Решение № 6 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора и К. Ас. С. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601040 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по протест и въззивни жалби срещу присъда №4 от 31.01.2024г. постановена по нохд № 577/2023г. на Окръжен съд гр.София, с която подс. К. Т. Е. е признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 343 ал.3 б“б“ пр.1-во /редакция ДВ бр.74/2015г. вр. ал.1 б“в“ 342 ал.1 пр.3 вр. чл.2 ал.2 от НК за това, че: на 09.04. 2022г., около 17.40 ч. на третокласен път III - 6004, землището на с. Горна Малина, обл. София, в района на км.3+700 при управление на МПС - лек автомобил м.“Субару“, м.“ Легаси“ с ДК № ********, с посока на движение от с. Горна Малина, към с. Белопопци, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:Чл. 16 (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на превозно средство е забранено:когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.Чл. 21, ал. 1 При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните дейности на скоростта в километър в час: за пътно превозно средство от категория „В“, извън населено място, 90 км/ч., като при избиране на скоростта си водачът Е., превишил пределно допустимата скорост за движение извън населено място - 90км./ч., управлявайки лекият автомобил със скорост от 111км./ч. навлязъл в лентата за 1 насрещно движение, където реализирал удар с насрещно движещ се мотоциклет м.“БМВ“, м.Р1200ГС, с ДК № ********, управляван от С. В. Х., в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: С. В. Х. и В. Х. Х., пътник на мотоциклета, поради което и на основание чл. 54 НК и чл. 58 А НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок о т ПЕТ години. Съдът е наложил и на основание чл. 67, ал.3 НК вр.чл.42а, ал.2, т.1 и т. 2 НК следните пробационни мерки : 1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години с периодичност два пъти седмично, през изпитателния срок и 2.

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години през изпитателния срок. Със същата присъда на основание чл. 343 г НК вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК К. Т. Е. е бил лишен и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подс.Е. да заплати в полза на Областна дирекция на МВР- гр. София сумата в размер на 4378,24 /четири хиляди триста седемдесет и осем лева и 24 стотинки, представляваща направените разноски по делото в досъдебната му фаза, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането. По отношение на веществените доказателства съдът е постановил да останат по делото на основание чл. 111, ал.1 от НПК, до приключване на наказателното производство.

В протеста на прокурор Р. Д. от Окръжна прокуратура гр.София са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, както и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, които били занижени, не съотствали на регламентираните в чл.36 от НК цели на наказанието и се претендира увеличаването им.

Възразява се срещу приложение института на условното осъждане, който прокурора счита, че следва да бъде отменен от въззивната инстанция, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализиране наказанието на подсъдимото лице били хиперболизирани, като от друга страна не били обсъдени в достатъчна степен наложените му административни наказания по ЗДвП, които го характеризирали като недисциплиниран водач на моторно превозно средство. Освен това значителното превишаване на скоростта в конкретния случай била основната причина за настъпилото пътно транспортно произшествие. Държавното обвинение претендира налагане на наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства около средния размер предвиден в нормата на НК – седем години и шест месеца, което след редукцията да достигне параметрите на около пет години лишаване от свобода. Аналогично прокурора претендира и за увеличаване наказанието лишаване от правоуправление, което да бъде увеличено на шест години.

Излагат се доводи и за нарушения при приложение нормата на чл.54 от НК, тъй като не била взета предвид обществената опасност на деянието и дееца, а 2 извършеното от подсъдимия било от категорията на общоопасните престъпления, които в последните години бележели значителен ръст, като основната причина била именно високата скорост на управление на моторните превозни средства. Определеното от първостепенния съд наказание не можело да постигне целите на генералната и специалната превенция предвидена от законодателя. Неправилна и незаконосъобразна била присъдата и в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК. Не били взети предвид писмените доказателства от Сектор ПП-КАТ, според които за по-малко от четири години, спрямо подсъдимия били наложени осем административни наказания по ЗДвП. Наличието на множество нарушения водел до извода, че наказанията не били изиграли възпираща и превъзпитателна роля спрямо дееца като водач на МПС, напротив същият бил утвърден нарушител на нормите, регламентиращи движението по пътищата и безопасността на транспорта. В конкретния случай предмет на настоящото дело също били извършени две груби нарушения по ЗДвП – превишена скорост и навлизане в лентата за насрещно движение.

