Разпореждане № 900 от 25.02.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 900 гр. Монтана, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.Ц. като разгледа докладваното от А.Ц. Частно гражданско дело № 20261630100316 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411 ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Й.Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдът намира, че следва да се отхвърли претендираните суми за неустойки по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че клаузите, които уреждат дължимостта на неустойки по договорите са действителни и валидно обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на морала и добрите нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени са да обезщетят вредите на доставчика от неизпълнението на поетите от абоната задължения, като в част от тях предварително страните са определили размера на същите, който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни вноски по всеки от договорите /приложенията/. Ограничени до трикратния размер на месечните абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и съответстват на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че уговорените в договора и приложенията към него неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника, съответно - могат да бъдат основание за начисляването на неустойка от страна на оператора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните. Необходимо условие за възникването на правото на неустойка е прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги преди изтичане на първоначално определения срок. Потребителят – длъжник не е платил в срок дължимите от него абонаментни такси и предоставени услуги, за което са издадени приложените фактури. Плащането по фактурите следва да бъде извършено в 15-дневен срок. Неплащането в срок на 1 потребените услуги е основание за едностранно прекратяване на договорите и от страна на оператора. В случая страните не са уговорили специален ред за прекратяване на облигационната връзка между тях, поради което са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване на действията. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му /чл. 87, ал. 1 ЗЗД /. Процесните договори са сключени в писмена форма, което от своя страна задължава кредитора да извърши изявлението за прекратяването им в същата форма, като преди това даде подходящ срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал.

1 ЗЗД, за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то следва да достигне до ответника. Няма доказателства заявителят да е отправил нарочно волеизявление за прекратяване на процесните договори преди изтичане на срока им, за което абонатът да е уведомен, нито пък да му е представлявал подходящ срок за изпълнение на задълженията на абоната. В тази връзка, след като не се установява предсрочно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги, поради което в ползва на заявителя не са възникнали претендираните вземания за неустойки.

С издадените фактури са фактурирани месечни такси, дължимостта на които не е обвързана от доставката на услуги, съдът намира, че предвидените в договорите абонаментни такси се дължат за предоставения достъп до мобилната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответникът ги потребява.

Така, както е заявена, то неустойката се дължи не поради прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги. Смисълът на клаузите е, че неустойката се дължи "в случай на прекратяване на договора" на едно от няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при нарушения на задълженията на потребителя по договора или други документи, свързани с него. След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за "разваляне на договора" от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о.

Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката, както неправилно приема ищецът. Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните 2 такси, които би получил, ако срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с "всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок".

Предвид изложеното неустойка по договорите не се дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя.

Не се установи кога и от кого са развалени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да развали договорите, е уведомила другата страна. Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. В случая не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, или такова, с което разваля договора, без да даде срок за изпълнение. Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да развали договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на Й.Б.*******, със седалище и адрес на управление град София, за издаване заповед за изпълнение срещу А.И.Д., ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за:

272.75 EUR дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОКРЪЖЕН СЪД - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

3

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4