Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2778 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9707/2025
Вид
Решение № 2778
Подписан
03.06.2026
В сила
05.08.2026
Състав
Татяна Иванова Маслинкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2778 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330109707 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК предявен от И. А. Г. против Б. В. А..

Съдът е сезиран с молба, в която се твърди, че страните се запознали през 2018 година. От съжителството им се родило детето Т. Б. А.. Семейството за кратко заминало за *** на два пъти - първият път през 2019 година, а вторият път през 2021 година. Ответникът не давал средства за семейството и трайно не полагал грижи за детето, поддържал връзки с други жени, поради това и майката с детето се прибрали преди повече от две години. През 2024 година ответникът заедно с настоящата си партньорка се завърнал в ***.

Майката и детето се установили в ***. Бащата с месеци не посещавал сина си.

Два пъти бащата виждал детето откакто е в *** за няколко часа, изпращал суми в размер на 100 паунда общо на период от шест месеца. Ищцата живеела в апартамент под наем в размер на 600 лв./306,78 евро. Полагала всички грижи за детето, посрещала всички разходи. Средно месечно за Т. били нужни около 700 лв. / 357,90евро. Прави се искане ответникът да поеме от тях сума в размер на 450 лв. В съдебно заседание на 30.03.26г. е допуснато изменение на иска в частта за издръжката, а именно 230 евро месечно. Майката желае да 1 упражнява родителските права. Предлага режим на лични отношения.

Претендира издръжка в същия размер от 230 евро една година преди подаване на исковата молба.

От ответника не е постъпил отговор. Не е взето становище по предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение за раждане се установява, че детето Т. Б. А., е родено на *** г., с майка И. А. Г. и баща Б. В. А..

От приложени по делото Удостоверения за настоящ и постоянен адрес на И. А. Г. и Т. Б. А. е видно, че същите живеят на един и същи адрес: ***.

От представения по делото Договори, е видно, че ищцата заплаща ежемесечно сумата в размер на 600 лв./306,78 евро наем на недвижим имот, както и сумата от 70 лв./ 35,79 евро за наем на паркомясто.

По делото е представено Становище от *** относно детето Т. Б. А., от което е видно, че същото е в добро здравословно състояние.

От представеното по делото Удостоверение № 99/ 09.04.2025г. е видно, че детето посещава детска градина редовно.

От постъпилата по делото Справка НАП за И. А. Г. е видно, че има сключен трудов договор с *** – клон ***, с осигурителен доход към 30.11.2025г. в размер на 2290,66 лева.

От постъпилата по делото Справка НАП за Б. В. А. е видно, че същият няма данни за сключен трудов договор, като последния такъв е с дата на прекратяване 09.06.2025г.

Представени са по делото копия на касови бонове относно стойността на направени покупки за дрехи на детето.

В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля *** /протокол от съдебно заседание, проведено на 30.03.2023г./.

От разпита на свидетелката *** /майка на ищцата/, се установява, че родителите на детето са разделени от 2024г., като основните грижи за него са поети от майката. Същата споделя, че помага финансово на дъщеря си, която 2 заедно с детето живее под наем и заплаща месечно наем в размер на 350 евро.

Детето посещава спортни клубове, тенис и източни бойни изкуства, които занимания се заплащат от майката. Тържествата в детската градина също се заплащали от майката, както и рождените и имените дни на детето.

Почивките, на които ходят лятото също се заплащали изцяло от майката.

Относно бащата на детето сочи, че същият живее и работи в ***, но не знае с какво се занимава. Споделя, че няма настойчиви опити от бащата да поддържа контакти и емоционална връзка с детето. Рядко звънял и по телефон. При последното му посещение в *** ищцата му предоставила възможност да се види с детето в ***. Среща се състояла за няколко часа. Детето било оставено при баба си по бащина линия също за няколко часа, след което било върнато на майката. Сочи, че ищцата е дала детето на баща му без ограничение във времето и връщането му на майката било по тяхна преценка. Сочи, че наймалко 400 евро били нужни месечно на детето за храна, спортни клубове, тържества в детската градина и почивки.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед тяхната заинтересованост, съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка, тъй като същите са последователни и логични, а и непосредствено възприети.

От изготвения по делото социален доклад от ДСП – Пловдив става ясно, че по данни на майката с бащата на детето се запознават в *** пред ***., малко след което заживяват на семейни начала. През 2019г. се ражда синът им Т. Б. А.. Две години след това родителите се разделят. Бащата не е проявявал отговорност към майката и детето. В последствие ищцата разбира, че той употребявал и разпространявал наркотици във ***. След като се разделили майката остава да живее с детето в къщата на ответника в ***, който до втората година на детето заплащал минимална парична сума за него. Преди две години бащата се завърнал в *** с настоящата си партньорка, която представил на ищцата. Същата идва да живее в *** под наем заедно с детето.

