеж е 14.03.2019 г., са погасени по давност, а вноските от 14.03.2014 г. до 14.08.2019 г. – 5 на брой в общ размер от 868.25 лв., евентуално не са погасени. Оспорва се твърдението сумата да е предоставена, както и, че ответницата не е плащала редовно вноските. Оспорва се датата и автентичността на представените договор и анекс и се прави искане тези документи са представят в оригинал. Оспорва се договорът за цесия - твърди се нищожност поради липса на престация, липса на индивидуализация на вземането, липса на подписи на всички страни. Прави се искане да се представи в оригинал договорът за цесия. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Пред първата инстанция са събрани следните доказателства:

Приложено е ч.гр.дело №4484/2019 г. по описа на ПРС, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение №2719/01.04.2019 г., с която е разпоредено Р.Г.К. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 1740.84 лв. главница, представляваща непогасена сума по договор за потребителски кредит №1012941/30.06.2011 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 17.04.2014 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, 15.38 лв. договорна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 17.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото – 35.12 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В оригинал по делото са представени: договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 30.06.2011 г., сключен между Р.Г.К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, със заемна сума от 4000 лв., предвидена за погасяване на 24 бр. месечни вноски, с падеж на първата вноска: 14.07.2011 г.; анекс №1012941/22.11.2012 г., с който страните са се съгласили, че остатъка по задължението на потребителя по кредит искане – договор за отпускане на паричен заем №660192/30.06.2011 г. в размер на 1885.08 лв. ще бъде погасена на 21 бр. месечни вноски, с крайна дата на погасяване 14.08.2014 г.; общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит, подписани от страните по договора на 30.06.2011 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити – Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, както и погасителен план към договор за допълнителен паричен кредит №660192/30.06.2011 г., с първа погасителна вноска с падеж 14.07.2011 г. и последна - с падеж 14.06.2013 г.; подадено на 29.06.2011 г. от Р.К. до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД искане за рефинансиране на съществуващ дълг със сумата по паричен заем; искане да бъде изцяло и предсрочно погасен съществуващия потребителски кредит № 660192 с превеждането по банкова сметка ***.08 лв. по потребителски кредит №1012941, отпуснат от дружеството. Представен е и погасителен план към анекс №1012941 от 22.11.2012 г.; потвърждение за извършената цесия на анекс №1012941 на основание чл.99 ЗЗД, с което дружеството – цедент е потвърдило извършената такава на анекс №1012941 към договор №660192, цедиран на ищеца съгласно договор за прехвърляне на вземания от 17.04.2014 г.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до Р.К., чрез пълномощник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в което е посочено, че първото дружество е прехвърлило на второто по силата на договор за продажба от 17.04.2014 г. всички вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №1012941, ведно с приложена към писмото обратна разписка, с отразяване „пратката не е потърсена от получателя“.

Представен е и договора за продажба и прехвърляне на вземания от 17.04.2014 г., сключен между двете юридически лица, приложение №1 към договора, според което вземанията по анекс №1012941 от Р.К. са предмет на извършеното прехвърляне на вземания. Представено е и пълномощно, по силата на което дружеството – ищец е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници за сключената цесия от 17.04.2014 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че между ищцовото дружество и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за цесия – за продажба и прехвърляне на вземания от 17.04.2014 г., от ищеца е придобито вземането по договора за потребителски кредит №1012941/22.11.2012 г., като не са възприети възраженията на ответницата, че представения договор за цесия е непълен, нищожен, поради липса на уговорена престация, липса на индивидуализация на вземането, липса на подписи на всички страни. Ищецът не е представил в оригинал сключения между него и заемодателя договор за цесия, но съдът е приел, че е установено безспорно прехвърлянето на вземането, по силата на валиден договор за цесия.

Представено е потвърждение за извършената цесия на анекс №1012941 на основание чл.99 ЗЗД, в оригинал, като цедентът потвърждава извършената цесия на вземанията по анекса. Налично е и приложение № 1 към договора за цесия, видно от което вземанията от К. в общ размер от 1756.22 лв., от които 1740.84 лв. главница и 15.38 лв. договорна лихва са прехвърлени на ищеца. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава стария кредитор да извърши уведомяване за цесията, но няма пречка да упълномощи новия да извърши съобщаването до длъжника като пълномощник, което действие не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и е направено в случая с приложеното към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземания от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.