Претенцията на прокурора е на чл.337 ал.2 т.1 и 2 от НПК присъдата да бъде изменена, като размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС бъдат увеличени, като се постанови реалното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се отмени разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

Присъдата е атакувана и от частните обвинители Р. В. Х., Х. Р. Х., В. Р. Х., П. Г. Г., Х. П. Г. и П. Х. Г. чрез повереника им адв.И. И.С. с доводи относно неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Във възивната им жалба и допълнението към нея адв.И. сочи, че по отношение на подсъдимото лице съдът подходил крайно снизходително, независимо от чистото му съдебно минало и млада възраст. Не са били взети под внимание фактите и обстоятелствата по делото, а именно управлението на МПС с висока скорост и навлизане в лентата за насрещно движение от водач с множество наложени му наказания по административен ред съгласно ЗДвП, които също били игнорирани от съда. С налагането на нисък по размер на наказание лишаване от свобода за извършеното деяние и отлагане на неговото изтърпяване във времето, частните обвинители и техния повереник не считат, че същото би имало възпитателен и поправителен ефект върху подсъдимия, както и върху останалите членове на обществото. В този смисъл се претендира на основание чл.334 т.3 от НПК да бъде увеличен размера на наказанието лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер / над седем години / с ефективното му изтърпяване/, както и увеличаване кумулативно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от управление на МПС за срок не по-малък от шест години, за да бъдат постигнати целите на наказанието в конкретния случай съобразно чл.36 от НК, тъй като причиняването смъртта на двете пострадали лица било по вина на подсъдимия при грубо нарушаване правилата за движение по пътищата. Иска се да бъде поправена и грешката допусната в единния граждански номер на пострадалата В. Х. Х. който бил **********. Претенция се отправя от адв. И.

3

И. С. и по отношение на разноските за адвокатското възнаграждение съобразно чл.189 ал.3 от НПК, в която част липсвало произнасяне от първостепенния съд, въпреки своевременното отправяне на това искане от повереника.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от частните обвинители В. С. Х., Й. И. Х. и Г. В. Г. чрез повереника им адв.Б. Х. също с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В конкретния случай наказанието неправилно било определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на неговия минимум, при обективно изяснените обстоятелства, според които деянието било извършено – при грубо нарушаване нормите на ЗДвП и смъртта на две млади лица, чиито семейства и близки били унищожени от загубата им.

Наказанието лишаване от свобода следвало да бъде наложено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и да бъде увеличен неговия размер с реалното му изтърпяване. В този смисъл се иска на основание чл.334 ал.1 т.2 от НК увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода без приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и увеличаване на наказанието лишаване от правоуправление за срок от минимум пет години. Твърди се, че първостепенния съд не се произнесъл по претенцията за разноските във връзка с адвокатското възнаграждение на повереника, в която част се иска произнасяне от въззивната инстанция.

В съдебно заседание прокурорът от АП-София поддържа протеста в частта относно увеличаване наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява моторно превозно средство и неприлагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по отношение наказанието лишаване от свобода. Не поддържа протеста в частта относно искането за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, като претендира единствено да бъде постановено реалното му изтъряване, тъй като по този начин би се постигнала генералната превенция съгласно чл.36 ал.1 от НК. На същото основание моли лишаването от правоуправление да бъде завишено с още 2/две/ години или общо 5/пет/ години лишаване от правоуправление. От редовно призованите частни обвинители В. Х., Й. Х. и Г. Г. се явява единствено Й. Х. с повереника им Б.

Х.. Повереникът се придържа към въззивната си жалба и допълнението към нея, която поддържа, в това число подробно мотивираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Последното не било обосновано от първостепенния съд с оглед отнетите два човешки живота, поради което се претендира за изменение на присъдата с ефективно осъждане на подсъдимия, както и за присъждане на разноските от първата инстанция, което не било направено. Адв.Х. намира за основателно направеното от прокурора искане лишаването от правоуправление на подсъдимия да бъде за по-дълъг срок, а именно за 5/пет/ години. Останалите частни обвинители Р. Х., Х. Г., В. Х., П.

Г., Х. Х. и П. Г., редовно призовани се явяват лично с изключение на П. Г. и 4

Х. Г.. Всички те са представлявани от адв.И. И.– С., която се явява лично пред въззивния съд. Повереникът поддържа въззивната си жалба и допълнението към нея, в това число и съображенията за увеличаване на наказанията и неприлагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Следвало според повереника да бъде отчетена тежестта на извършеното деяние и смъртта на двата човешки живота, причинена от управлението на МПС с висока скорост на завой при ясна видимост, както и навлизането в насрещната лента за движение. Адв.И. прави аналогия с друго висящо производство за смърт на пътя с причинена смърт на две лица на бул.“Сливница“, при което съдът е наложил ефективно наказание от 9 години лишаване от свобода, редуцирано на 6 години лишаване от свобода. Счита, че така наложеното наказание от първата инстанция по настоящото дело нямало да доведе до осъществяването на личната и генералната превенция. Претедира за извършване корекция в единния граждански номер на загиналата при пътно транспортното произшествие В.