Сочи се, че бащата вижда детето два пъти в годината и разговарят по телефона два - три пъти месечно. Същият е незаинтересован от детето и не се включва финансово в издръжката му. Заплащал на година около 100 паунда, изпращал от *** дрехи и обувки. По данни на майката същата се опитва да поддържа връзката между бащата и детето, но без успех, тъй като бащата не проявявал интерес. От раздялата до настоящия момент бащата трайно се е установил във ***.

3

Видно от изготвения по делото социален доклад от ДСП – Пловдив е, че основните грижи за детето се полагат от майката. Посрещнати са здравни, емоционални и образователни потребности на детето. При наблюдение от социален работник е установено, че същото е облечено в чисти и подходящи за възрастта и сезона дрехи. Относно жилищните условия, жилището, което майката и детето използват под наем има всички подходящи условия за отглеждане на дете. По данни на майката същата работи онлайн от вкъщи като системен администратор във фирма „***“ с месечно възнаграждение в размер на 1000 евро. Споделя, че получава финансова подкрепа от майка си в размер на 800 евро ежемесечно. Детето е четвърта група в *** – ***. Посещава тенис клуб „***“, за което се заплаща месечна такса в размер на 120 евро, без включени консумативи. Момчето посещава и тренировки по „Жиу-жицу“, за което се заплаща сумата от 13 евро за тренировка. Наблюдава се емоционална привързаност на детето към майката.

По данни на ОЗД при ДСП – *** на 17.03.2026г. е осъществено посещение в дома на ответника в ***, ***, като бащата не е намерен на адреса.

Проведен е разговор с *** – майка на ответника, която сочи, че синът й повече от десет години живее и работи във ***. Споделя, че майката и бащата на детето първоначално са живеели заедно, като първите две години от раждането на детето живеели в ***. Имало период, през който страните заедно с детето живеели във ***. Не след дълго ищцата и детето й се завърнали в ***, като са продължили да живеят в семейната им къща в *** до 2024г., когато се преместили в ***. *** споделя, че взаимоотношенията в семейството на сина й са били добри и двамата родители се отнасяли с внимание и грижа към внука й . Смята, че раздялата между страните е настъпила в резултат на трудности при отглеждане на детето в чужбина. ОЗД при ДСП –Пловдив информират, че *** е заявила, че е открила банкова сметка на името на внука си, като му внася всеки месец сумата от 100 евро. Намеренията й били да осъществи начинанието си до навършване на 18- годишна възраст на детето Т.

А.. Заявява, че синът й Б. А. е запознат с действията на майката относно заведеното срещу него дело.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че след раздялата на страните, детето живее и грижи за него полага ищцата. Майката желае и занапред да отглежда сина си.

4

При съобразяване интересите на детето, както и с оглед на полаганите до момента грижи, адекватното посрещане на нуждите на детето, създадената стабилност и спокойствие в живота му, добрите жилищни условия, посрещането на всички нужди, съдът намира, че към настоящия момент майката е родителят, който следва да упражнява родителските права, като местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.

За осигуряване на здравословна емоционална среда, нормалното личностно развитие на детето, в негов интерес е да се осигури възможност да контактува със своя баща.

Съдът счита за подходящи мерки с оглед съхраняване и поддържане на връзката между бащата и детето и съобразен с възрастта на детето към настоящия момент следния режим на лични отношения:

Всяка втора и четвърта неделя от месеца за периода от 10.00 часа до 18.00 часа без преспиване. Бащата ще взема детето при себе си за две седмици през лятото, разделени на два периода от по една седмица, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните, след предварителна уговорка с майката.

Относно издръжката на детето, съдът взе предвид неговата възраст, разходите свързани с посрещане на нуждите, закупуване на дрехи, храна, лекарства, посещение на учебни заведения и извънкласни дейности. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142, ал. 1 от СК. Установи се, че ответникът е в трудоспособна възраст и следва да реализира доходи, достатъчни за осигуряване както на собственото си съществуване, така и на лицата, към които има задължения за издръжка. По делото не се установява ответникът да има задължения за издръжка към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да се заплаща издръжка. Ето защо и с оглед възрастта на детето, неговите потребности и социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата 5 родители са задължени да му осигуряват месечна издръжка в размер на около 400 евро, от които минимум 200 евро за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка, следва да се има предвид, че основни грижи за детето ще полага майката. Съдът намира, че ответникът следва да осигурява 230 евро за детето, а останалите средства ще се поемат от майката.

В същия размер следва да бъде уважен и иска за едногодишния период преди подаване на исковата молба. Установи се, че и в този период основните грижи за детето са полагани от майката, като бащата напълно се е дезинтересирал от отглеждането и обгрижването на детето. Не се установи разлика в размера на нуждите на детето и възможностите на родителите в процесния период.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПдРС държавна такса в размер на 331,20 евро за присъдената текуща издръжка, както и държавна такса в размер на 110 евро за присъдената издръжка за минало време или държавни такси относно исковете за издръжка в общ размер на 441,20 евро.

Поискано е присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1200 евро. Предвид факта, че искът е изцяло уважен, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направени от него разноски в размер на 1200 евро.