Акт от 30.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-9

30.01.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1886 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д.В.Г. от гр. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Златина Билянова против Решение № 2928/08.11.2019г. по гр.д. № 6138/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на Д.В.Г. за осъждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171А, да заплати на ищеца сумата от 1735.98 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 251.68 часа, положен в периода 01.07.2016 год. - 30.06.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 220.56 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 28.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 29.07.2019 год. до окончателното й изплащане.

Счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен и в противоречие с постановената съдебна практика извода на съда, че при липса на уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен не следва да се преодолява с аналогичното приложение на друг акт, уреждащ друга материя – НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между двете наредби – по ЗМВР и по КТ, както и че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложим към служебните правоотношения по ЗМВР. Счита, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и следва да се приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв, по методиката, претендирана от ищеца. Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се уважи в пълен размер. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с който въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Акцентира на съдебна практика като счита, че не е налице празнота в нормативната уредба и гражданското законодателство (НСОРЗ) по отношение на служителите на МВР не е приложимо, а смята че е налице специална законова уредба. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвижда правило за превръщане на нощните часове в дневни за разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е била действаща през четири дни от исковия период. Счита, че предвиждането в Наредба № 8121з-407 за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни не била в съответствие със ЗМВР, поради което със следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. правилото липсвало.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта труд е 8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа:8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както по КТ 1,143. За държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този смисъл била и докладна записка № 8121р-20741/30.04.2015г. от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Намира решението за правилно. Не се установило полагането на извънреден труд. Излагат се съображения, че основаната грешка на ищеца се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в глава XV, раздел VI и

VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно.

Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма като счита, че следва да се съпоставя общия комплекс от привилегии и компенсаторни механизми, регламентирани със ЗМВР. Моли да се не се кредитира заключението на вещото лице, поддържа, че липсва положен извънреден труд. Моли решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Няма искания по доказателствата.

Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Билянова, която поддържа въззивната жалба и моли да се отмени обжалваното решение, представя договор за правна защита и съдействие. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от Д.В.Г. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с която сочи, че за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. полагал труд на длъжност „Командир на екип“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР като поради естеството на работата полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен служител. Сочи, че през процесния период е полагал 24 часови дежурства, работил 24-часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици като положил общо 1760 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 2012 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 252часа, които работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 1512 лева. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Претендира се заплащане и на мораторна лихва общо в размер на 207,72 лева.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение.

Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска като се счита за предявен за сума в размер на 1735,98 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, а иска за мораторна лихва се счита за предявен в размер на 220,56 лева.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от м.юли 2016г. до м. юни 2019г. са положени общо 1760 часа нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 2011,68 часа като разликата в двете стойности от 251,68 часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден труд. Съгласно методиката за заплащане на извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР дължимото възнаграждение е в размер на 1735,98 лева. Лихвата за забава за процесния период е 220,56 лева. Ответникът с молба е посочил, че заключението на вещото лице счита за математически вярно, но че е извършено на несъществуващо правно основание.

РС

Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Първата наредба в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на сумирано работно време, а в двете следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на часовете нощен труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е преодолее с прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.