Решение № 121 от 02.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Враца, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело № 20221420101990 по описа за 2022 година

Ищците К. И. К., Д. И. К. и М. К. П., чрез адвокат И. С. са предявили субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК срещу С. Д. Н. за установяване право на собственост върху недвижими имоти.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН, ищците и ответницата са наследници на Л. К. Б., б.ж. на гр. София, починала на ***.**.***г.. В наследство Л. оставила следни недвижими имоти:1.Поземлен имот с Идентификатор №***.***.**., находящ се в с. *******,местност *******, с площ

4903 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, категория 3, номер по предходен план 017004,2.Поземлен имот с Идентификатор №*********., находящ се в с. *******, местност ***** ,с площ 3769 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, категория 3, номер по предходен план 017033, 3.Поземлен имот с Идентификатор №*******, находящ се в с. *********, местност ******, с площ 2827 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, категория 3, номер по предходен план 011003 и Поземлен имот с Идентификатор №*******, находящ се в с. *****, общ. ******** обл. ******, местност ******, с площ 4875 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, категория 3, номер по предходен план 042017.

Почти три години след смъртта на общия наследодател на страните (Л. Б.), на 13.12.2017г. ответницата се снабдила с Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство №184, том 4, per. №4982, дело №460 от 2017г. на нотариус С. П. за гореописаните имоти. До този момент, обаче ответницата не е владяла гореописаните имоти с намерението да ги свои. От 2018 г. ответницата започнала да събира арендните плащания за гореописаните имоти, за които са сключени договори за 1 аренда.

Поради изложеното за ищците възниквал интерес от установяване, че ответницата не е пълноправен собственика на гореописаните имоти, а ищците притежават в собственост идеални части от гореописаните имоти при следните квоти: -1/8 ид.ч. за К.

И. К.; -1/8 ид.ч. за Д. И. К.; - 2/8 за М. К. П..

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено и приема следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на идеални части от процесните поземлени имоти въз основа на наследствено правоприемство.Ето затова, предявеният установителен иск е допустим.

Не е налице спор между страните, че общият им наследодател Л. Б. е била собственик на процесните имоти.Това обстоятелство се установява и от приетите по делото копия от нотариално заверени договори за доброволна делба от 10.04.2003 г. и от 22.11.2004 година /л.9-14/.

От представения по делото нотариален акт нотариален акт №184, том 4, per.

№4982, дело №460 от 2017г. на нотариус С. П., който е вписан в СВ-Враца с вх.рег. № 6969/13.12.17 г./л.15 /, се установява, че ищцата е призната за собственик на процесните имоти на основание давностно владение, в резултат на извършена обстоятелствена проверка.Това обстоятелство се установява и от приложеното по настоящото производство копие от нотариално дело № 460 / 2017 г., по описа на нотариус С. П.

От нотариален акт вх. рег. № 3932/24.08.20 г., дв.вх. per. № 3901, Акт № 145, том 10, дело № 1871/20 г. на СВ-Враца се установява, че Т. П. Й. продава на Ц. И. Ц. процесния имот, като отново прехвърлителят се легитимира като собственик с нотариален Акт № 9, том XXX, дело №7007/2007 г. на СВ-Враца.

За установяване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателствени средства.

Разпитан свидетелят И.В. Л., леля на ищцата К. И. К. заявява, че познава наследодателката на страните – Л.. Тя имала земи, които стопанисвала. Тя ги давала под аренда да ги гледат, на кооперацията във с.Фурен. Рентата получавал М., който е чичо на К.. Рента се взимало от него 2014 г. - 2015 г. от кооперацията, тя се предоставяла в зърно, защото имало нужда от него за животните. С. не е заявявала, че тези земи са нейни. Нея я е виждала веднъж или два пъти, когато е идвала с Лазарина, това е било преди години. Не знае Л. К. да е давала пълномощно на ответника С. Н., за разпореждане със земята.

Разпитан свидетелят Т. М. Ц., без дела, родство и зависимости със страните по делото заявява, че познава страните по делото и наследодателя им. С. не я познава 2 толкова, помни я като дете. Повече познава Л..последната идвала често на село, като от нея знае, че е имала земи. Ищците по делото взимали от Л. рента от нейната земя.Пояснява, че са съседи и са го викали да им помагам за разтоварването. Те докарвали с превоз рентата, която е в натура, той им помагал. Рентата я взимали от с.

