Решение № 69 от 21.02.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер ........ 21.02.20 г. Град Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшки районен съд V-ти наказателен състав

На десети февруари

Година 2019

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Илиев

Секретар: Радиана Грозева като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 1394 по описа за 2019 година за да се произнесе съобрази:

Обжалвано е

Наказателно постановление № 17-0284-001629 от 28.06.17 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят Р.Т.Г., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение, счита че не е виновен за ПТП, било случайно деяние.

В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. Дечков, който моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 21.01.2017 г. в 9.25 часа в община Павел баня жалбоподателят като водач на МПС-во "Мицубиши Спейс Стар" с рег. № СТ 4162 ВВ, движейки се по път II-56 на кръстовището с път IV-56012 в посока изток-запад не се е съобразил с пътните условия на заснежена пътна настилка при маневра завой наляво изгубил контрол над МПС-во и се блъснал с движещия се в посока север-юг ла. "Рено Еспейс" с рег. № СТ 4655 КК. Настъпило е ПТП с материални щети, при което виновно са били нарушени чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 1629 от 21.01.2017 г., протокол за ПТП, справка на ОПУ Стара Загора и показанията на свидетелите Д.К., Н.Б. и Й. Ц., които кореспондират помежду си.

Описаната фактическа обстановка се оспорва в с.з. от адв. Дечков, доколкото се сочи, че в АУАН, че жалбоподателят е допуснал ПТП при маневра завой надясно, а в НП е било записано, че е извършвал маневра завой наляво. В НП също е било посочено, че ПТП било на кръстовището, а в с.з. от показанията на св. К. се установило, че било на четвъртокласния път.

Съдът не приема тези възражения, защото обвинението не е свързано със самата маневра, а със загуба на контрол върху МПС-во и несъобразена с пътните условия скорост.

Действително според протокола за ПТП вярна е констатацията в акта, че жалбоподателят е извършвал завой надясно и в този смисъл са показанията на свидетелите, но поради изложените по-горе съображения това противоречие между двата акта не е съществено и не води автоматично до отмяната на НП.

Безспорно е, че ПТП се е случило в района на кръстовището като маневрата на жалбоподателя е започнала от път II-56, а ударът е в

МПС-во, стоящо на път IV-56012.

В с.з. се прави възражение, че вина за ПТП е на др. водач - св. Н.Б., защото той е трябвало да спре на знак В26 "Стоп" и не е бил с предимство.

Оспорва се, че свидетелят е спрял на знак "Стоп". В с.з. свидетелят Б. установява, че е спрял на знака "Стоп", защото пътя е бил заснежен, но от показанията на св. Г., която е майка на жалбоподателя се установява противното.

Съдът счита обаче, че обстоятелството дали св. Б. е спрял на знак "Стоп" или се е движил е без съществено значение за механизма на ПТП, защото жалбоподателят е правил маневра "Завой надясно", т.е. имал е намерение да навлезе в пътя без предимство, посока с. А., от което следва, че при действия съобразени с пътните условия двата автомобила няма да имат съприкосновение.

Тук обаче от съществено значение е, че МПС-во на жалбоподателя е навлязло в пътната лента на движение на л.а. на св. Б., ударило го е в неговата задна лява част, напуснало е платното за движение и се е установило в покой в крайпътната канавка.

Следователно автор на ПТП е жалбоподателя, а не св. Б. дори ако той не е съобразил поведението си със знака "Стоп". Това е така, защото при правилно пътно поведение двата автомобила биха се разминали, тъй като нямат пресичане на траекториите си на движение.

При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, е правилен.

Жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение по заснежения път, което е довело до загуба на контрол върху движението на МПС-во. Това му действие не е съобразено с разположението на МПС-во на св. Б., което в конкретното поведение се явило препятствие и опасност за движението. От тази гл. точка жалбоподателят не е изпълни задължението си да намали скоростта или да спре пред всяко предвидимо препятствие и на практика сам се поставил в тази невъзможност.

Не се приема възражението в жалбата, че се касае за случайно деяние по см. на чл.

11 от ЗАНН във вр. 15 от НК. Случайното деяние изключва умисъла, но тук жалбоподателят е имал пълна представа, че пътят е бил заснежен и не е съобразил това обстоятелство. Нарушенията са били извършени по непредпазливост, тъй като при заснеженият път жалбоподателят е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, защото при движение по заледен път с несъобразена скорост е логично да стане инцидент. В хода на съдебното производство съдът не установи болестни причини, които да са лишили жалбоподателя от съзнание за съставомерните елементи, принадлежащи към съставите на нарушения.

За нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП няма специална санкционна норма, поради което правилно е било наложено наказание по общата на чл. 185 от ЗДвП - 20 лв. глоба, абсолютно определено по размер в закона.

За нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП правилно също е приложена съответната санкционна норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - 200 лв. глоба, абсолютно определена по размер в закона.

В тази част на НП не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването му и при съставянето на АУАН, поради което НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

Съдът не приема, че е бил нарушен чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нормата е обща и има превантивен характер, а спрямо нея правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП са специални. Принципът е, че специалния закон изключва общия, а в случая причиняването на вреди се дължи на поведение, описано в нормите на чл. 20, ал.

1 и ал. 2 от ЗДвП.

Следователно в тази част НП следва да се отмени като необосновано.

Водим от горните мотиви съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0284-001629 от 28.06.17 г. на РУМВР Казанлък в частта му, с която на Р.Т.Г. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБИ от по 20 (по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП) и 200 лв., а в останалата част, с която е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. (по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), го ОТМЕНЯ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Районен съдия,