Определение № 517 от 13.07.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. ХАСКОВО, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500586 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 6271/29.05.2026 г. от В. М. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и А. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, и двамата действащи чрез пълномощника си адв. Д. А. К. от АК – Стара Загора.

В молбата се твърди, че в постановеното от съда Решение № 158/29.04.2026 г. липсва произнасяне относно липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по въззивната жалбата В.

В. и А. К., за които са представили Списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С тези и други съображения претендират от съда да допълни постановеното по делото решение, като присъдите в полза на въззиваемите А. Х. К. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4908,40 € (9600 лв.), съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие № 1259/10.06.2025 г. и на В. М. В. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2147,43 € (4200 лв.), съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие № 1260/10.06.2025 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 7230/24.06.2026 г. от М. А. Д. и Н. К. Д., въззивници по делото, представлявани от адв. Д. А. от АК-Хасково. Счита молбата за недопустима и за неоснователна. Излага съображения в смисъл, че в делбеното производство рaзнocĸитe зa aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe ce пoнacят oт cтpaнитe тaĸa, ĸaĸтo ca ги нaпpaвили. С постановеното по делото решение съдът отменил частично първоинстанционното решение, като завишил определените пазарни стойности на процесните имоти. Своевременно било направено и възражение 1 за прекомерност на адвокатското възнаграждение в общ размер на 13 800 лв..

Счита, че този размер е несъразмерен с действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Липсвала правна и фактическа сложност. Производството пред въззивната инстанция не се отличавало с никаква сложност. Процесуалната дейност на пълномощника на въззиваемите се изчерпала с подаване на писмен отговор, който преповтарял изцяло тезата, застъпена пред Районен съд Харманли. Съгласно константната практика на ВКС, подобна процесуална активност не обосновавала присъждане на възнаграждение в претендирания размер, като дори минималното такова се явявало прекомерно. Двамата въззиваеми били представлявани от един и същ адвокат, като защитната им позиция била напълно идентична. Договарянето на две отделни възнаграждения, чийто общ размер бил изключително висок, не съответствало на реално положения труд.

С оглед на изложеното, моли съда да остави без уважение молбата на В. М. В. и А. Х. К. за допълване на решението в частта за разноските като неоснователна.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молба с вх. № 6271/29.05.2026 г. от В. М. В. и А. Х. К., и двамата действащи чрез пълномощника си адв. Д. А. К. от АК – Стара Загора, е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по В.гр.д. № 586 по описа на съда за 2025 г. е образувано по жалба от въззивниците М. А. Д. и Н. К. Д., които чрез пълномощника си адв. А. са обжалвали Решение № 260000/14.10.2024 г. по гр.дело №1429/2020 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което са изнесени на публична продан недвижимите имоти, допуснати до делба с Решение № 260000/05.01.2023г. на Районен съд - Харманли по гр.д.№ 1429 по описа на съда за 2020г.

С Решение № 158/29.04.2026 г. по В.гр.д. № 586 по описа на Окръжен съд - Хасково за 2025г. е потвърдено Решение № 260000/14.10.2024 г. по гр.дело №1429/2020 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което съдът е изнесъл на публична продан недвижимите имоти допуснати до делба с решение № 260000/05.01.2023 г. на РС-Харманли по гр.дело № 1429/2020 г. по описа на съда, като е отменил първоинстанционното решение, в частта в която са определени пазарните стойности на изнесените на публична продан недвижими имоти.

В решението липсва произнасяне на съда по отношение на разноските направени и от двете страни.

С оглед разясненията по т. 9 от ППВС № 7/1973 г. разноските, направени във въззивното и касационното производства по делбени дела се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК. Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е 2 уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно размера на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Последните намират приложение и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. Това е така, защото в глава двадесет и девета на ГПК "Съдебна делба", законът не предвижда специални норми за въззивното и касационното производство, включително и за разноските за тези производства, поради което за тях се прилагат общите правила на чл. 78 ГПК.

За разлика от особеното исково производство по съдебна делба пред първа инстанция, когато се развие производство по въззивно, или касационно обжалване, страните имат определено процесуално качество според позицията си в тези производства. Подадената жалба може да е основателна, неоснователна или частично основателна, т. е. присъждането на разноски за тези инстанции зависи от поведението на страната и затова е приложимо в тези инстанции общото правило на чл. 78 ГПК, което придава значение на поведението на страната. По аргумент от ал. 2 на този текст, при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва да съобрази резултата от спора пред въззивна и касационна инстанция и поведението на насрещната страна.

/В този смисъл: Определение № 335 от 1.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г. о., Определение № 50211 от 27.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2770/2022 г. на ВКС, I г.; Определение № 38 от 7.03.2019 г. по ч.гр. д. № 337/2019 г. на ВКС, I г. о. Определение № 302 от 24.09.2014 г. по ч. гр. д. № 5085/2014 г., на ВКС, II г. о./

При произнасянето си по молбата за допълване на решението в частта на разноски, настоящият състав на Хасковския окръжен съд съобрази и въведеното от пълномощника на въззивниците адв. А. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, по което счита следното:

Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност по делото, като с оглед приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери 3 могат да служат единствено за ориентир.

По делото са приложени Списък на разноските по чл. 80 и от двете страни, както и Договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че възиваемите А. Х. К. и В. М. В. са заплатили на адв. К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 13 000 лева.

В случая се касае за делбено производство. Във въззивното производство по обжалване на решението по втората фаза на делбата, са проведени три открити съдебни заседания, на които адв. Д. К. е присъствала.

Съобразявайки извършените от страните процесуални действия, а именно изготвения от адв. Д. К. отговор на въззивна жалба, писмените бележки по делото, както и съобразявайки подлежащата на анализиране нормативна уредба и съдебна практика, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че двамата въззиваеми са представлявани от един и същ процесуален представител – адв. Д. К., при идентична защитна теза, настоящият съдебен състав счита, че договарянето на две отделни възнаграждения, чийто общ размер е сравнително висок, не съответства на реално положения труд. В този смисъл, съдът намира въведеното от пълномощника на въззивниците адв. Д. А. възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на въззиваемите адвокатско възнаграждение в общ размер от 13 000 лева за основателно.

В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е всъответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение за пълномощника на въззиваемите В. М. В. и А. Х. К., адв. Д. К. е в размер на общо 1500 евро.

Този размер се явява справедлив, разумен и съответства на предмета на спора, неговата цена и положения труд от адв. Д. К..

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 158/29.04.2026 г. по в.гр.д. № 586 по описа на Окръжен съд - Хасково за 2025г., в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН ********** от *** и Н. К. Д., ЕГН ********** от ***, да заплатят поравно на В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*** сума в размер на 750,00 евро - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Д. К. за въззивното производство.

ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН ********** от ** и Н. К. Д., ЕГН ********** от ***, да заплатят поравно на А. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:

** сума в размер на 750,00 евро - разноски за заплатено адвокатско 4 възнаграждение на адв. Д. К. за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС – София, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5