Решение № 3389 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3389 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330117597 по описа за 2023 година намира следното:

С решение № ............. по описа на ПдОС, XIV състав, делото е върнато на ПдРС за разглеждане от друг състав в частта, в която е отхвърлен искът на „Йеттел България“ ЕАД с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 49,98 лева – сбор от стойността на месечните абонаментни такси за мобилни услуги за периода от 20.05.2018 г.

– 19.07.2018 г., предоставени от ищеца на ответника въз основа на сключения между тях договор за мобилни услуги № .............., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на изпълнение по чл. 410 от ГПК – ............, до окончателното плащане на сумата, след обезсилване на постановеното при предходното разглеждане на делото решение поради констатирана смърт на представлявания от особен представител ответник – Д. Г., на ........... – преди приключване на съдебното дирене. Поради това извършените с участието на особения представител на покойния процесуални действия след тази дата (изслушване на вещо лице по ССчЕ и даване на ход по същество) са спрямо неправосубектна страна, като следва да се даде възможност на наследника на починалия ответник да вземе 1 участие в същите и да защити интереса си.

Предмет на разглеждане пред този състав, предвид обхвата на въззивната проверка, е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 то ЗЗД за признаване за установено, че Й.... Г. (в качеството на наследник на починалия преди края на съдебното дирене при предходното разглеждане на делото Д. Г.) дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) парична сума в размер на 49,98 лева – сбор от стойността на месечните абонаментни такси за мобилни услуги за периода от 20.05.2018 г. – 19.07.2018 г., предоставени от ищеца на ответника въз основа на сключения между тях договор за мобилни услуги № ............, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на изпълнение по чл. 410 от ГПК –........., до окончателното плащане на сумата, която сума е включена в издадената заповед № ..............за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2020 г. по ч. гр. дело № ........

В изпълнение на указанията на въззивния съд този състав на ПдРС е призовал за участие в производството наследника на покойния – И. Д. Г., като му е предоставил възможност да защити правата си като участва в опорочените при предходно разглеждане на делото процесуални действия.

Същият не е изявил желание да стори това – въпреки редовното си уведомяване, не се явил в открито заседание, не е задавал въпроси на вещото лице, не е взел становище по съществото на спора. Ще се обсъдят направените преди смъртта на праводателя му оспорвания и възражения, от ползите от които няма основание наследникът да се лиши (те щяха да позлват и неговия наследодател, ако беше доживял края на процеса).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното:

По фактите:

На първо място, за яснота следва да се посочи, че с оглед съдържанието на подадената въззивна жалба, по повод на която е обезсилено предходно постановеното по делото решение, явно е, че делото е висящо понастоящем само за признаване за съществуващо на вземането на „Йеттел България“ ЕАД (преди – „Теленор България“ ЕАД) от ответната страна за две абонаментни 2 такси (2 х 24,99 лв.) за два последователни месечни отчетни периода – от 20.05.2018 г. до 19.07.2018 г., тоест от 20.05.2018 г. до 19.06.2018 г. и от 20.06.2018 г. до 19.07.2018 г. В останалите части като необжалвано предходно постановеното решение е влязло в сила. Поради това ще се обсъждат единствено доказателствата, касаещи процесното вземане за абонаментни такси за периода от 20.05.2018 г. до 19.07.2018 г.

Видно от приложеното по делото удостверение за наследници на Д. Г., същият е оставил за наследник по закон единствено своя син И. Д. Г..

Представен е договор за мобилни услуги от .........., от който се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ..........с месечен абонамент в размер на 24,99 лева с ДДС (20,82 лв. без ДДС), а по заповедното дело, приложено към настоящото, са представени и общите условия към същия.

Представени са съставените при действието на същия фактура № ............. за сумата от 35,46 лв. с ДДС, от която първоначално са се претендирали 26,73 лв., а предвид обхвата на въззивната проверка за този отчетен период (20.05.2018 г. до 19.06.2018 г.) се претендира единствено сумата от 24,99 лв. – една месечна абонаментна такса за отчетния период, фактура № ............. с вкл. ДДС (от която – абонаментна такса в размер на 20,82 лв. без ДДС (т.е. 24,99 лв. с ДДС), такса за спиране на номер 0,75 лв. без ДДС, както и за ползвана услуга – разговори към „Грижа за клиента“ – 0,02 лв. без ДДС), като предвид обхвата на въззивната проверка за този отчетен период (20.06.2018 г. до 19.07.2018 г.) се претендира единствено сумата от 24,99 лв. – една месечна абонаментна такса за отчетния период.

