Решение № 2637 от 11.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2637 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330117914 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове п о чл. 439 от ГПК предявени от Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*******, ул. „*****“ № *****, ет. ***, ап. *** против „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Т. Александров № 18, за признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1574,49 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 133,49 лева, във връзка с което вземане е издадена Заповед за изпълнение № *****/05.08.2013 г. по ч. гр. д. № 12909/2013 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с. и Изпълнителен лист от 16.05.2014 г., въз основа на който е образувано изп. д.

№ **********/2014 г. по описа на ЧСИ , *********, рег. № *****, с район на действие ********** съд. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило със Заповед № *****/05.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК и Изпълнителен лист от 16.05.2014 г., издадени от Районен съд Пловдив по ч.гр.д. № 12909/2013 г. по описа на ПдРС, XVIII гр. с., с които е 1 разпоредено ищецът в настоящето производство да заплати на ответното дружество следните суми: главница в размер на 1574,49 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ******, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 02.08.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер па 133.49 лева. Въз основа на така издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12909/2013 г. по описа на ПРС е образувано изпълнително дело № **********/2014 г. по описа на ЧСИ ********, с peг. № ***** на КЧСИ, с район на действие ******. Непосредствено преди предявяване на настоящата искова молба ищецът получил съобщение за образуваното изпълнително дело № **********/2014 г., в което било посочено, че задължението на ищеца по същото изпълнително дело възлиза на следните суми: 1574.49 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени разноски в размер на 133,49 лева, разноски по изпълнителното дело в т.ч. такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ в размер на 383.93 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 374,77 лева и авансови такси в общ размер на 114 лева. Уведомява са за наложен запор върху банкови сметки на ищеца, както и че се насрочва опис на движимо имущество на 05.12.2023 г. на адрес гр. ********, ул. ***** № ***, ет. **, ап. ***. Към съобщението е приложен изпълнителен лист от 16.05.2013 г. по ЧГД № 12909/2013 г. по описа па PC - Пловдив. От образуване на изпълнителното дело през 2014 г. до настоящия момент не са предприемани изпълнителни действия. Между образуването на изпълнителното дело и изпращане на съобщението през 2023 г. за налагане на запор и насрочване на опис на движимо имущество, е изминал период много по-голям от 5 години, поради което вземането се е погасило по давност. Действията през 2023 г. са предприети след погасяване по давност на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск.Отрича „перемпцията“ и изтичане на давността. Твърди, че през 2014 г. са предприети действия -изпратени запорни съобщения до редици търговски банки, сред които ****** АД, ****** ЕАД (сега ,,******“ АД), ****** ЕАД, ****** АД, ****** АД и др.; насрочен опис на движими вещи 28.06.2016 г.; наложен запор върху трудовото възнаграждение -06.10.2017 г. ; запор на банкова сметка в „******“ АД-31.08.2020 г. Първата ПДИ е получена на 2

16.11.2023 г. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното изп. дело ******/2014 г. на ЧСИ ****** и съобщение от 26.04.2024 г. на ЧСИ ****** се установява, че изп. дело между страните е образувано на 23.10.2014 г. по молба на ответника възоснова на изпълнителн лист от 16.05.2014 г. издаден по ч. г. д. 12909/2013 г. на ПРС по заповед за изпълнение *****/05.08.2013 г. за събиране на процесните вземания, произтичащи от изплатено обезщетения по щета. С молбата е поискано извършване на изпълнителни действия. На 03.11.2014 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника, а на 04.12.2014 г. е постъпило доброволно плащане по изпълнителното от последния на сума от 800 лв. На 06.10.2017 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника. На 27.08.2020 г. отново е наложен запор на банкови сметки на длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за задължения на ищеца за главница, лихви и разноски, както и, че по него е образувано изп. дело ******/2014 г. на ЧСИ ******, по което взискател е ответника.

Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и лихва в периода след образуване на изпълнителното дело и в частност извършвани ли са действия за събирането им в периода 2014 г. -2023 г., които да прекъснат течението на давността.

С оглед характера на вземанията, произтичащи от изплатено застрахователно обезщетение по щета следва да се приеме, че същите се погасяват с петгодишна давност.

Безспорно се установява по делото, че след издаване на изпълнителния 3 лист на 16.05.2014 г. е образувано изпълнително дело на 23.10.2014 г. и са извършени изпълнителни действия на 03.11.2014 г., 06.10.2017 г. и 27.08.2020 г. като са наложени запори на вземания на длъжника, както и, че е събрана парична сума чрез извършено доброволно плащане на 04.12.2014 г. Следва да се има предвид, че от наложения запор на 03.11.2014 г. до предприемане на следващото изпълнително действие на 06.10.2017 г. е изтекъл период надхвърлящ две години, което е довело до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Поради това извършеното в последствие изпълнително действие на 27.08.2020 г. не следва да се приема като валидно осъществено, тъй като е сторено по прекратено дело. С оглед последното валидно извършено действие прекъсващо давността-извършеното доброволно плащане на сума на 04.12.2014 г., което следва да се приеме като признание на дълга, съдът намира, че от този момент е стартирало течението на нова погасителна петгодишна давност, чийто период е изтекъл на 04.12.2019 г. Ето защо съдът намира, че този момент ответника не е разполагал с възможност да събира принудително присъдените му вземания. Това сочи основателност на предявения иск по чл. 439 от ГПК и налага уважаването му.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от него разноски в съобразно представените доказателства и списък, които съответстват на 114,98 лв. за държавна такса и 12 лв. за снабдяване с изпълнителното дело и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Т. Александров № 18, че Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „*****“ № *****, ет. ***, ап. *** не дължи сумата от 1574,49 лева (хиляда петстотин седемдесет и четири лева и 49 ст.) -главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 133,49 лева(сто тридесет и три лева и 49 ст.) , във връзка с което вземане е издадена Заповед за изпълнение № *****/05.08.2013 г. по ч. гр. д. № 4

12909/2013 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с. и Изпълнителен лист от 16.05.2014 г., въз основа на който е образувано изп. д. № **********/2014 г. по описа на ЧСИ , *********, рег. № *****, с район на действие ********** съд поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Т.

Александров № 18 да заплати на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*******, ул. „*****“ № *****, ет. ***, ап. *** сумата от 1326,98 лв. (хиляда триста двадесет и шест лева и 98 ст.) за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5