Фурен, от арендатори. Не знае дали С. е казвала, че няма да взимат повече рента, не е бил свидетел.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като последовтални,логични, допълващи се и вътрешнонепротиворечиви, като показанията на свидетеля Л. съдът цени по реда на чл.172 ГПК.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

В тежест на ищците по предявения иск е да докажат, че са собственици на посочените идеални части от процесните имоти на твърдяното правно основание – наследствено правоприемство.

В случая при така разпределената доказателствена тежест се установи, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка на процесните недвижими имоти нотариален акт №184, том 4, per. №4982, дело №460 от 2017г. на нотариус С. П., с рег. № 006 по регистъра на НК на Република България, по силата на който бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на процесните имоти.

Спорно по делото е дали са налице предпоставките на приетото от нотрариуса придобивно основние – наследство и давностно владение. За отговор на този въпрос следва да се анализират доказателствата от приложеното нотариално дело по съставянето на посочения нотариален акт. От тях се установява, че с постановление на нотариуса ответникът е признат за собственик по наследство и давност на процесния имот. В този смисъл той е приел, че от показанията на разпитаните свидетели и от писмените доказателства се установявало, че молителката владее лично за себе си и необезпокоявана от некого имотите повече от 15 години – има ги от леля си. Поради това е намерил, че са осъществени основанията на чл.79 ЗС.

По делото не е спорно, че Л. К. Б. е починал **.**.***г., като е оставил наследници по закон Н. Д. Н. и ответницата Н.Д. Н. – деца на починалата й на 3

28.11.1991 г. сестра Ц. К. Я.. Оставила е за наследници и ответниците – М. К. П. син на починалата й на 02.02.1998 г. сестра Д. К. К., както и внуците на последната, оставени от починалия й на 01.08.2010 г. син И. К. М..В резултата на това, на основание чл.10, ал.2 ЗН М. К. П. е придобил по наследство 2/8 ид.ч. от процесните недвижими имоти, а К. И. К. и Д. И. К. по 1/8 ид.ч.

Между страните не е налице спор и по това, че процесните имоти са били собственост на Л. К. Б., което обстоятелство се установява и от приетите по делото копия от нотариално заверени договори за доброволна делба от 10.04.2003 г. и от 22.11.2004 година /л.9-14/.

Така без съмнение се касае за наследствени недвижими имоти и до доказване на противното следва да се прие, че наследникът, който живее в него и/или го ползва е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите наследници, тоест владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. От тук се налага извод, че за начало на придобивна давност, респективно за евентуалното придобИ.е на собствеността върху целия имот на оригинерно основание би могло да се говори само и единствено при положение, че обитаващият и ползващият имота наследник – съсобственик, в един момент е изменил основанието, на което основава фактическата си власт върху имота и е започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. В същото време един такъв съсобственик трябва да е манифестирал по открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите, а именно: че отрича правото им на съсобственици и тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание. От доказателствата по делото обаче, не може да се извлече обоснован и убедителен извод в този смисъл. Като индиция за своене на имота може да се третира снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост, но за да е налице такава промяна в намерението се предполага предприемането на недвусмислени по своя характер действия, например – недопускане на ищеца в имота или други подобни действия, чрез които да им бъде дадено по категоричен начин да разберат, че владението им е отблъснато. Напротив, доказателствата по делото сочат точно обратното - в целия период преди предявяване на иска ищците безпрепятствено са били допускани в имота и правото им на собственост не им е било оспорвано от ответника, а и от наследодателя му приживе. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Л.и Ц.. Те последователно и еднопосочно сочат, че ищците, след смъртта на наследодателя им Л. Б. са имали достъп до имота, като същите са вземали рентата от отдадените под аренда наследствени имоти. Свидетеля Л. пояснява също така, че ответницата не е заявявала, че тези земи се нейни.Поради това не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобИ.ето на имотите по оригинерен път от ответника. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху един недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 5, съответно 10 години на фактическа власт по 4 отношение на имота /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, тоест поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем (в този см. и Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о., Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и др.). Такива, като вече се отбеляза, външно обективирани действия тук не са извършвани. Дори и хипотетично, в разрез със събраните по делото доказателства да се приеме, че само ответника е стопанисвал процесните имоти, доколкото всеки от сънаследниците е имал правната възможност да се ползва от тях, но само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се приеме, че владението на останалите е било прекратено. Няма данни, че фактическата власт на другите сънаследници – в случая ищците, е била прекратена, и че ако се опитали да я упражнят, би била отблъсната от владелеца.

По горните съображения съдът намира предявените установителни искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73b07526-c4d9-49e3-b346-07dd9c0db196