Оспорванията на ответната страна против възникването на облигационното отношение, направени при първото разглеждане на делото преди смъртта на ответника Г., се намират за неоснователни. От една страна, договорът за мобилни услуги и приложенията му са били представени при поискването им от съда (оригиналите са върнати на ищеца по негова писмена молба от 04.02.2025 г.), а от друга – що се касае до фактурите, редът по чл. 183 от ГПК за изключване на частни документи от материалите по делото е приложим единствено по отношение на заверени от самата страна преписи.

Той не е приложим, когато преписите са представени на съда, заверени от 3 адвокат, какъвто е настоящият случай. Изключение е хипотезата на спор за съществуването на документите в правния мир (решение № 50061 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят .... Т...........). Такъв спор по делото не е налице, а нещо повече – със съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертиза е установено не само че оспорените документи съществуват, а и че са подписани от наследодателя на ответника. Направените възражения, че мобилните услуги не са предоставяни на абоната за процесните отчетни периоди поради спирането им са останали недоказани – по делото не са събрани никакви доказателства в тази насока.

В хода на производството е изготвено и заключение по ССчЕ от в. л. Д.

С., което се кредитира от съда като пълно и компетентно завършено. В същото и при изслушването си в открито съдебно заседание на 28.11.2022 г. вещото лице посочва, че счетоводството на ищеца е редовно водено електронно, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от ищцовото дружество; че във фактура № .......... с ДДС е включено вземане за абонаментна такса до претендирания и уговорен размер от 24,99 лв. с ДДС (след корекция, която макар и да не е извършена чрез издаване на кредитно известие, не е в нарушение на счетоводните стандарти), а във фактура.............. – задължение за абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС. Експертът е посочил, че тези задължения не са заплатени от абоната.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД в настоящия случай ищецът следва да установи съществуването на валидно облигационно отношение с ответника по договор за мобилни услуги.

Като съобрази горните констатации за фактите, следва да се приеме искът за доказан по основание и размер. Това е така, защото представеният договор за мобилни услуги отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е 4 запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Договорът обвързва страните по него съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че за фактурираните периоди първоначалният ответник като потребител на мобилни услуги действително е ползвал същите. В тази насока следва да се посочи, че в случая е достатъчно същият да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях. При доказателствена тежест за ответната страна по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на използваните далекосъобщителни услуги, нито се установи достъпът до същите да е бил спиран или ограничаван. Сумите са станали изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок след фактурирането на всяка от сумите, начислена за абонаментни такси – чл. 27 от Общите условия. Не са ангажирани доказателства те да са заплатени.

Тези задължения са възникнали приживе на Дмитър Г. и доколкото не са били погасени, след смъртта му са преминали към неговия единствен наследник по закон – И. Г. (чл. 5 от ЗН), който е конституиран по реда на чл.

227 от ГПК да отговаря по иска за съществуването им, заведен от „Йеттел България“ ЕАД.

Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска ще се присъди и законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на ищеца съразмерно с уважената част от иска, включително и за предходното разглеждане на делото, както и за заповедното производство се следват разноски в размер на 463,65 лв.

Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Пловдив извършените разноски от по направените доказателствени искания на особения представител на ответника (СПочЕ), доколкото същият е освободен от заплащане на разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, т. е. сума в размер на 80,40 лв. Аналогично, следва да се осъди ответникът да плати в полза на бюджета на съда съразмерно с уважената част на иска 5 парична сума в 39,60 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.

Д. Г., ЕГН: ********** (в качеството си на наследник на починалия в хода на процеса Д. И. Г., ЕГН: **********), ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ...........(с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), сумата в общ размер на от 49,98 лева – сбор от стойността на месечните абонаментни такси за мобилни услуги за периода от 20.05.2018 г. – 19.07.2018 г., предоставени от ищеца на ответника въз основа на сключения между тях договор за мобилни услуги № 619614057 от 14.03.2018 г. с предпочетен номер ............., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на изпълнение по чл. 410 от ГПК – ............, до окончателното плащане на сумата, която сума е включена в издадената заповед № ........... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2020 г. по ч. гр. дело № ................

ОСЪЖДА И. Д. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ............ (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), парична сума в размер на 463,65 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за настоящото производство, за производството по гр. дело № ..............за производството по в. гр. дело № ......... както и за заповедното производство по ч. гр. дело № .........